5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 647 София, 20.11.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 6097 /2014 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от П. Н. Б. и Д. А. Б. против определение №2346 от 08.08.2014г. по ч.гр.д.№ 2341/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което са потвърдени определение № 4819/24.04.2014г. и определение № 6765/10.06.2014г. и двете по гр.д. 1738/2014г. на Пловдивски РС. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът е направил необоснован извод за липса на правен интерес от предявения установителен иск. В изложението към частната жалба са формулирани поредица от въпроси, които могат да бъдат обобщени така: Към кой момент се преценява правния интерес и само по твърденията в исковата молба ли се прави тази преценка? Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на многостранен договор – договор за дружество по ЗЗД, което не е правосубектно против Агенцията по вписванията, пред която е послужил като основание за вписване в регистъра БУЛСТАТ. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, а по втория – основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба не взема становище по нея, но в хода на производството застъпва становище за недопустимост на предявения иск поради това, че решението по него няма да се отрази върху правното основание Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима По основанието за допускане: По първия процесуален въпрос, въззивното определение не противоречи на закона и съдебната практика. Нормата на чл. 130 ГПК задължава съдът още при преценката на редовността на исковата молба, преди да изпрати препис на другата страна да прецени допустимостта на иска. Преценката още на този етап явно се извърша по твърденията в исковата молба. Разбира се преценката за наличието на правен интерес се извършва в хода на цялото производство, като се съобрази и становището на ответника и събраните доказателства. /В този смисъл ВКС е изложил съображения в ТР № 8/2012г. на ОСГТК т.1 относно допустимостта на отрицателният установителен иск, които с още по-голяма сила се отнасят и за положителния установителен иск/. Тъй като съдът е преценил, че иска е недопустим след като е изслушал и ответната страна, той не е процедирал в противоречие с нормата на чл. 130 ГПК и практиката по приложението , поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. По вторият така обобщен от съда правен въпрос: „налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на многостранен договор – договор за дружество по ЗЗД, което не е правосубектно против Агенцията по вписванията, пред която е послужил като основание за вписване в регистъра БУЛСТАТ” следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Този въпрос е основният според по делото. По него няма съдебна практика, тъй като се касае за специфична изключително рядко срещана хипотеза, чието повтаряне обаче не е изключено. Същевременно законът не я урежда изрично за регистъра БУЛСТАТ, както това е направено с нормата на чл. 29, ал. ЗТР и чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Редът и начинът за регистрация в регистъра БУЛСТАТ и обхвата на информация, който той съдържа, както и взаимодействията му с другите регистри и информационни системи са уредени в Закон за регистър БУЛСТАТ. /ЗРБ/ Този регистър се води и подържа от Агенцията по вписвания към Министерство на правосъдието, респективно от нейните поделения по места – чл. 2 и чл. 9 ЗРБ. Нормата на чл.3, т.6 ЗРБ изрично предвижда задължителна регистрация на неперсонифицираните дружества по ЗЗД, каквото е и дружеството, създадено с договор по чл. 357 ЗЗД от службите по вписване по седалището им, респективно по адреса на управлението им. – чл. 9, ал.4 ЗРБ. Нормите на този закон обезпечават актуалността и верността на информацията в регистъра БУЛСТАТ. Агенцията по вписване осигурява автоматично ползване на вписаните данните от регистъра БЕЛСТАТ от информационната система на Националната агенция по приходите, митническата администрация, Националния осигурителен институт – чл. 32 ЗРБ. По силата на чл. 9, ал.2 ДОПК, неперсонифицираните дружества са субекти на административното производство по този кодекс и са данъчно задължени лица, макар да не са юридически лица. Установяването на нищожност на вписано обстоятелство по отношение на Агенцията по вписвания би имало за последица заличаването на това вписване на основание установеното. За вписванията по ЗТР и по ЗКИР това е изрично уредено, като е отчетено от законодателя, че лицата, засегнати от вписването на нищожно обстоятелство търпят неблагоприятни последици от това предвид публичността на информацията в съответния регистър и възможността тя да се ползва от държавни органи като НАП и НОИ за установяване и събиране на публични вземания, а и от други субекти. Няма основание за вписванията в регистъра БУЛСТАТ да не се прилага възможността чрез иск да се установява нищожност на вписаното обстоятелство, т.е. ако е вписан договор – нищожността на този договор. Липсата на изрична норма в ЗРБ като чл. 29, ал.1 ЗТР и чл. 90, ал. 1 ЗКИР не изключват възможността за приложение на общата норма на чл. 124, ал.1 ГПК. Тя изрично предвижда възможността да се предяви иск за установяване съществуване, или несъществуване на правоотношение, когато има правен интерес от това. Договорът по чл. 357 ЗЗД е основание за възникване на гражданско облигационно правоотношение. Правният интерес от установяване несъществуването на такова правоотношение към Агенцията по вписване произтича от това, че този договор, за който се твърди нищожност поради липса на съгласие за сключването му е вписан в регистъра БУЛСТАТ, който се води от тази агенция и от обстоятелството, че това вписване е основа за използване на данните от този регистър от други публични и частни субекти, включително и от това, че му създава привидно статут на данъчно задължено лице. Правен интерес от установяване нищожност на правна сделка съществува не само когато решението ще се отрази върху имуществената сфера на лице, което не е страна по сделката, а и когато уважаването на иска ще породи правни последици за това трето лице без директно да се отразява на имуществената му сфера. Задължението на Агенцията по вписване да подържа регистъра БУЛСТАТ с актуални и верни данни с оглед взаимоотношенията му с другите регистри и информационни системи обосновава правния интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал.1 ГПК срещу нея. Установяване нищожност на всеки договор, както и този за дружество означава, че такова правоотношение изобщо не е възникнало с произтичащите от това последици. То не е равнозначно на заличаване на извършеното вписване от заинтересованите лица, което би имало действие за напред и не би се отразило на установените вече взаимоотношения с другите регистри и информационни системи. Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, обжалваното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск е неправилно. Изводът, че няма правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожност на договор за дружество, вписано в регистъра БУЛСТАТ по отношение на Агенцията по вписвания е незаконосъобразен и необоснован. Ищците твърдят, че не са заверявали такъв договор пред нотариус И. И., действащ в района на Пловдивски РС, а е установено и че такава нотариална заверка няма в неговия регистър. Не се съхранява оригиналния договор за дружество, поради което е отказано образуване на наказателно производство.. При доказване на тези твърдения, информацията, вписана в регистъра БУЛСТАТ е невярна и неактуална, което налага установяването на тези обстоятелства по отношение на Агенцията по вписвания, която води и подържа тори регистър и осигурява взаимодействието му с останалите регистри и информационни системи. Неправилно са развити съображения, че засегнатите лица могат сами да поискат заличаване, тъй като то би действало за напред и не би се отразило на вече възникналите взаимоотношения с другите регистри и установените му задължения като субект по чл. 9, ал.2 ДОПК, макар само привидно да е такъв, с оглед вписването му в регистъра БУЛСТАТ. Вписаните данни в регистъра БУЛСТАТ създават привидност, че съществува такъв субект по чл. 9, ал.2 ДОПК и се отнасят и до съществуването във времето на вписаното обстоятелство, които също трябва да съответстват на истината. Изложеното сочи на наличие на правен интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал.1 ГПК и обосновава допустимостта на предявения иск. Предвид изхода от обжалване на определението за прекратяване на делото, следва да се отмени и определението, с което са присъдени разноски на ответника поради отпадане на основанието за това. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2346 от 08.08.2014г. по ч.гр.д.№ 2341/2014г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №2346 от 08.08.2014г. по ч.гр.д.№ 2341/2014г. на Пловдивски окръжен съд, и потвърдените с него определение № 4819/24.04.2014г. и определение № 6765/10.06.2014г. и двете по гр.д. 1738/2014г. на Пловдивски РС. Връща делото на Пловдивски РС за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: