Р     Е     Ш    Е     Н    И    Е                                                   №  45   гр.София,  09.02.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при секретаря Ю. Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3250 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 24.04.2008г. по гр.д. № 172 / 2008г., с което Смолянски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 04.02.2008г. по гр.д. № 119/2007г. на Чепеларски районен съд, е отхвърлил предявените от Д. Т. К., Д. К. К., Б. И. П., Е. П. Д. и К. П. К. искове за признаване установено по отношение на ОСЗГ Ч. , че наследниците на Д. К. , Н. К. , И. К. , П. К. и Г. К. имат право да им бъде възстановена собственост върху гори в землище на с. О.. Г. ”, с площ от 5,5дка. Жалбоподателите Д. Т. К., Д. К. К., Б. И. П., Е. П. Д. и К. поддържат, че обжалваното решение е неправилно и молят да се отмени. Ответниците ОС ”З” Ч. , Горско стопанство Х. и Регионална Дирекция на горите С. не вземат становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по същество, приема за установено следното: Жалбоподателите са предявили искове за признаване установено по отношение на ОСЗГ Ч. , че наследниците на Д. К. , Н. К. , И. К. , П. К. и Г. К. имат право да им бъде възстановена собственост върху гори в землище на с. О., с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ. С решение от 04.02.2008г. по гр.д. № 119/2007г. на Чепеларски районен съд, е отхвърлил частично исковете-по отношение на претенцията за възстановяване на собственост върху гора в ревир „О”-м. “ Господе”, с площ от 5,5дка. Въззивния съд е оставил в сила същото като е изложил мотиви, за това че г. , върху които ищците са поискали да бъде възстановена собственост на наследници на Д. К. и Н. К. , И. К. , П. К. и Г. К. не са лица, в чиято полза следва да се извърши възстановяването на собственост върху г. , тъй като не са доказали собствеността им върху същите към момента на одържавяването им по достатъчно убедителен начин. Съдът е изложил съображения за това, че притежаването на дялове в една кооперация не е доказателство за конкретно притежавани гори от праводателя на ищцата към момента на включването на същите в държавния ГФ. Съдът е приел, че предявеният от наследниците на братя Д, Н. , И. , П. и Г. К. иск е неоснователен по отношение на гора с площ от 5,5 дка, в м.”Г”, землище на с. О., тъй като ищците черпят права от записванията в Дневник за идеалните имуществени дялове на горовладелска производителна кооперация “О”, започнат 1941г. и завършен 15.01.1942г. В същият е записана собственост на срещу братя К братя Г. изорана нива. Съдът е изложил съображения, че дори да се приеме, че на половината от земите са собственици наследниците на братя К, то по отношение на земите в ревир “О” важат разпоредбите на Закона за продаване на някои държавни земи в С. околия от 1911г., 1923г., 1927г. и 1931г., според който придобиването на гори е ставало с нотариален акт, какъвто по делото не е представен от ищците. За да отхвърли искът по чл.13, ал.3 ЗВСЗГГФ съдът е застъпил становище, че релевантно за реституцията обстоятелство е правото на собственост на кооператора да е доказано с нотариален акт. Според другото становище, изразено в други решения на Чепеларски РС съдилищата са приели, че достатъчно доказателство за притежаване на г. към момента на одържавяването им представлява списъците за дялово участие в кооперациите, стопанисвали г. , а не е необходимо да се доказва притежаването на същите и в един предходен момент- към образуване на кооперацията. Настоящия съдебен състав на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище. Релевантно по исковете по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е установяване придобиването на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944 г. по някои от актовете по чл. 2 от закона, като правото на собственост се доказва с писмени документи по чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ. Доколко такъв документ удостоверява притежавано право на собственост се преценява съобразно нормативната уредба, действала към момента на съставянето му. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оглед установеното и от лесотехническата експертиза приета по делото и от приложеният от ищците списък на съпритежателите на гори в коопареция “О”, се касае до гори, които не попадат под разпоредбите на Закона за продаване на някои държавни земи в С. околия от 1911г., 1923г., 1927г. и 1931г., според който придобиването на държавни гори е ставало с нотариален акт, тъй като не са събрани доказателства процесната гора да е била с такъв характер. Съгласно чл.3, ал.2 ЗВСВЗГФ, подлежи на възстановяване правото на собственост в идеална част от ревир на бившите член-кооператори, съдружници и акционери или на техните наследници върху гори и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации и други юридически лица, заличени от регистрите след 09.09.1944 г. или преобразувани след тази дата. В случая наследниците на братя К са доказали с годни доказателства право на собственост на гора с площ от 5,5 дка, в м.”Г”, землище на с. О., която не е била държавна към момента на включването и в Г. коопареция “О”, на която те са били членове. С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание член 293, ал. 2 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае на наследниците на братя К право на възстановяване на собственост на гора с площ от 5,5 дка, в м.”Г”, землище на с. О., представляваща 0,000442 идеални части от ревира видно от приетото по делото заключение на лесотехническата експертиза. Предвид изложените съображения, съдът   р е ш и :   О Т М Е Н Я В А решение от 24.04.2008г. по гр.д. № 172 / 2008г. на Смолянски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска на наследниците на Д. К. , Н. К. , И. К. , П. К. и Г. К. за признаване право да им бъде възстановена собственост върху гори в землище на с. О.. Г. ”, с площ от 5,5дка, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. ”З”- Ч. , че наследниците на Д. К. , Н. К. , И. К. , П. К. и Г. К. имат право на възстановяване на собственост на гора с площ от 5,5 дка, в м.”Г”, землище на с. О.., ревир “О”, представляваща 0,000442 идеални части от ревира Решението е постановено при участие на Горско стопанство- Х. и Регионална Дирекция на горите- С.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: