Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие




Р Е Ш Е Н И Е


№ 47

С. 07.03.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева

при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 6114/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Т. М. М., гражданка на Федерална Република Германия, подадена от пълномощника й адв. Л. И., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 1899 от 17.10.2014г. по гр.д. № 781/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І-15 с-в, от 27.11.2013г. по гр.д. № 9884/2011г., с което е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният между Б. Д. Д. като купувач и А. С. Ч. като продавач, починала в хода на делото и заместена от Т. М. М., предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 7, находящ се в [населено място], кв. Изток, [жилищен адрес].
Ответникът по молбата Б. Д. Д. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. В. М. А. изразява становище за неоснователност на молбата.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното:
Молбата за отмяна е основана на твърдения, че вследствие на нарушаване на правилата за призоваване, молителката е била лишена от възможността да участва в делото – основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Към молбата за отмяна освен доказателства за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, са приложени и приети като доказателства копие от личната карта на молителката; уведомление на Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство” от 07.06.2005г. до [община] относно освобождаването на Т. М. от българско гражданство; удостоверение за адресна регистрация на Т. М. в Лар/Ш. на 08.06.1998г.
От данните по делото се установява следното:
Производството е образувано по искова молба, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на Б. Д. Д. против А. С. Ч., починала в хода на делото и заместена от наследниците си по закон Т. М. М., Й. М. Г. и А. Н. Г., като по отношение на последните двама производството по делото е прекратено поради отказ от наследството на А. Ч.. От приложената на л. 84 от първоинстанционното дело справка на Н. Население за Т. М. М. е видно, че същата е освободена от българско гражданство и в графата „настоящ адрес” е отбелязано Германия от 30.08.2002г. Призовката на Т. М. за с.з. на 07.06.2013г. е изпратена на посочения в същата справка постоянен адрес в [населено място], [жк], след което е залепено уведомление по чл. 47 ГПК и с определение от 08.11.2013г. съдът й е назначил особен представител – адв. С. М., която я е представлявала в първоинстанционното и въззивно производство.
Посочените в справката на л. 84 от делото данни се потвърждават от приложените към молбата за отмяна копие на лична карта на Т. М. с отбелязване „гражданство:немско”, уведомление на Министерство на правосъдието до [община] от 07.06.2005г. за освобождаване на Т. М. от българско гражданство, и удостоверението за адресна регистрация на Т. М. в Лар/Ш. на 08.06.1998г.
При така установените обстоятелства молбата за отмяна е основателна.
Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 47 ГПК при наличните към този момент данни по делото за освобождаване на молителката от българско гражданство и местоживеене след 30.08.2002г. в Германия. Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение за адресна регистрация, при конституирането й като ответница Т. М. е имала местоживеене в Германия в Лар/Ш. /в собствено жилище/, където се е установила да живее от 27.08.1998г. При наличните данни по делото за местоживеене в Германия, назначаването на особен представител на ответницата следва да е предшествано от декларация на ищеца, че не му е известен адреса на ответницата в чужбина, и призоваването й чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник” – чл. 48 ГПК. Призоваването на ответницата Т. М. по реда на чл. 47 ГПК е в нарушение на процесуалните правила и е довело до лишаването й от възможност да участва в делото – основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
По изложените съображения решението на Софийски апелативен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да се отменят и делото да се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 1899 от 17.10.2014г. по гр.д. № 781/2014г. и потвърденото с него решение на Софийски градски съд, І-15 с-в, от 27.11.2013г. по гр.д. № 9884/2011г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

П.:

Членове: