Р Е Ш Е Н И Е     № 161     София, 30.07. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 86 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т като процесуален представител на ОУ “О” гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 14. Х.2008г. по в.гр.д. № 372/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Добричкия РС от 31.ІІІ.2008г. по гр.д. № 545/2007г. в уважителната му част по предявения от В. П. С. срещу ОУ “О” иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Поддържа се, че щом ищцата е регистрирана като едноличен търговец, не следва да се приеме, че е останала без работа поради незаконното уволнение.пражняването на търговска дейност е равносилно на полагане на труд, за който се следва възнаграждение. Неправилно е приетото, че стопанска дейност може да се реализира паралелно с трудово правоотношение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск за обезщетение. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 615/25.VІ.2009г. по материалноправния въпрос “следва ли да се приеме, че ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, въпреки че е продължила да работи по друго трудово правоотношение с втори работодател и е имала регистрирана фирма като едноличен търговец”. Ответницата по касационната жалба В. П. С. от гр. Д. не е заявила становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на Добричкия РС от 31.ІІІ.2008г. по гр.д. № 545/2007г. в уважителните му части по предявените от В. С. срещу ОУ “О” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, последният за сумата 1222.40лв. По претенцията по чл.225 ал.1 от КТ въззивният съд е оценил като неоснователно възражението на ответника, че не дължи обезщетение на ищцата с оглед работата й при втори работодател още от преди уволнението и получавани доходи като едноличен търговец. Посочено е, че ако трудовото й правоотношение не бе прекратено, тя би получавала възнаграждения и от двамата работодатели. А доходите от стопанска дейност също може да бъдат реализирани паралелно с работа по трудово правоотношение и с получавано трудово възнаграждение, тъй като получаването на доходи от стопанска дейност не компенсира вредите от неполучено възнаграждение поради незаконно уволнение. По релевирания от касатора като основание за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос настоящата инстанция счита следното: Отношенията по повод възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудови правоотношения се уреждат от Кодекса на труда. По силата на чл.225 ал.1 от КТ при отмяна на уволнението поради несъобразяването му с изискванията на закона работникът/служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, за период до 6 месеца. Съгласно чл.225 ал.2 от КТ, когато през този период работникът/служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Целта на обезщетението е възмездяване на вредите от оставането без работа, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. “О” по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ е оставане без работа по трудово правоотношение. Този извод следва от систематическото и логическото тълкуване на разпоредбите на КТ съобразно чл.46 ал.1 от ЗНА и чл.37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА с оглед изискването на чл.37 ал.1 и ал.3 от посочения указ думата “работа”, употребена и в други разпоредби на Кодекса – чл.61 ал.1, чл.62 ал.3, чл.63, чл.64, чл.66 ал.1, чл.68, чл.69, чл.110, чл.111, чл.225 ал.3 и др., да се използва в един и същ смисъл. Видно е, че във всичките разпоредби на КТ, в които тази дума е употребена, тя се свързва с отношенията при предоставяне на работна сила, а те съобразно чл.1 ал.2 от Кодекса се уреждат само като трудови правоотношения. Ето защо за приложението на чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ е без значение осъществяването през шестмесечния период на търговска дейност като едноличен търговец и реализирането на печалба от нея /виж в тази връзка чл.1, чл.10 ал.1 т.2, чл.26 ал.1 и др. от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/, освен ако едноличният търговец като физическо лице предоставя и работната си сила на предприятието си /представляващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения – чл.15 ал.1 от ТЗ/ под формата на сключен с него трудов договор. Чл.225 ал.1 от КТ намира приложение и при продължаване съществуването през шестмесечния период и на друго трудово правоотношение с втори работодател. В КТ /р-л ІХ/ е предвидена възможност за полагане на допълнителен труд по трудов договор със същия и/или с други работодатели /вътрешно или външно съвместителство – чл.110 и чл.111/. В случаи на външно съвместителство по силата на чл.260 от КТ на работника/служителя се дължи пълният размер на възнаграждението за основната работа, както и възнаграждение за работата по съвместителство според уговореното с трудовия договор за допълнителен труд. При незаконно прекратяване на договор за външно съвместителство работникът/служителят остава без допълнителна работа, следователно пропуска полза от неполучаването на възнаграждение за нея, която също подлежи на обезщетяване при условията на чл.225 ал.1 /и ал.2/ от КТ. С оглед това разрешение на поставения материалноправен въпрос се налага извод, че атакуваното въззивно решение е правилно. Законосъобразно въззивният съд е приел, че за оставането й без допълнителна работа, каквато е извършвала при ответника, сега касатор, поради незаконното прекратяване на сключения помежду им трудов договор за допълнителен труд /външно съвместителство/, признато за такова с вече влязлото в сила в тази част решение по настоящото дело, на ищцата се дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в присъдения му размер. По вече изложените по-горе съображения, които не е необходимо да се приповтарят, правилно не е уважено възражението в тази връзка за липса на предпоставките по посочената разпоредба поради получаване от С. на доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Следва да се отбележи, че по делото не се твърди от касатора, а и няма данни, тежестта за представянето на каквито е била негова по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./, през процесния период ищцата освен печалба от стопанска дейност като едноличен търговец да е предоставяла на предприятието си работна сила по трудов договор и да е получавала и трудово възнаграждение по него. Ето защо атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.293 ал.1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добричкия окръжен съд № 405 от 14. Х.2008г. по гр.д. № 372/2008г. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: