Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60192
София, 20.10.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3699 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. М. против решение № 260354/14.08.2020 г. по в.гр.д. № 1022/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 976 от 26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 12869/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е уважен предявения от С. Г. Х. против ответника -касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба. В нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер, ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Този извод е неправилен, тъй като към момента на проверката – 23.07.2018 г., са действали разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, които са отменени едва с решение от 21.02.2018 г., постановено по адм.дело № 3879/2017 г. от петчленен състав на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Дори и да се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, доколкото тази разпоредба не визира софтуерно вмешателство в електромера, то процесната сума се дължи на основание чл.183 ЗЗД, тъй като в случая се касае до точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на ел. енергия, но съдът не се е произнесъл изобщо по този довод. Необосновани и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, според които електромерът към датата на проверката е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия и е отчел цялото количество на потребената ел.енергия, а извършеното неправомерно претарифириране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера, като софтуерното въздействие цели да се пренасочат показанията в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - С. Г. Х. е депозирал отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
С определение № 226 от 26.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и на всички събрани доказателства.
Отговор на повдигнатия въпрос се дава последователно в съдебната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение по гр.д. № 505/2017 г. на II т.о., решение по гр.д. № 3700/2013 г. на I г.о., решение по гр.д. № 4265/2-14 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 3973/2008 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1318/2010 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 761/2010 г. на IV г.о. и други, с които се приема, че съгласно чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяко от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Съдът е длъжен служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая като определи правната квалификация на предявения иск, независимо дали тя е посочена от ищеца в исковата молба или съображенията за това са били наведени като довод във въззивната жалба. В допълнение към цитираната съдебна практика следва да бъде посочено, че както първоинстанционният, така и въззивният съд е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения за доставена на абоната, но незаплатена от него ел.енергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствието между реално потребената и платената ел.енергия, съдът, без да променя изложените факти и обстоятелства, следва да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, след което да се произнесе дали е налице или не основание да бъде уважен предявения иск.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос, доводите на касатора са основателни поради следните съображения: В противоречие с посочената съдебна практика на ВКС за задълженията на въззивната инстанция по чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, в обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните за релевантните към спора факти, въз основа на което е приел, че липсва основание да се присъди цената на реално доставеното количество електроенергия на абоната. И в отговора на исковата молба и във въззивната жалба на ответното дружество са наведени доводи, че дори и да се приеме, че в конкретния случай разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ не е приложима, то начислената сума по фактурата, представляваща стойността на реално доставената ел.енергия, се дължи на основание чл.183 ЗЗД, но този довод не е разгледан от въззивния съд. Решението на въззивният съд не е съобразено с трайната практика на ВКС /решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о./ в която се приема, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 /обн. ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на ел.енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г./ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т.28а, б.“а“ от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел.енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.183 и сл.ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл.318 и сл.ТЗ/. Следователно правното действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.318, ал.2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на ел.енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл.116, ал.7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл.110, ал.2 ЗС/, предмет на договорите – чл.200, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал.1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.200, ал.2 ЗЗД, респ. чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т.е. за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/.
С оглед изложеното, изводите на въззивният съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск са направени в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
От приетите по делото доказателства, се установява, че на 23.07.2018 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден имот, като същото е демонтирано и пломбирано и е предоставено за проверка от Български институт по метрология. Съгласно констативния протокол на БИМ от 26.07.2019 г. процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. При проверка на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е констатирано, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038498,9 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея, т.е. електромерът не съответства на техническите характеристики. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 е отчетена от процесното СТИ, като натрупаното в този регистър количество е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера, като вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера, а целта е неотчитане в пълен обем на количеството ел.енергия по нощна и дневна тарифни зони, чрез прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. В откритото съдебно заседание вещото лице е посочило, че този тип СТИ не е „смарт“ и не е включен в системата за дистанционен отчет и поради тази причина не може да се установи от кога е започнало отмитането на електромера в скрития регистър и в кой часови диапазон. От протокола за монтаж на СТИ и от заключението на вещото лице, се установява, че електомерът е произведен през 2015 г. със срок на метрологична годност от 6 години и фабрични настройки да показва потребяваната ел.енергия по двата визуализирани на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2., преминал е първоначална метрологична проверка през същата година и е монтиран на адреса на имота на потребителя на 18.09.2015 г., към която дата е бил с нулеви показания на нощна и дневна тарифа.
При така установените фактически обстоятелства следва да се приеме, че в случая не е приложима сочената от касатора хипотеза на чл.50 ПИКЕЕ /публ. в ДВ, бр.98/2013 г./, но не поради липса на действащи правила за извършване на проверка и ред за корекция на сметката и за уведомяване на потребителя, както приема въззивния съд, а поради това, че установяването на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея е възможно само при СТИ с възможност за дистанционно отчитане. Следва да се посочи, че хипотезата на констатираното наличие на показания в скрит тарифен регистър в резултат на софтуерно вмешателство върху СТИ е изрично предвидена едва в обнародваните в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 ПИКЕЕ – чл.55, които обаче не са приложими в настоящия случай.
При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД.
С оглед изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доколкото допуснатото процесуално нарушение налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне нова техническа експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, които да дадат отговор на следните въпроси: възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано на обекта след преминала първоначална метрологична проверка с нулеви показания, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение, т.е. възможно ли е преразпределянето на ел.енергия, която се отчита в тарифната схема на електромера, да се дължи на обективна причина, а не на осъществено софтуерно вмешателство; преминала ли е реално през СТИ отчетената в тарифа Т3 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – „електромерът не съответства на техническите характеристики“; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т.е. за период от една година.
Съгласно чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260354/14.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1022/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: