3 решение по гр.д.№ 2622 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 22.10.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2622 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. срещу решение № 8826 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 16080 от 2015 г. на Софийския градски съд, гражданска колегия, IV „В“ състав за оставяне в сила на решение от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 10923 от 2004 г. на Софийския районен съд, 62 състав в следните негови части: 1. С която е извършена делбата на процесния имот /апартамент № ...., а по нова номерация № ...., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 134,80 кв.м., заедно с избено помещение № ..... с площ от 6,56 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото/ чрез изнасянето му на публична продан, 2. С която е отхвърлен предявения от М. Д. М. срещу С. Д. Д. и Е. Х. Д. иск за заплащане на извършени в делбения имот подобрения за разликата над присъдения размер от 8 017,50 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. и 3. С която е осъдена М. Д. М. да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на С. Д. Д. сумата 14 423 лв., а на Е. Х. Д.- сумата 9 616 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот през периода от 02.10.2011 г. до 02.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2014 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал. 1,т. 3 ГПК. В писмени отговори от 16.05.2018 г. и 16.10.2019 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците С. Д. Д. и Е. Х. Д. оспорва жалбата. С определение № 199 от 19.04.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението само в частта му, касаеща исковете по чл.31, ал.2 ЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на решението с практиката на ВКС по приложението на чл.200, ал.3 ГПК и чл.201 ГПК /например решение № 342 от 17.02.1012 г. по гр.д.№ 71 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр.д.№ 60238 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза ? По този въпрос в практиката на ВКС се приема, че съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК при оспорване на заключението, съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност- повторно заключение- чл.201 ГПК. При дадени от вещото лице вероятни, а не категорични отговори на поставените въпроси, се касае за заключение, за чиято правилност възникват съмнения. Поради това, когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните по делото оспорва това заключение и иска назначаването на тройна експертиза, съдът на основание чл.200, ал.3 ГПК и чл.201 ГПК е длъжен да назначи нова експертиза от друго или повече вещи лица. В противоречие с горепосочената и разяснена практика на ВКС по приложението на нормите на чл.200, ал.3 ГПК и чл.201 ГПК, въззивният съд е отказал да назначи тройна съдебно-почеркова експертиза със задача по първоначалната експертиза, въпреки че в приетото от въззивния съд заключение на единичната експертиза вещото лице е дало само вероятни, а не категорични отговори на поставените му въпроси /дало е заключение, че подписите под представената по делото нотариална покана за плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС вероятно са на ищците С. Д. и Е. Д./ и въпреки че своевременно /в същото съдебно заседание, в което е било прието това заключение/ пълномощникът на ответницата М. М. е оспорил това заключение и е поискал назначаването на тройна експертиза. Поради противоречието на решението с практиката на ВКС по поставения правен въпрос, обжалваното решение в частта по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС се явява неправилно /като постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС делото в тази част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие- допускане и приемане на заключение на нова експертиза на едно или повече вещи лица по задачата на единичната експертиза. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8826 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 16080 от 2015 г. на Софийския градски съд, гражданска колегия, IV „В“ състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 10923 от 2004 г. на Софийския районен съд, 62 състав в частта му по исковете на С. Д. Д. и Е. Х. Д. срещу М. Д. М. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. ВРЪЩА делото в тази част /само по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС/ за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.