Р Е Ш Е Н И Е №.239 София, 21.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 188/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 5043 от 09.11.2010 г. по гр.д.№ 3267/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 31.07.2008 г. по гр.д.№ 15730/2006 г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора иск срещу В. Г. Б. по чл.81, ал.1, т.1 ЗЗ (отм.) за сумата 1 725 лв. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът развива съображения, че материалноправният въпрос, а именно че предпоставка за суброгиране на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата е да има извършено валидно плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя е обусловил изводите на решаващия състав. В тази връзка се поддържа, че такова плащане има осъществено, за което е представено и писмено доказателство - издадено от „У. Б.” удостоверение, но то необосновано не е било обсъдено и преценено от въззивният съд. Ответникът по касация В. Г. Б. оспорва жалбата по съображения, изложени в отговора, депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК. С определение № 02.08.2012 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, касационния контрол на въззивното решение е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешения в противоречие със задължителната практика на ВКС въпрос на материалното право счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, настоящ касатор не е доказал извършеното плащане на обезщетението на застрахования при него водач по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и поради това не се е суброгирал в правата му, респ. за него не е възникнало регресното право по чл. 81 ЗЗ (отм.). В тази връзка са изложени съображения, че застрахователят не е доказал, че с така наредената от него сума банката, обслужваща застрахования водач е заверила сметката на последния със заплатеното по договора застрахователно обезщетение. Въззивното решение е неправилно. С Решение № 50 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 485/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 181/2009 г., ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи поради това задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че със заверяване сметката на кредитора, плащането се смята за осъществено - чл. 305 ТЗ. Така формираната по реда на чл. 290 и чл.291 ГПК съдебна практика изцяло се споделя от настоящият касационен състав, който намира за основателни оплакванията на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния и процесуалния закон. В противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че не е осъществено валидно плащане на процесното застрахователно обезщетение. По делото е представено надлежно нареждане от 19.11.2003 г., с което касаторът е наредил на обслужващата го банка [фирма] да извърши превод на сумата 1 725 лв. по щета № 22130/2003 г. по сметката на Н. Г. Г., собственик на увредения при ПТП л.а. „Рено 19”. От представеното удостоверение от 01.07.2008 г., издадено от [фирма], но останало необсъдено от решаващия състав се установява, че преведеното от касатора застрахователното обезщетение е постъпило по сметката на Н. Г. на 20.11.2003 г. Следователно в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.81, ал.1, т.1 ЗЗ (отм.), съгласно която с плащането на обезщетението по договора за имуществено застраховане, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като има право да иска заплащане на причинените вреди до размера на платеното. Изложеното позволява да се приеме, че като е приел противното и е отхвърлил иска, въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради отсъствието на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявения от касатора иск. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени за всички инстанции в размер общо на 244.00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 726 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5043 от 09.11.2010 г. по гр.д.№ 3267/2008 г. на Софийски градски съд, както и потвърденото с него решение от 31.07.2008 г. по гр.д.№ 15730/2006 г. на Софийски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. Г. Б. с ЕГН [ЕГН], призован по реда на чл.50, ал.1 ГПК (отм.) и представляван по делото от назначения му на основание чл.26, ал.2 ЗПП особен представител адв.И. В. Н. от САК, да заплати на [фирма] на основание чл.81, ал.1, т.1 ЗЗ (отм.) сумата 1 725 лв./хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща регресна претенция за изплатено обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07.2006 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 970 лв., от които 726 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: