Р Е Ш Е Н И Е №.50043 гр. София, 14.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№397 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. П. срещу решение №1324 от 10.12.2021 г. по в.гр.д.№2225/2021 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №261361 от 01.03.2021 г. по гр.д.№10062/2018 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. П. срещу Гаранционен фонд иск по чл.558, ал.5 от КЗ, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, за присъждане на сумата над размера от 15 000 лв., до предявения размер от 59 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на 18.06.2016 г., по вина на водача на МПС – мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ GS 21805, за който не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалия, както и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за неоснователност на жалбата. Е. В. Гишина, трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд не заявява становище. С определение №50073 от 16.02.2023 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът между страните е единствено във връзка с размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Намерил е за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с претърпяното на 18.06.2016 г. ПТП, ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата и шията, контузия на гръдния кош и корема и разкъсване на слезката. Посочил е, че за лечение на получените травматични увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност за период от 6 дни и е претърпял тежка животоспасяваща оперативна интервенция за отстраняване на далака /слезката/, след което е лекуван медикаментозно, като не са настъпили усложнения в постоперативния и възстановителния период. Изложил е съображения, че претърпяната загуба на орган е необратима, но това не възпрепятства възможността ищецът да продължи да води относително пълноценен живот като е наложително да търпи известни ограничения – да се въздържа от пътуване в райони с малария, да му бъдат поставени всички ваксини от задължителния имунизационен календар, както и множество допълнителни ваксини - срещу пневмококи, ежегодна ваксина срещу грип, ваксина срещу хемофилус инфлуенца „В“, ваксина срещу менингит „С“ и др. Отчел е, че настоящата епидемична обстановка във връзка с коронавирусната инфекция носи за него значително повишен риск за живота му, а липсата на далак обуславя пожизнено 40% загуба на работоспособност за тежък физически труд. Посочил е, че ищецът е търпял интензивни болки през първия месец, които впоследствие са затихнали в рамките на два месеца, но продължава често да търпи коремни болки с по-малка интензивност, както и главоболие, възстановил се е хирургически в рамките на възстановителен период от два месеца, но в резултат от загубата на далака /слезката/ пожизнено съществено е отслабена имунната система на ищеца, и организмът му е значително по-застрашен от развитие на всякакви инфекции. Установил е, че от оперативната интервенция е останал пожизнен груб оперативен белег в коремната област – от 4 гръдната кост до срамната кост и е взел предвид, че към момента на получаване на увреждането ищецът е бил на 15 години – непълнолетен, в ученическа възраст, а претърпяната травма за продължителен период го е възпрепятствала да води обичайния за възрастта му активен социален живот – да общува с връстниците си, да се забавлява, да участва активно в младежки мероприятия. Изразил е становище, че настъпването на увреждането след края на учебната година и приключването на възстановителния период в рамките на лятната ваканция, от една страна не е затруднило възможността му да участва в учебния процес и да се обучава нормално, но от друга страна е ангажирало целия период на лятната ваканция, лишило го е от възможността за позитивни емоционални преживявания и активна почивка от учебния процес, като го е натоварило вместо това с тежко поносими физически, емоционални и психически преживявания. Тъй като увреждането е настъпило в младежката възраст на ищеца, е приел, че той ще следва да търпи последиците му през целия си живот на възрастен човек – пожизнено ще търпи ограничения при избора на професионална реализация, ще бъдат ограничени възможностите му да работи /съобразно ограничената възможност за тежък физически труд и необходимостта от защитена от инфекции околна среда/, което ще го затрудни при осигуряването на трудови доходи, а предвид младата му възраст, по-тежко емоционално поносим за него е остатъчният груб оперативен белег на корема. При така установеното от фактическа страна, от правна страна е намерил, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 55 000 лв. отговаря на тежестта и необратимостта на увреждането /загубата на орган/, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания /интензивни болки за 1 месец, а впоследствие – епизодични неинтензивни болки в корема и главоболие/, претърпяната оперативна интервенция и лечение на постелен режим за 1 месец, необходимостта от чужда помощ за период от 2 месеца, настъпилото пожизнено увреждане на имунната система на ищеца, пожизненото намаляване на работоспособността му за тежък физически труд, увеличения риск за живота му в епидемична обстановка, и същевременно от друга страна – на липсата на усложнения в лечебния и възстановителния период, запазената възможност да продължи да води обичайния си начин на живот, настъпилото пълно хирургическо възстановяване, сравнително краткия възстановителен период /в рамките на 2 месеца/ и липсата на негативно отражение върху възможността му да се обучава нормално. Счел е, че така определеният размер на справедливото обезщетение е съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика по сходни случаи. Тъй като по делото не е спорно, че предварително и извънсъдебно ответникът Гаранционен фонд е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за отстранения далак, както и 1000 лв. за контузията на гръдния кош или общо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 41 000 лв., е изложил съображения, че тази сума следва да бъде приспадната от определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 55 000 лв. В този смисъл е достигнал до извод, че неплатеният от ответника остатък от справедливото обезщетение се явява в размер на 14 000 лв., като предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 15 000 лв., но решението не е било обжалвано в осъдителната му част, е намерил, че правилно и законосъобразно искът е отхвърлен за разликата над размера от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 59 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана практика на ВКС /обобщена в ППВС №4/68 г. и доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. Правилно въззивният състав е възприел съвкупността и вида на претърпените от ищеца увреждания и характера им, но не е отчел реалната опасност за живота на пострадалия /претърпял тежка животоспасяваща оперативна интервенция за отстраняване на далака/ и не е съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от тези увреждания /вкл. от гледна точка възрастта на ищеца към момента на ПТП - 15 г./, които ще търпи до края на живота си. Ищецът е претърпял необратима загуба на орган, който е от изключителна важност за имунната му система, като липсата на този орган води до наличие на непрекъснат и повишен риск от всякакви инфекции, възпалителни, вирусни и простудни заболявания, което налага ползване на съответни медикаменти и ваксини - всички от задължителния имунизационен календар, както и множество допълнителни ваксини - срещу пневмококи, ежегодна ваксина срещу хемофилус инфлуенца „В“, ваксина срещу менингит „С“ и др. Липсата на далак е обусловило и пожизнена 40% загуба на работоспособност за тежък физически труд, респективно ищецът пожизнено ще търпи ограничения при избора на професионална реализация, ще бъдат ограничени възможностите му да работи /съобразно ограничената възможност за тежък физически труд и необходимостта от защитена от инфекции околна среда/, което ще го затрудни при осигуряването на трудови доходи. В този смисъл, отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на 80 000 лв. Предвид установеното по делото обстоятелство, че Гаранционен фонд е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за отстранения далак, както и 1000 лв. за контузията на гръдния кош или общо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 41 000 лв., въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 15 000 лв. до 39 000 лв. се явява неправилно, поради което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 24 000 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното плащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Г. Й. П. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разликата над сумата от 91 лв. до сумата от 200 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. В останалата част, потвърждаваща отхвърлянето на иска за разликата от 39 000 лв. до размера от 59 000 лв., обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на още 960 лв., по сметка на САС, държавна такса в размер на още 480 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 480 лв. Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, но такова, независимо от изхода на спора, не се следва, доколкото още преди предявяване на исковата молба ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сума в размер на 41 000 лв., а след постановяване на въззивното решение и необжалването му от ответника, същото е влязло в сила за сума в размер на още 15 000 лв., респективно ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1324 от 10.12.2021 г. по в.гр.д.№2225/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение №261361 от 01.03.2021 г. по гр.д.№10062/2018 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. П. срещу Гаранционен фонд иск по чл.558, ал.5 от КЗ, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, за присъждане на сумата над размера от 15 000 лв., до сумата от 39 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на 18.06.2016 г., по вина на водача на МПС – мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ GS 21805, за който не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в частта му, с която Г. Й. П. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разликата над сумата от 91 лв. до сумата от 200 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Г. Й. П. [ЕГН] допълнително сума от 24 000 лв. /разлика между присъдената сума от 15 000 лв. до сумата от 39 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на 18.06.2016 г., по вина на водача на МПС – мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ GS 21805, за който не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на СГС сума в размер на още 960 лв., държавна такса за първата инстанция, по сметка на САС сума в размер на още 480 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС - сумата от 480 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1324 от 10.12.2021 г. по в.гр.д.№2225/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение №261361 от 01.03.2021 г. по гр.д.№10062/2018 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. П. срещу Гаранционен фонд иск по чл.558, ал.5 от КЗ, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, за присъждане на сумата над размера от 39 000 лв., до предявения размер от 59 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на 18.06.2016 г., по вина на водача на МПС – мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ GS 21805, за който не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в частта му, с която Г. Й. П. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 91 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.