5 Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр. София, 11 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова……….…..……………........………...…в присъствието на прокурора П. Маринова............………………….....…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 965 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия И. В. М. против въззивна присъда от 13.05.2013 г. на Софийски градски съд, НО, ХІІ-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5550/2014 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда на СРС от 18.11.2013 г. по НОХД № 21271/2012 г. в частта, в която подсъдимият М. е бил признат за невинен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия подсъдим за виновен в това, че на 16.06.2012 г., в [населено място], в сградата на 09 РУП, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (изразили се в отправяне на псувни към полицейските служители Б. и С.), като деянието е било съпроводено със сила срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред (изразила се в нанасяне на удар с ръка в лявото рамо на Б. и издърпването му към входната врата на управлението), поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е било задържането му с мярка за неотклонение за периода 18.06.2012 г. – 18.11.2013 г. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и служебния му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, мотивирано с основаване на присъдата върху недопустими доказателствени средства - показания на полицейските служители Б., С. и С. (инкорпорирани в протоколи за разпит от ДП), прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, е неоснователно. Единственият аргумент за недопустимост се свързва с годината на провеждане на разпитите на посочените свидетели, като в протоколите за разпит от ДП е записана 2011 г., а въззивният съд е приел, че това е техническа грешка и става въпрос за 2012 г. Според защитата погрешното отразяване на задължителен реквизит в процесуалните документи води до невъзможност те да се ползват като годни доказателствени средства, респ. и да бъдат приобщавани отразените в тях свидетелски показания по реда на чл. 281 от НПК. ВКС напълно споделя изложените от въззивния съд съображения за годност на протоколите за разпит на свидетелите Б., С. и С. от ДП и допустимост на приобщаването на дадените от тях показания в хода на проведеното пред въззивния съд допълнително въззивно следствие. Безспорно е, че датата на провеждане на всяко процесуално действие, вкл. на разпит на свидетели, е задължителен реквизит на писмения протокол, в който те са отразени. В конкретния случай, след подробно проучване на материалите по делото и съпоставка на отразените данни за времето и причините за образуване на ДП, както и съдържанието на свидетелските показания, въззивният съд надлежно е констатирал, че само годината погрешно е посочена като 2011 г., вместо 2012 г. В този аспект, съмнението, че процесуално следствените действия са проведени на 16.06.2012 г. е отстранено по надлежен начин, поради което и грешката при отразяване на годината не е от характер и степен да повлияе извод за цялостно компрометиране на процесуалната стойност на документа. Оттук, при спазване на правилата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК свидетелските показания на тримата полицейски служители са били приобщени към материалите по делото и не е имало никакви пречки те да бъдат включени в обхвата на съдебното обсъждане, което е сторено. ВКС не споделя и твърденията за неправилно основаване на присъдата върху показанията на св. Б., С. и С., които били лаконични, непоследователни и противоречиви. По естеството си направените в тази посока възражения са за необоснованост, което не е касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на СГС за авторството и начина на извършване на деянието, те са неоснователни. Прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на тези въпроси, вкл. за употребените псувни, нанесения от подсъдимия удар в рамото на св. Б. и последващото му дърпане, както и за механизма на счупване на стъклото на входната врата към служба „КОС”, са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници е проведена задълбочено и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. С решаващо значение за изхода на делото действително са били откроени показанията на тримата посочени полицейски служители, но това е било сторено след внимателната проверка за достоверност и съпоставка с други доказателствени източници, вкл. с обясненията на подсъдимия. Изложени са конкретни аргументи в кои части и за какви обстоятелства тези доказателствени средства са били кредитирани или отчетени за недостоверни. При изложените съображения ВКС намира, че липсва нарушение по чл. 303 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, по който въпрос не се излагат конкретни възражения в жалбата, на които да е възможно да се предостави касационен отговор. Без основание са доводите за явна несправедливост на наказанието, отмерено на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода (при предели на наказанието до 5 години). Прецизно са обсъдени както броя, така и значението на констатираните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Противно на соченото в касационната жалба, в последната категория са включени както младата възраст на подсъдимия, така и доброто му процесуално поведение. Отчетено е и това, че предходните му осъждания са били за друг вид престъпления (против собствеността), като с основание е акцентирано, че въпреки изтърпяваните наказания не е бил постигнат ефекта за неговото поправяне, което повлиява и необходимост от изолирането му за посочения по-горе период. В касационната жалба не се изтъкват конкретни други обстоятелства със смекчаващо значение, които да пораждат необходимост от намаляване на наложеното наказание, което в определения размер е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 13.05.2013 г. на Софийски градски съд, НО, ХІІ-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5550/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.