4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 167 София, 26.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1127/2022 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от П. А. С., Н. Т. К. и Д. А. Ч. частна касационна жалба срещу определение № 1504 от 03. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 2641/2021 г. на ОС – Пловдив, с което е потвърдено определение № 260164 от 20. 05. 2021 г. по гр. д. № 1312/2018 г. на РС – Карлово, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по гр.д. № 1312/2018 г. на РС-Карлово в частта по предявения от П. А. С., Н. Т. К. и Д. А. Ч. против ответниците Б. Д. В., А. Д. В., Б. И. Н., С. С. Н., Р. Н. П., Н. М. А., Б. А. Б., Н. Д. К., М. И. К., М. А. С., С. М. С. и М. С. С. положителен установителен иск за собственост. Твърди се, че определението е постановено в нарушение на чл. 129, ал. 2 и 3, вр. чл. 127 ГПК. Иска се отмяната му. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Подаден е писмен отговор от ищеца Б. А. Б., чрез адв. Л. Р. К., с който се твърди липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. Т. К., Д. А. Ч. и П. А. С. против Д. Х. С. и Ц. Х. К., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание наследство и чл. 92 ЗС, общо на 5/6 идеални части (първата на 4/6 ид.ч., а останалите на по 1/6 идеална част) от 227/676 ид.ч. от сградите, построени в поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], а именно: жилищна сграда с идентификатор ....., сграда за търговия с идентификатор ....., друг вид обществена сграда с идентификатор ......и селскостопанска сграда с идентификатор ...... С определение № 32/16. 01. 2019 г. по искане на ищците (направено устно в о.с.з, проведено на 11. 12. 2018 г., и с писмена молба от 11. 01. 2019 г.) като ответници са конституирани, наред с първоначалните ответници, и ответниците, по отношение на които производството впоследствие е прекратено (12 бр.). След подаване на отговори на исковата молба от десет от конституираните с определението от 16. 01. 2019 г. ответници, с молба от 10. 04. 2019 г. ищците са направили искане двама от ответниците да бъдат заличени от списъка за призоваване. С разпореждане от същата дата съдът им предоставя възможност да конкретизират искането си. С молба от 02. 05. 2019 г. ищците правят искане посочените лица да бъдат конституирани като трети лица – помагачи, а не като ответници. За изясняване на исканията и твърденията на ищците, с разпореждания от 14. 06. 2019 г., 02. 08. 2019 г. и 28. 04. 2020 г., съдът е оставял исковата молба без движение и е предоставял възможности на ищците в едноседмичен срок от връчване на съобщението да уточнят срещу кого е насочена исковата им претенция, какъв е правният им интерес от това и какво е искането спрямо конституираните ответници, за които претенцията не се поддържа (по какви съображения се иска заличаването им от списъка на лицата за призоваване). С уточняващи молби вх. № 8076/10. 07. 2019 г. и вх. № 4449/27. 05. 2020 г. ищците са заявили, че поддържат иска само срещу Н. Х. С. и Ц. Х. К., тъй като само те оспорват правото им на собственост върху процесните сгради. По отношение на останалите ответници е посочено, че не оспорват правата им. Молят съдът сам да отмени определението си за конституирането им на основание чл. 253 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 253 ГПК е неприложима. Посочените ответници са конституирани по искане на ищците, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на ищците е дадена възможност да обосноват правния си интерес и да конкретизират искането си по отношение на новоконституираните ответници. Указанията на съда не са изпълнени в срок, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е прекратил производството по делото в частта по иска на Н. Т. К., Д. А. Ч. и П. А. С. против посочените ответници, като производството е останало висящо в частта по исковете срещу ответниците Д. Х. С. и Ц. Х. К.. За да потвърди постановеното по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че са били налице основания за прекратяване на производството по делото по отношение на посочените по-горе ответници, тъй като в предоставения на ищците срок същите не са обосновали правен интерес от предявяване на исковете срещу тези лица, напротив – въвели са твърдения, че те не оспорват правата им върху процесните сгради. Приел е за несъответно на данните по делото твърдението на ищците, че не са искали посочените лица да бъдат конституирани като ответници и не са заявявали претенции към тях. Приел е, че разпоредбата на чл. 253 ГПК е неприложима – след като ответниците са конституирани по искане на ищците, но по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК не са обосновали правния си интерес от това, то участието им в производството следва да бъде преустановено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Не е налице основание за приложение на чл. 253 ГПК, като определението за конституирането им бъде отменено от съда и същите бъдат заличени от списъка на лицата за призоваване. В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са формулирани два въпроса във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Как следва да процедира съдът при наличие на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 2 от 22. 04. 2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 115 от 31. 07. 2020 г. по гр. д. № 1199/2018 г. на ВКС, 4 г.о.решение № 244 от 09. 02. 2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 238 от 15. 01. 2015 г. по гр. д. № 1880/2014 г. на ВКС. 2. Налице ли е нередовност на исковата молба при несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 139 от 14. 03. 2018 г. по гр. д. № 456/2017 г. на ВКС, 2 г.о., и решение № 142 от 14. 01. 2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г. на ВКС, 4 г.о. Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по поставените въпроси. И двата въпроса са решени в съответствие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС. Въззивният съд е предоставил възможност на ищците, по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, да обосноват правния си интерес от положителния установителен иск за собственост, предявен срещу посочените по-горе ответници. Дадени са и указания за формулиране на петитум на иска по отношение на тези ответници, въпреки да е било ясно, че ищците са искали признаване за установено и по отношение на тях, че притежават посочените в исковата молба идеални части от процесните сгради, с твърдения, че същите, като съсобственици на терена, са необходими другари на останалите ответници. Именно поради липса на въведени от ищците факти, сочещи на правен интерес от насочване на иска и срещу новоконституираните по тяхна молба ответници, съдът е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, а неизпълнение на указанията е дало основание за прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. При този изход на делото жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Б. А. Б. сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1504 от 03. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 2641/2021 г. на ОС – Пловдив. ОСЪЖДА П. А. С., Н. Т. К. и Д. А. Ч. да заплатят на Б. А. Б. общо сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: