Р Е Ш Е Н И Е № 424/2013 София, 17.04.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 3211 по описа за 2013 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 962/ 22.07.2013 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Л.С. – процесуален представител на [фирма],представлявано от К. М. Т. против въззивно решение № 260 от 02.01.2013 год.на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№ 464/2012 год.,с което е потвърдено решение № 283 от 28.06.2012 год.по гр.д.№ 1330/2010 год. на Видински районен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора против [фирма] – С. иск за заплащане на сумата от 9 401.62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от служители на банката в клона в [населено място],през периода от 06.12.2004 г. до 28.12.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, която сума представлява частично предявен иск от сумата 40 000 лева като неоснователен и недоказан и е осъден да заплати разноски. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материално-правни въпроси : съществуването на искане за откриване на банкова сметка доказателство ли е за съществуване на договор за разплащателна сметка ; писмената форма условие ли е за действителност на договор за разкриване на разплащателна сметка съгласно действащата нормативна уредба към момента на откриване на разплащателната сметка и по – конкретно Наредба № 3/29.09.2005 год./отм/ Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното: Макар,че касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК,то отговорът на поставените въпроси към настоящия момент, следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решения по чл.290 ГПК,според които правната уредба на договора за разплащателна сметка към релевантния за спора период се съдържа в разпоредбите на чл. 426 - чл. 428 от ТЗ /отменени със Закона за платежните услуги и платежните системи, обн. в ДВ бр. 23/27.03.2009 г./ и в Наредба № 3/29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи /отм. ДВ бр. 62/2009 г./. Въведените със Закона за платежните услуги и платежните системи правни норми, са неприложими към спорното правоотношение, тъй като законът е в сила от 01.11.2009 г. и не съществува разпоредба, предвиждаща отнасяне на регулиращото му действие към възникнали преди тази дата материални правоотношения. Според легалното определение на чл. 426, ал. 1 ТЗ (отм.), с договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличната сума. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/29.09.2005 г. (отм.), според която плащането на средства от банкови сметки се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията,поставени от титуляра или от лицето ,откриващо сметката в полза на трето лице титуляр,т.е.въведено е правилото, че легитимиран да се разпорежда - внася, тегли и нарежда банкови преводи, със средствата по разплащателната сметка е само титулярът. По изключение е допустимо разпореждане и от трето упълномощено от титуляра лице, което следва да докаже овластяването си с изрично пълномощно по утвърден от банката образец. Изплащането на суми от разплащателна сметка в отклонение от посочените правила, т. е. без нареждане или съгласие на титуляра, е равнозначно на пълно неизпълнение на основното задължение на банката, установено в чл. 426, ал. 1 ТЗ (отм.) , за което банката следва да носи отговорност по общите правила на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ. В наредбата е направено ясно разграничението между искането за откриване на разплащателна сметка и договора за такава, като е регламентирана и поредността на процедурата до сключването на договор.Договорът за разплащателна сметка се сключва в писмена форма и банката по искане за откриване на сметка,преценява и взема решение,като сметката се открива след сключване на писмен договор с клиента,т.е.писмената форма е условие за действителност на договора и има важно доказателствено значение./чл.3,ал.6/ Законът не ограничава приложното поле на нормата на чл. 428 ТЗ (отм.), но буквалното и логическото й тълкуване във връзка с дефиницията на чл. 426, ал. 1 ТЗ (отм.) дават основание да се приеме, че въведените с нея правила са приложими единствено в случаите, при които разпоредителната операция е извършена по нареждане или с предварително съгласие на титуляра, но съдържанието й, отразено в издаденото извлечение, се различава от параметрите, наредени от титуляра със съответния платежен документ. Регламентираните в чл. 428 ТЗ (отм.) правила за оспорване на банкови операции и установената презумпция за одобряване на операциите са абсолютно неприложими в хипотезата на разпореждане със средства по разплащателна сметка, предприето от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра. Независимо дали са оспорени по предвидените за целта ред и срок, извършените по този начин операции са форма на пълно неизпълнение на основното договорно задължение на банката по чл. 426, ал. 1 ТЗ (отм.) и последната следва да отговаря за произлезлите от неизпълнението вреди, без да е допустимо освобождаването й от отговорност с позоваване на въведената в чл. 428, изр. 2 ТЗ (отм.) презумпция. По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.Твърди се,че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон,поради което е достигнал до неправилен извод за наличие на договорни отношения между страните,тъй като не е налице договор за водене на банкова сметка,няма подписано пълномощно от титуляра на сметката за трето лице,нито едно от нарежданията – разписки за изтеглени в брой суми не са подписани от касатора/ищец,а размера на теглените суми за процесния период ,без знанието и съгласието на титуляра на сметката е установен по безспорен начин.Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Ответната страна [фирма] ,чрез пълномощника си адв.Ст.Л. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски. Релевираните касационни доводи са основателни. Въззивната инстанция е приела,че ищеца не е доказал, че е оставил на съхранение в банката парични средства и че липсват 40 000 лева, като е приел, че въобще липсват доказателства за оставена на съхранение сума в банката в такъв размер. Липсват доказателства и за това, че ищцата е очаквала от свои съконтрахенти по сключени договори и/или издадени фактури, приходи и то в размер посочен в исковата молба, и че тези й средства липсват. Наличието у ищеца на извлечение за движението по банковата сметка е доказателство, че ищецът е знаел за откритата банкова сметка, т.е. между банката и ищеца са налице договорни отношения по договор за поръчка - аргумент чл.429 от ТЗ /отм. действащ към процесния период/.Налице е нередовно водене на счетоводство от страна на ищеца - няма подадени данъчни декларации за 2004г. и 2006г., а за 2005г. е подадена нулева такава,т.е. пред компетентните данъчни органи ищецът е декларирал, че за 2004, 2005 и 2006г. не е извършвал дейност, т.е. няма постъпления от търговската си дейност. След като декларира, че няма дейност, е прието, че не работи и няма приходи от дейността,което от своя страна означава, че не е получавал и суми от контрагенти. Прието е,че ако ищецът имаше липси от банковата сметка, следваше да ги отрази в счетоводството, а и в годишните данъчни отчети - като липси и вземания от финансови институции, като доказателства в тази насока не са представени.С оглед на гореизложеното е прието,че ищцата не е доказала наличието на кумулативните предпоставки на чл. 49 от ЗЗД по отношение на ответната банка, т.е.не е установила в качеството й на едноличен търговец да е възложила някаква работа на ответната банка, вкл. и такава за съхранение на парични средства, не е установила да е настъпила за нея вреда в сочения размер от 40 000 лева, тъй като същата нито е имала надлежно открита банкова сметка през 2010г., по която да е имало сума в такъв размер, нито пък е оставила на съхранение сума в такъв размер. Предвид дадения по-горе отговор на поставените въпроси обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Между страните не е сключван договор за откриване на разплащателна сметка. Налице са и четирите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД. Безспорно е установено,че за периода от 06.12.2005 г. до 28.12.2007 г. от разплащателната сметка на ЕТ”К.М.З - К. М.”в ответната банка са теглени суми, като подписите върху 17 на брой „нареждане разписка”не са изпълнени от К. М., а са изпълнени от лицето М. Т., която е имитирала подписа на М..Това обстоятелство се установява и от решението по нахд № 167/11 г. на В..За процесния период М.,като титуляр не е издавала пълномощно на друго лице.Общия размер на сумите теглени от М. Т. е 9243 лева,като счетоводните документи за изтеглените в брой суми са оформени с подпис и печат на ответната банка.Вредата причинена на касатора ЕТ”К.М.З - К. М. се състои в намаляване на имуществото в патримониума му /банковата сметка/ със сумата 9243 лв.Налице е и действие и бездействие на служителите на ответника при обработване на документите при тегленето и извършването на плащанията,както и причинна връзка между действията на служителите на банката по изплащането на сумите на неупълномощено лице и настъпилата вреда в патримониума на касатора ,а именно намаляване на имуществото му,в резултат на изплащане на сумите на лице без представителна власт. Начинът, по който търговецът счетоводно е отразил липсващата сума, е без значение при преценката относно спазването от банката на нормативните условия за плащане на суми от разплащателна сметка. С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е основателен и доказан в размер на 9243 лв. и следва да бъде уважен,ведно със законната лихва върху посочената сума,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по съществото на спора. Ответникът по касация следва да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на касатора направените разноски в размер на 1258,03 лева. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 260 от 02.01.2013 год.на Видински окръжен съд,постановено по гр.д.№ 464/2012 год. в частта,с която е отхвърлен предявения от [фирма],представлявано от К.М. Т. против [фирма] – С. иск за заплащане на сумата 9 243 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 06.12.2004 г. до 28.12.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2010 год. до окончателното изплащане и ПОСТАНОВЯВАВА: ОСЪЖДА [фирма] – С. ,със седалище и адрес на управление – С., [улица] да заплати на [фирма],представлявано от К. М. Т. ,със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица] сумата 9 243 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 06.12.2004 г. до 28.12.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2010 год. до окончателното изплащане и разноски в размер на 1258,03 лева./хиляда двеста петдесет и осем лв. и три стот./ ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: