Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
С о ф и я 17 октомври 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 о к т о м в р и 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1165/2014 година.
Производството пред ВКС е инициирано с касационна жалба от защитника на подс.Н. С. С. от Е., област С., адв.Р.Г. от САК срещу решение № 167 от 14.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 310/2014 г. от Софийския апелативен съд, което се обжалва с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание и на размера на присъденото на пострадалия обезщетение и искане то „да бъде отменено, вместо което присъдата на Софийския окръжен съд да бъде потвърдена”, а размерът на обезщетението, като „чувствително завишен следва да се намали”.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, но подкрепя становището на защитника за наличие на съществено процесуално нарушение поради противоречие между мотивите и диспозитива на проверявания съдебен акт.
Частният обвинител и граждански ищец М. Н. С. от Е., област С., редовно уведомен, не взема лично или чрез повереник участие в касационното производство.
Подсъдимият С., редовно уведомен, не се явява лично, като чрез защитника си адв.Р.Г. от САК поддържа жалбата си и моли да бъде уважена и съобразно нововъведеното оплакване за процесуално нарушение.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 4 от 14.02.2013 г., постановена по НОХД № 8/2012 г. на окръжен съд-София подсъдимият Н. С. С. от Е., област С. е признат за виновен за това, че на 04.12.2010 г. в Е., област С. е направил опит умишлено да умъртви М. Н. С. от същия град, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.58, б.”а” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото.
Уважен е бил предявеният от пострадалия М. С. граждански иск, като подс.С. е бил осъден да му заплати сумата от 40 000 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 04.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв е отхвърлен като неоснователен.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски в размер на 1550,39 лв по сметка на ОС-София, както и 1 600 лв дължима се държавна такса върху уважения размер на иска.
Присъдата е била обжалвана от окръжна прокуратура-С. с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, особено с отлагане на изпълнението му с искане за изменяването й с увеличаване на размера на наказанието, както и отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.Г. с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и завишен размер на присъденото на пострадалия обезщетение с искане за изменяването й с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, съответно оправдаване по предявеното му обвинение, както и чувствително намаляване на размера на присъдената на пострадалия сума за репариране на вредите му.
С решение № 402 от 27.11.2013 г. по ВНОХД № 727/2013 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда.
По касационен протест с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и срещу приложението на чл.66, ал.1 от НК, с решение № 151 от 02.04.2014 г. по н.д.№ 149/2014 г. Върховният касационен съд – І н.о. е отменил решението на Софийския апелативен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав с указания по правилното приложение на закона.
При новото разглеждане на делото с решение № 167 от 14.05.2014 г. по ВНОХД № 310/2014 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на наложеното на подс.С. наказание от 3 години на 5 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а в останалата част присъдата е потвърдена.
Касационната жалба на защитника на подс.С. адв.Г. е насочена срещу направената от въззивния съд корекция на първоинстанционната присъда, поради което се иска отмяната на въззивното решение и потвърждаване или изменяване на първоинстанционния съдебен акт в наказателно-осъдителната му част, както и чувствително намаляване на присъдената като обезщетение на пострадалия сума.
В пренията пред ВКС защитникът въвежда като основание за неправилност на атакуваното решение противоречие между мотивите и диспозитива му с неправилното посочване на изменяната присъда и номера на наказателното първоинстанционно дело на Софийския окръжен съд, което счита като съществено нарушение на процесуалните правила и претендира и на това основание отмяна на решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
На първо място следва да се разгледа констатираната неточност в диспозитива на въззивното решение, забелязана от прокурора от ВКП, коментирана от него като съществено нарушение на процесуалните правила. Вярно е, че в диспозитива на решението изменяната първоинстанционна присъда е посочена под № 32 от 24.05.2005 г. по НОХД № 98/2003 г. на окръжен съд-С., като вярно е посочено чие наказание и в какъв размер то се коригира (завишава). От друга страна, в обстоятелствената част на решението (стр.1 от мотивите) вярно е посочено, че се проверява присъдата от 14.02.2013 г. по НОХД № 8/2012 г. на Софийския окръжен съд, с която подс.Н. С. С. е осъден за престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.58, б.”а” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на 3 години лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизането й в законна сила. Тази присъда е била проверена от предишен въззивен състав на апелативен съд-София и потвърдена от него. Въззивният съдебен акт е бил подложен на проверка от ВКС поради подаден касационен протест с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание в посочения размер и срещу освобождаването от изтърпяване на наложеното наказание, като в решението си касационният състав е разтълкувал наново разпоредбите относно определянето на наказанието по чл.54-57 от НК, свързано и с чл.58 от НК при осъществяване на инкриминираното деяние до фазата на опита, както и относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в частност прилагане на института на т.н. „условно” осъждане по чл.66, ал.1 от НК, като е дал указания за нова преценка на относимите при тази дейност на съда конкретни обстоятелства по делото за постигане целената от прокурора справедливост на дължимата се на С. наказателноправна санкция.
При новото разглеждане на делото въззивният апелативен съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.314, ал.1 и чл.339, ал.2 от НПК да провери изцяло атакувания пред него първоинстанционен съдебен акт, съобразно и с развитите от защитника на подсъдимия оплаквания за неговата неправилност, необоснованост относно умисъла му да причини смъртта на пострадалия, незаконосъобразността й заради неправилното приложение на материалния закон с искане за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.129, ал.1 от НК и оправдаването му по по-тежкото обвинение по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, както и по разнопосочните оплаквания за явната несправедливост на наложеното на С. наказание, особено с отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК, като е дал и съответния правилен и законосъобразен отговор на същите.
Апелативният съд е изложил каква фактическа обстановка установява по делото, утвърждавайки възприетата от окръжния съд, без да приема нови или изменя някои от фактите по делото от кръга на чл.102 от НПК. Посочил е въз основа на какви доказателствени източници тя е безспорно и категорично установена, както и въз основа на кои обективирани по делото действия на подсъдимия възприема деянието за съставомерно от субективна страна като престъпление по чл.115 от НК, а не такова по чл.129, ал.1 от НК. Всъщност, доводите за преквалификация на деянието не са били поддържани пред ВКС и при предишното разглеждане на делото, а сега вялото им напомняне от защитата е главно с оглед касираното основание за смекчаване на санкцията на жалбоподателя С. до определената му от окръжния съд. При липса на игнорирани или превратно оценени доказателствени източници и обстоятелства и формалната правилност на изведените факти не е налице както основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а така също и такова по чл.348, ал.1, т.1 от НПК относно правилното приложение на материалния закон, доколкото при утвърдената фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.
Основно поддържаното оплакване е за явната несправедливост на завишеното по размер наказание лишаване от свобода и постановеното ефективно изтърпяване при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тази насока съдът е съобразил всички относими обстоятелства, но като е отдал нужното внимание на завишената обществена опасност на деянието и реално причинения на пострадалия тежък вредоносен резултат, като само поради бързата намеса на приятелите му не се е стигнало до фатален за него край от нанесения му от подсъдимия със значителна сила удар в главата с извлеченото от купа дърво за огрев. Съобразена е степента на осъществяване на деянието и причините, поради което не е настъпил, но извън волята на дееца, целеният от него престъпен резултат. Към това ВКС намира за необходимо да допълни, че мотивите и реално извършените от подс.С. действия сочат и на по-тежко квалифициращо деянието му обстоятелство, което обаче му е било спестено от обвинителя. Като е приел обаче, че е приложима нормата на чл.58, б.”а” от НК, съдът се е съгласил с определяне на наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под законовия минимум, отчитайки степента на довършеност на деянието, макар и останало във фазата на опита поради адекватната и навременна лекарска помощ на пострадалия и е определил размера на дължимото се на подсъдимия наказание на 5 години лишаване от свобода, в каквато насока е изменил присъдата на окръжния съд, завишавайки размера на първоначално наложеното му наказание от 3 години на 5 години лишаване от свобода. Този размер на наказанието не е несправедлив, както с оглед изискванията за постигане целите на специалната превенция, така и тези на генералната, особено при развитието на конфликта, предизвикан безпричинно от жалбоподателя на публично място и станал известен на посетителите на заведението. Правилно е отчетена обществената опасност на същия като престъпен деец и макар да не е осъждан, в младежка възраст, но вече с някои негативни нагласи в социалното му поведение като последица от злоупотребата с алкохол, в каквото състояние е извършил и инкриминираното деяние. ВКС намира, че така определеното му по размер наказание лишаване от свобода е достатъчно и необходимо за постигане на целите на чл.36 от НК и няма основание за неговата корекция в исканата от защитата и жалбоподателя насока. Не е налице основанието по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменяване на атакуваното решение.
Именно изясняването на всички тези въпроси в мотивите на атакуваното решение, с което е проверена първоинстанционната присъда № 4 от 14.02.2013 г., постановена по НОХД № 8/2012 г. от Софийския окръжен съд очертава допуснатото опущение в диспозитива на подложеното на касационна проверка въззивно решение № 167 от 14.05.2014 г. по ВНОХД № 310/2014 г. на Софийския апелативен съд за несъществено, тъй като не е довело до неяснота във волята на съда по всички въпроси от кръга на тези по чл.301, ал.1 от НПК, включително и относно завишения с него размер на наложеното на подс.Н. С. наказание лишаване от свобода от 3 години на 5 години, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, потвърждавайки я в останалата част. Или, грешното посочване на номерата и датата на постановяване на присъдата и на наказателното дело не е довело до ограничаване на правото на защита на която и да е страна в процеса, видно и от оплакванията в касационната жалба и от становищата им при провеждане на съдебните прения пред настоящата инстанция.
Доколкото обаче на изпълнение подлежи именно диспозитивът на присъдата и на изменящото я решение, този пропуск може успешно да бъде отстранен по реда на чл.414 от НПК. Поради това ВКС приема, че в случая не е налице съществено по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК нарушение на процесуалните правила и няма основание за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Правилно и в съответствие с изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД е определен и размерът на дължимото се на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди, оценени на 40 000 лв. Нараняванията му са били твърде сериозни, възможни са и усложнения в бъдеще, като са му били причинени значителни болки и страдания и притеснения в развитието на травменото заболяване и последиците от него. Няма каквото и да е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и вредите му правилно са оценени в посочения размер, поради което не може да се уважи искането на жалбоподателя и на защитника му за намаляване на размера на присъдената на С. сума, ведно със законните последици. И в тази насока жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 14.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 310/2014 г. от Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |