5 Р Е Ш Е Н И Е №112 Гр.София, 22.10.г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 191 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите /представител на Държавата в производството по несъстоятелност съгласно чл.3, ал.1, т.10 ЗНАП, вместо Агенция за държавните вземания/, гр.София срещу решение от 23.02.2009г., постановено по т.д.№ 2481/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 31.03.2008г. по т.д.№ 991/2004г. на Софийския градски съд. С това решение на основание чл.740, ал.2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на “В.” ЕООД, гр.София. С определение № 551/30.06.2010г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Преди постановяване на решение по чл.740, ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност длъжен ли е съдът по несъстоятелността служебно да провери дали са приключили процесуалните действия по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите и, в частност, дали синдикът се е произнесъл по всички предявени вземания, за които кредиторите са депозирали молби в деловодството на съда? Касаторът поддържа, че преди съдът по несъстоятелността да постанови определение за одобряване на сключеното извънсъдебно споразумение и решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, е следвало да даде задължителни указания на синдика да изпълни задължението си за съставяне на списъци с допълнително предявените от АДВ публични държани вземания по молби изх.№ 22-00-349/04 от 11.04.2006г. и изх.№ 22-00-349/04 от 21.06.2006г. Неизпълнението на задълженията на синдика и непроизнасянето по искането за съставяне на списъци на допълнително предявените вземания, а постановяването на решение на прекратяване на производството по несъстоятелност, преклудирало правото на кредитора да предяви установителен иск по чл.694 ТЗ. Ответникът “В., гр.София оспорва жалбата. Кредиторите “В. фарма Г. и КО.КГ”, Г., К. “П.”, гр.София и “А., гр. Н., оспорват жалбата. Кредиторите Регионална дирекция на вътрешните работи, гр.Русе, “О. Е. Б.В.”, Н., “Р., Италия и “Яен Фармасютика Н.В.” Б. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., за да се произнесе, взе в предвид следното: С решение от 31.03.2008г. по т.д.№ 991/2004г.Софийският градски съд е прекратил производството по несъстоятелност на “В.” ЕООД, гр.София на основание чл.740, ал.2 ТЗ, след като с определение от 28.01.2008г. е одобрил договор от 17.12.2007г. по чл.740, ал.1 ТЗ, сключен между длъжника и кредиторите с приети вземания по списък, обнародван в “ДВ” бр.63/03.08.2007г. Въззивният съд се е произнесъл по жалба на Агенцията за държавни вземания против решението на съда по несъстоятелността, като е счел за неоснователни възраженията на въззивника, а именно: АДВ не е доказала с удостоверение, издадено от регистратурата на СГС, че е подала молби за допълнително предявени публични вземания, синдикът не е бил информиран от деловодството на съда за допълнително предявени вземания и по тази причина не се е произнесъл; предявеният от АДВ иск по чл.694, ал.1 ТЗ за съществуването на едно неприето вземане не представлява пречка по чл.740, ал.2 ТЗ за постановяване на решение за прекратяване на производството по несъстоятелност. По въпроса, обосновал допускането на касационното обжалване: Съгласно чл.740, ал.2 ТЗ съдът постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, ако сключеният договор по чл.740, ал.1 ТЗ за уреждане на плащането на парични задължения отговаря на изискванията на закона. Съдът проверява дали договорът е сключен с всички кредитори с приети вземания и при условие, че няма предявени искове по чл.694, ал.1 за установяване на несъществуването на прието вземане. Прието вземане е това, което е включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания по чл.692 ТЗ, с изключение на вземане по чл.694, ал.1 – чл.693 ТЗ. Предявяването на вземанията от кредиторите е обвързано със срок по чл.685, ал.1 ТЗ, но процедурата по предявяване и приемане на вземанията предвижда и допълнително предявяване – чл.688 ТЗ и допълване на списъка – чл.695 ТЗ. Задължение на синдика е съставянето на списъците на предявените вземания – чл.686 ТЗ, служебното вписване на вземания – чл.687 ТЗ и обявяване на списъка в търговския регистър – чл.689 ТЗ. Предявяването на вземанията се извършва от кредиторите пред съда по несъстоятелността – чл.685, ал.1 ТЗ, който одобрява списъка съгласно чл.692, ал.1 ТЗ. С оглед на уредените правомощия на синдика в производството и съобразно с правилата за упражняване на правата на кредиторите, процедурата по предявяване и приемане на вземанията предполага съдействие от страна на съда по несъстоятелността. В този смисъл, преценката на съда по несъстоятелността дали договорът за уреждане на плащането на парични задължения е сключен от всички кредитори с приети вземания, се разпростира и до служебна проверка дали е приключила процедурата по предявяване и приемане на вземанията. Договор би могъл да се сключи във всяко положение на производството по несъстоятелност – чл.740, ал.1 ТЗ, поради което съдът е задължен да съблюдава правата на кредиторите, предявили вземания към момента на сключване на договора. При предявени вземания, по приемането на които синдикът не се е произнесъл, съдът по несъстоятелността не би могъл да формира извод дали договорът урежда плащането на всички установени вземания на кредиторите. Аргумент в този смисъл е и нормата на чл.740, ал.2 ТЗ относно проверката за висящи искове по чл.694, ал.1 ТЗ за несъществуване на приети вземания. По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. дава следния отговор на поставения въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК: Преди постановяване на решение по чл.740, ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност съдът по несъстоятелността е длъжен служебно да провери дали са приключили процесуалните действия по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, както и дали синдикът се е произнесъл по всички предявени вземания, за които кредиторите са депозирали молби в деловодството на съда. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на въведения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение е неправилно. Съдът по несъстоятелността не е извършил проверка относно приключването на процесуалните действия по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност преди постановяване на решението по чл.740, ал.2 ТЗ. Видно от молба изх.№ 22-00-349/04 от 11.04.2006г. АДВ е предявила публични вземания в общ размер на 1012189.04г. по два ревизионни акта - № 138/17.02.2006г. и № 44/20.02.2006г. Тази молба е постъпила в деловодството на СГС и върху същата е поставена резолюция “на синдика за произнасяне” – л.381 от делото на СГС. С молба изх.№ 22-00-349/04 от 19.12.2007г., постъпила в СГС на 21.12.07г. АДВ е поискала от синдика, чрез съда по несъстоятелността, да се произнесе по молбата от 11.04.06г. и от 21.06.06г. Съдът е определил 20-дневен срок за произнасяне по молбата, копие от която е връчено на синдика на 11.02.08г. – л.565, 566 и 567. В молбата са цитирани ревизионните актове № 138/17.02.2006г. и № 1448/12.05.2006г. – вторият е по молба изх.№ 22-00-349/04 от 21.06.2006г., съответно вх.№ 21657/23.06.2006г. Оригиналът на тази молба настоящият състав не откри в кориците на делото по реда на постъпването й, но копие от същата с нанесен вх.№ 21657/23.06.2006г. е заверена “Вярно с оригинала” от деловодството на СГС – л.591 и 592. Ревизионният акт, цитиран в молбата, е получен от синдика М. съгласно депозирания месечен отчет за периода 01.09.2007г. – 31.10.2007г. – л.561. С отчет вх.№ 1862/25.01.2008г. синдикът е отговорил на поставените от АДВ въпроси по молбата от 19.12.2007г., като е обяснил, че за допълнително предявените вземания не е получил документация от предишния синдик или от деловодството на съда. Съдът по несъстоятелността е разпоредил препис от отчета да се изпрати на АДВ – 29.01.08г., получен на 30.01.08г. С молба вх.4664/15.02.2008г. АДВ е приложило заверени копия от молбите от 11.04.06г., 21.06.06г. и 18.12.08г. Документите са изпратени чрез съда и са получени лично от синдика на 10.03.08г. Произнасяне по молбите от синдика липсва. Предвид на данните по делото синдикът следва да се счита за уведомен за депозираните молби на АДВ с допълнително предявени вземания и същият не се е произнесъл по същите. Следователно процедурата по предявяване и приемане на вземанията в производството по несъстоятелност не е приключила, тъй като синдикът се е произнесъл по всички предявени вземания, за които кредиторите са депозирали молби в деловодството на съда. Изводите на съдилищата, че сключеният договор за уреждане на плащането на парични задължения отговаря на изискванията на закона е неправилен. Първоинстанционното и въззивното решение следва да се отменят съгласно чл.293, ал.1, пр.3 ГПК и делото да се върне на СГС за продължаване на производството по несъстоятелност. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 23.02.2009г., постановено по т.д.№ 2481/2008г. от Софийския апелативен съд, както и решение от 31.03.2008г. по т.д.№ 991/2004г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по несъстоятелност на “В.” ЕООД, гр.София. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на производството по несъстоятелност на “В.” ЕООД, гр.София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.