Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 09.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №4284 по описа за 2017 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Б. И. К., с процесуален представител адв.П., за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 06.07. 2017г. по в.гр.д.№161/2017г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение, постановено на 03.05.2017г. по в.гр.д. №1620/2016г. на Районен съд – Лом, с което частично са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Молителят сочи обстоятелства, които счита, че са относими към основанието по т.1. Молителят сочи, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва лично в делото и поради неучастието си по делото твърди, че не е могъл да представи относими доказателства. Ответникът по молбата за отмяна Л. Б. К., действащ със съгласието на своята майка Д. Л. И., не взема становище по молбата. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С влязло в сила въззивно решение, , постановено на 06.07. 2017г. по в.гр.д.№161/2017г. на Окръжен съд – Монтана, е потвърдено решение, постановено на 03.05.2017г. по в.гр.д. №1620/2016г. на Районен съд – Лом, в обжалваната част, с която е осъден Б. И. К. на основание чл.143 ал.2 СК да заплаща на Л. Б. К., действащ със съгласието на своята майка Д. Л. И., месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 30.09.2016 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и да му заплати на основание чл.149 СК издръжка в размер на 1200лв. /по 100лв. месечно за периода от 30.09.2015 г. до 30.09.2016 г./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Молителят е изложил доводи, че „към настоящия момент съществуват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които имат съществено значение за потребностите на ищеца Л. и за възможностите на неговата майка да го издържа“. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв – сочените в молбата за отмяна доказателства за индексирания размер на получавана от детето Л. пенсия, както и за получаваните от него и майката социални помощи, след 01.07.20017г., не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, т.к. обстоятелствата, за които се ангажират не са настъпили до приключване на устните състезания по делото. При изменение на обстоятелствата, при които е определен размера на издръжката, страната има друг път за защита, а не пътя на отмяната на влязло в сила съдебно решение. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна, в две от които, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а в третата хипотеза – когато въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради даване ход на делото в съдебното заседание въпреки нередовното му призоваване – върнати в цялост две призовки с отбелязване, че не е открит на адреса. Въззивната жалба е подадена на 15.05.2017г. лично от страната Б. К.. По образуваното въз основа на нея въззивно дело Б. К. е упълномощил през м.06.2017г. адв.Ц. да го представлява по делото. Последният с молба от 21.06.2018г. и в съдебното заседание по делото на 26.06.2018г. е поддържал направеното с въззивната жалба доказателствено искане, но същото е оставено без уважение от съда като неоснователно. В съдебното заседание процесуалният представител е направил изрично изявление, че не прави възражение за нередовно призоваване на страната и това изявление е отбелязано в съдебния протокол. Процесуалният представител е участвал в проведеното съдебно заседание, в което е представил и писмена защита по делото. Страната е била надлежно представлявана по делото, поради което неоснователно се твърди от молителя, че са нарушени правата му за участие по делото. Доводите в молбата за отмяна за лишаване лишаване от възможност да участва в делото поради нарушаване на правилата за призоваване в първата инстанция, не са относими към основанията за отмяна на въззивното решение. При проведено въззивно производство страната не може да иска отмяна на първоинстанционното решение поради лишаване от участие по делото поради нарушения на правилата за призоваване в първата инстанция. По правилността на въззивното решение се произнася въззивният съд – чл.269 ГПК. Ако е считала, че са допуснати такива нарушения, страната е могла, но не е изложила във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на правилата за призоваването й. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. В молбата са изложени и оплаквания за неправилност на решението. Такива доводи не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба на Б. И. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК на влязло в сила въззивно решение, постановено на 06.07. 2017г. по в.гр.д.№161/2017г.на Окръжен съд – Монтана. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: