Р Е Ш Е Н И Е № 521 София, 23.12. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Тодорка Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1419/2009 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Й., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Б., срещу въззивно решение от 30.12.2008 г. по гр. дело № 294/2008 г. на Софийския градски съд. С определение от 30.07.2010г. на ВКС, ІІ г.о. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса дали записването в емлячния регистър е писмено доказателство, установяващо правото на собственост върху имоти от горския фонд вкл. относно приложението на разпоредбите на чл.13,ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация ОСЗ „П.”, Регионална дирекция по горите – [населено място] и Държавно горско стопанство - София, не са заявили становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 25.10.2007 г. по гр.д.№11448/2007 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ОСЗ „П.” за признаване право на възстановяване собствеността върху гори на наследниците на Г. Й. Т.. Въззивният съд е приел, че записванията в емлячния регистър не доказват право на собственост върху процесните гори. По делото е било установено, че ищецът е наследник на Г. Т., бивш жител на [населено място]. В качеството си на наследник е заявил с исковата молба претенция за признаване права по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ върху горски имоти-подробно описани, находящи се в землището на [населено място] /опис-л.8 от гр.д.№11488/07г./. По делото е прието и не е оспорено от ответната страна удостоверение – извлечение от емлячен регистър на [населено място] от 1934г., относно записаните като притежавани от Г. Т. гори, а именно : в м.Пласто, с площ 0.8дка, м. Н. падина с площ 0.7дка, м.Гъста падина с площ 0.6 дка, м.М. с площ 1,4 дка, м.Кашо с площ 0.7 дка и с площ 0.5 дка, , м.Над чешмата с площ 2 дка, м.Б. с площ 1,3 дка, , м.П. с площ 1,3 дка, м.Г падина с площ 1.4 дка, м.Черешата с площ 2 дка, м.К. с площ 1дка, м.Ч..падина с площ 1,1 дка, м.Ат.ливада с площ 0.2 дка, м.Д. с площ 0.4 дка, м.Клисурата с площ 0.5 дка, м.В. с площ 0.6 дка, м.Й. дол с площ 0.4 дка.Посочени са и гори с определени площи, без конкретна местност. Решението по въпроса дали записването в емлячния регистър е писмено доказателство, установяващо правото на собственост върху имоти от горския фонд по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ не съответства с константната съдебна практика, в т.ч. и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС - №245/2010 по гр.д.№291/2009г., ІІ г.о., №473/2010г. по гр.д.№612/2009г. и др. Съобразно последната извлеченията от емлячния регистър са годни доказателства за установяване правото на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Това е така, защото цитираната разпоредба предвижда собствеността на подлежащите на възстановяване гори и земи от горския фонд да се доказва както с документи, които имат пряко доказателствено значение /нотариален или крепостен акт/, така също и с такива, имащи косвен характер, но на които законодателят също е придал доказателствена стойност. Измежду тях са и записванията в емлячните регистри. От съществено значение е установяването на факта, че правото на собственост върху претендирания имот е принадлежало към момента на одържавяването на лицата, в чиято полза се иска възстановяването, респ. на техния наследодател. Извършеното записване в регистъра, който е сред допустимите по ГПК документи по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ, които могат да установят активната материалноправна легитимация в производството по иска по ал.2. По основателността на жалбата. Видно от удостоверение №ВС-01/2006г. на ОЗС-П., че на името Г. Т. няма заявени гори в землището на [населено място]. След като по делото е прието и не е оспорено удостоверение – извлечение от емлячен регистър на [населено място] от 1934г., относно записаните като притежавани от Г. Т. гори, което установява, че последният е притежавал в собственост гори в землището на [населено място], то е незаконосъобразно разбирането в обжалваното решение, че не е установено право на собственост върху процесните гори. Заявената претенция за установяване правото на възстановяване по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ на имоти по чл.2 ЗВСГЗГФ е основателна и доказана за тези имоти, които фигурират в цитираното извлечение с конкретно посочени местности. За останалите имоти искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.По реда на чл.293,ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Г. Т. върху гори в [населено място]. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.12.2008 г. по гр. дело № 294/2008 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общинска служба «Земеделие»- П., по иска с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ, предявен от Г. Г. Й., че наследниците на Г. Й. Т., бивш жител на [населено място], имат право на възстановяване на собстевеност върху следните имоти, находящи се в землището на [населено място] : в м.Пласто, с площ 0.8дка и съседи: братя К., А. Й., Я. Й.,път; в м. Н. падина с площ 0.7дка и съседи: братя Ф.,А. Й., братя С., М. бара; в м.Гъста падина с площ 0.6 дка и съседи : братя С., братя М., К С., път; в м.М. с площ 1,4 дка и съседи : бр.К., бр.Т., бр.Т., дълбоки дол; в м.Кашо с площ 0.7 дка и съседи : бр.Т., А. Й., бр.Масови, път; в м.Кошо с площ 0.5 дка и съседи : бр.Т., бр.Ф., В.Ч., К. гора; в м.Над чешмата с площ 2 дка и съседи : А. Й., Боне Й., В. Ч., дере; в м.Б. с площ 1,3 дка и съседи : бр.Т., А. Й., Коте Т., път; в м.П. с площ 1,3 дка и съседи : бр.Й., бр.Т.,дере, път; в м.Гъста падина с площ 1.4 дка при съседи : път, бр.Т., бр.М., бр.П.; в м.Черешата с площ 2 дка и съседи :Я. Й., Б Й., А. Й., дере; в м.К. с площ 1дка и съседи : бр.К., бр.В., път, Б. Ш.; в м.Ч..падина с площ 1,1 дка и съседи : К. С., бр.В., път, дере; в м.А. ливада с площ 0.2 дка и съседи :И. велчев, бр.К., дере, път; в м.До с площ 0.4дка и съседи : бр.К., път, река, [населено място]; в м.К. с площ 0.5 дка и съседи : бр.К., бр.П, бр.К., дере, в м.В. с площ 0.6 дка и съседи : бр.Масови, Попови, дере, бр.Б.; в м.Й. дол с площ 0.4 дка и съседи : бр.П., бр.М, дере, бр.К.. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.