Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 24.06.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1451 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. Н. за отмяна на влязлите в сила решение № 2297 от 14.12.2011 г. за допускане на съдебна делба, решение № 584 от 27.03.2012 г. за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол и последвалите ги действия по теглене на жребий в съдебно заседание на 7.06.2012 г. по гр.д. № 6012/2011 г. на Районен съд-Русе В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, както и по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Претендира се възстановяване на направените разноски. Ответникът по молбата В. И. В. счита, че същата е неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски. Съгласно чл. 303, ал. 1, т.4 от ГПК /отм./ заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Необходимо е следователно да е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела. С решение от № 58 от 7.04.1999 г. по гр.д. № 5622/1994 г. на Русенският районен съд и решение № 573 от 13.12.1999 г. по гр.д. № 1039/1999 г. на Русенския окръжен съд е допусната съдебна делба на находящи се в землището на [населено място], Р. област нива от 21.455 дка в м.”Я.”, имот № 42013 по плана за земеразделяне, нива от 45.00 дка в м.”Д. гьол”, имот № 60012 по плана за земеразделяне и нива от 16.577 дка в м.”Старите лозя”, имот № 61007 по плана за земеразделяне между съделителите и при права в съсобствеността: С. С. Г. – ¼ ид.ч. и Н. Г. Н. – ¾ ид.ч. Съдът е приел, че съсобствеността е възникнала по наследство от Г. К. П., поч. на 23.04.1980 г. и след възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г. К. П. с план за земеразделяне с решение № 82Б/24.02.1994 г. на ПК-с.Сливо Поле, област Р.. При определяне правата в съсобствеността е съобразено, че С. Г. е преживяла съпруга, а Н. Н. – син на наследодателя от И. П. Г., починала 18.03.1976 г., бракът, с която е сключен на 28.12.1931 г., като е прието, че със смъртта на И. Г. съгласно чл.14, ал.7 СК от 1968 г. /отм./ е възникнала съсобственост между преживелия съпруг Г. П. и сина Н. Н. при равни права и след смъртта на Г. П. С. Г. и Н. Н. са наследили неговата част при равни права, поради което същите са съсобственици при квоти ¼ за първата и ¾ за втория. С решение № 2297 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 6012/2011 г. на Русенския районен съд е допусната съдебна делба на земеделски имоти в землището на [населено място], област Р.: полска култура от 21.453 дка в м.”Я.”, имот № 042013 по плана за земеразделяне, полска култура от 45.009 дка в м.”Д. гьол”, имот № 060012 по плана за земеразделяне и полска култура от 16.575 дка в м.”Старите лозя”, имот № 061007 по плана за земеразделяне между съделителите В. И. В. и Н. Г. Н. при равни права в съсобствеността. Съдът е приел, че съсобствеността е възникнала по наследство от Г. К. П., на чиито наследници е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне с решение № 82Б от 24.02.1994 г. на ОСЗ-Сливо поле, като законните наследници на Г. П., поч. на 23.04.1980 г. са преживялата съпруга С. С. Г., починала на 6.03.2003 г., чийто наследник, след извършен отказ от наследство от страна на И. С. В., е ищецът В. И. В., неин син, както и ответникът Н. Г. Н., син на Г. П.. Прието е, че преживялата съпруга и синът са наследили общия наследодател при равни права съгласно чл.5 и чл.9 ЗН, поради което страните се легитимират като съсобственици с по ½ ид.ч. Налице е следователно противоречиво разрешаване на въпроса какви са правата в съсобствеността на наследените от Г. К. П. земеделски земи в землището на [населено място] две влезли в сила съдебни решения, като е налице идентичност по отношение на предмета /прекратяване на съсобствеността върху възстановените с решение № 82Б от 24.02.1994 г. на ОСЗ-Сливо поле земеделски имоти/ и по отношение на страните, участвали в производството. Неоснователно е възражението на В. И. В., че двете дела са били между различни страни. Съгласно чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК /чл.220, ал.1 и чл.221, ал.1 ГПК-отм./ субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират не само спрямо участвалите по делото лица, но и спрямо техните наследници и правоприемници. В производството по гр.д. № 6012/2011 г. на Русенския районен съд В. В. се е позовал не на самостоятелни права, а на правата, придобити, като наследник на своята майка С. Г., която тя е притежавала като наследник на починалия си втори съпруг Г. К. П., а по този въпрос вече е била налице сила на пресъдено нещо по решение от № 58 от 7.04.1999 г. по гр.д. № 5622/1994 г. на Русенският районен съд и решение № 573 от 13.12.1999 г. по гр.д. № 1039/1999 г. на Русенския окръжен съд. На основание чл.307, ал.4 ГПК следва да се отмени като неправилно решение № 2297 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 6012/2011 г. на Русенския районен съд и последвалите го решение № 584 от 27.03.2012 г. за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол и последвалите ги действия по теглене на жребий в съдебно заседание на 7.06.2012 г. по гр.д. № 6012/2011 г. на Районен съд-Русе. Съгласно чл.103 ЗПР СК-1968 г. /отм./ правилата относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити преди влизане в сила на СК-1968 г. /отм./ от съпрузи по заварени бракове. В случая е установено, че по време на брака си съпрузите Г. П. и И. Г. са придобивали земеделски имоти в землището на [населено място] /нотариален акт за покупко-продажба № 16, том І, рег.29, дело № 33/1947 г./. С влизане в сила на СК от 1968 г. тези имущества са придобили статут на съпружеска имуществена общност, независимо, че към този момент са били внесени в ТКСЗ. И. Г. е починала при действието на СК-1968 г. /отм./ и съгласно чл.14, ал.7, изр. второ от същия дела й от прекратената съружеска имуществена общност върху придобитите земеделски имоти е наследен само от сина й Н. Н.. След смъртта на Г. П. през 1980 г. неговият дял е наследен при равни права /чл.5 и чл.9 ЗН/ от преживялата го втора съпруга С. Г. и сина му Н. Н.. Или възстановеното право на собственост с решение № 82Б от 24.02.1994 г. на ОСЗ-Сливо поле се притежава при права ¾ ид.ч. за Н. Н. и ¼ ид.ч. за В. В., като наследник на С. Г.. Поради основателността на молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК не следва да се разглежда основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство В. И. В. следва да възстанови на Н. Г. Н. направените по делото разноски в размер на 340.03 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влезлите в сила решение № 2297 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 6012/2011 г. на Русенския районен съд и последвалите го решение № 584 от 27.03.2012 г. за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол и последвалите ги действия по теглене на жребий в съдебно заседание на 7.06.2012 г. по гр.д. № 6012/2011 г. на Районен съд-Русе по молбата на Н. Г. Н., [населено място], [улица], бл.”С.” вх.Б, ет.5. ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община] поле, област Р., [улица] да заплати на Н. Г. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], бл.”С.” вх.Б, ет.5 разноски за настоящото производство в размер на 340.03 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: