Р Е Ш Е Н И Е N 385 София, 06.12.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември……………………………... две хиляди и единадесета година в състав: Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА секретаря.............Р. ИВАНОВА…………….……................................................ в присъствието на прокурора ................………………………....................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………. гр.дело N 1124/2011 година. Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на Л. Е. Ш. от [населено място], чрез пълномощника й адв. С. А. от АК-К., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 23 от 15.02.2011 година по гр.д. № 1773/2010 година на Кърджалийския районен съд. Поддържа, че посоченото решение противоречи на друго влязло в сила решение по гр.д. № 6 от 28.02.2009 г. по гр.д. № 857/2008 г. на Кърджалийския районен съд. Решенията са постановени по дела между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание – увеличаване размера на издръжката на пълнолетно дете, но докато по първото дело искът е уважен, по второто дело е отхвърлен. Ответникът Е. М. Ш. от [населено място] не е заявил становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл.305, т.4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл.307, ал.4 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Предмет на разглеждане са две влезли в сила решения на К. районен и Кърджалийския окръжен съд, които нито са идентични, нито си противоречат. За да са идентични решенията трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, а в случая, както става ясно от обстоятелствената част на молбата за отмяна и от данните по делото, се касае до искове за увеличаване размера на издръжка за различни периоди – първият от 20.11.2008 г. нататък до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на плащанията, а вторият от 19.10.2010 г. – датата на исковата молба. Различни са и исканията – с първия се претендира увеличение на издръжката от 40 на 80 лева, а с втория – от 80 на 120 лева. Касае се до няколко поредни дела за увеличаване размера на присъдена издръжка между баща и дъщеря, при които липсва обективно тъждество по отношение предмета на разглеждане. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения на изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 ГПК основания, а не средство за проверка на правилността им, до какъвто резултат се домогва молителката в настоящото производство. Пропуските в процесуалното поведение на страните и съда при висящността на делото не могат да се поправят със средствата на отмяната, която има друго предназначение. По изложените съображения и на основание чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Е. Ш. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. С. А. от АК-К., с искане да се отмени на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение № 23 от 15.02.2011 година по гр.д. № 1773/2010 година на Кърджалийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.