4 Р Е Ш Е Н И Е № 135 Гр.С., 05.07.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 409 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Р. Д. Ч., [населено място] за обезсилване на заповед за изпълнение № 2416/08.04.14г. на Варненския районен съд като „процесуално недопустима”, за отмяна на решение № 6299/29.12.14г. по гр.д.№ 8328/14г. на Варненския районен съд и за отмяна на решението и заповедта за изпълнение в частта за присъдените разноски. Молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – нови писмени доказателства и нови обстоятелства, представляващи подробно описани данъчни фактури, разписки за лихви, разписки за присъдени съдебни разноски. Развити са доводи за постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС и при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 699/29.12.14г. по гр.д.№ 8328/14г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 560/03.07.15г. по гр.д.№ 502/15г. на Варненския окръжен съд, е признато за установено, че молителят Р. Д. Ч. дължи на [фирма] сума в размер на 224,97 лв., представляваща главница за ползвани незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1106069 за периода от 03.08.2006г. до 01.04.2014г. и сумата от 91,39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.08.2006г. до 01.04.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 07.04.2014г., както и молителят е осъден да заплати разноски в размер на 500 лв., 125 лв. за заповедното производство и 300 лв. за въззивното производство. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да съдържа твърдения за откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК биха могли да бъдат и новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдения на страната, заявени при гледане на делото, но в този случай молителят следва да не е знаел и да не е могъл да узнае за писмените доказателства при висящността на делото и след като е положил дължимата грижа при водене на процеса, или ако по обективни причини не е могъл да се снабди с тях и да ги представи. На следващо място, за основателността на молбата за отмяна е необходимо новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Отмяна на посоченото основание не се допуска, ако новите доказателства са за нововъзникнали факти и обстоятелства, настъпили след приключване на разглеждането на делото. Не представляват основания за отмяна по извънредния способ по чл.303 ГПК въведените доводи за неправилност на влязлото в сила решение, основани на допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила или необоснованост. В случая молителят не е посочил конкретни нови обстоятелства, които да попадат в хипотезата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ако се приеме, че молбата съдържа позоваване на нови доказателства, доколкото са представени писмени документи, то част от тях представляват данъчни фактури за задълженията на молителя (предмет на претенцията) и следователно нямат характер на нови доказателства. Разписките за лихви и другите платежни документи евентуално биха установили погасяване на вземанията, но твърдения в посочения смисъл не са били въведени и разглеждани в производството по делото. Молителят е участвал в съдебното производство - депозирал е отговор на исковата молба, обжалвал е първоинстанционното решение, но не е заявил обстоятелства, относими към погасяване на задължението и съответно, ако такива са съществували, е могъл своевременно да ги посочи и да представи доказателства за установяването им. От друга страна, платежните документи, изследвани само по дати на издаване, са за период след приключване на делото, поради което дори и да е налице плащане на задължението, то това е новонастъпило обстоятелство, което не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Документите, доказващи плащане, могат да се представят пред съдебния изпълнител, ако кредиторът е образувал изпълнително производство за принудително събиране на вземането. Всички заявени доводи за неправилност на влязлото в сила решение не подлежат на обсъждане в настоящото производство. По тези съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението в частта за разноските не е отделен акт на съда и не подлежи на самостоятелна отмяна, поради което ВКС се произнася с общ диспозитив по подадената молба. По реда на чл.303 ГПК не подлежат на отмяна влезлите в сила заповеди за изпълнение. В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила с влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, предявен по реда на чл.415 ГПК, поради което отмяна по чл.303 ГПК може да се иска на постановеното съдебното решение при наличието на предпоставките за това. Искането за обезсилване на заповедта за изпълнение, поради „процесуалната й недопустимост”, е недопустимо както в това производство, така и заявено самостоятелно извън процесуалните правила на заповедното производство и след като е било проведено исково производство съгласно чл.415 ГПК. Молбата на отмяна на съдебното решение следва да се остави без уважение, а в частта за обезсилване и отмяна на заповедта за изпълнение молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Д. Ч., [населено място] за отмяна на решение № 6299/29.12.14г. по гр.д.№ 8328/14г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 560/03.07.15г. по гр.д.№ 502/15г. на Варненския окръжен съд, предявена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Д. Ч., [населено място] за обезсилване на заповед за изпълнение № 2416/08.04.14г. по ч.гр.д.№ 4555/14г. на Варненския районен съд като „процесуално недопустима” и за отмяната й в частта за присъдените разноски. Решението подлежи на обжалване в частта за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг състав на ВКС, а в останалата част не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.