1 Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр.София , 06 август 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №62/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационни жалби от адв. М. – защитник на подс. К. К. и адв. И. – защитник на подс. Ц. И., срещу присъда № 108 от 10.10.2019г., постановена по внохд № 244/2019г. на Великотърновски окръжен съд. С присъда № 569/ 21.11.2017г. по нохд № 175/2016г. на Районен съд -Горна Оряховица подсъдимият К. И. К. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимият Ц. Н. И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Със същата присъда подсъдимият К. С. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. Подсъдимият П. Б. Е. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. Подсъдимите К. и Е. са оправдани да са извършили престъплението след предварителен сговор с подс. К. К., а по отношение на второто деяние в продължаваната престъпна дейност - в съучастие с подс. Ц. И. в качеството му на помагач. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. По протест на прокуратурата срещу оправдаването на подсъдимите К. и И. е образувано внохд № 378/18г. по описа на Великотърновски окръжен съд. Постановена е присъда № 15/07.02.2019г., с която е отменен първоинстанционния съдебен акт в частта, с която К. и И. са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, като подсъдимият К. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено за срок от пет години, а подсъдимият Ц. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено за срок от пет години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Посочената присъда е била проверена по касационен ред по жалби от защитниците на подсъдимите К. и И.. С решение № 135 от 18.07.2019г. по н.д. № 502/2019г. на второ наказателно отделение на ВКС присъда № 15/07.02.2019г. на Великотърновски ОС по внохд № 378/2018г. е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 108/10.10.2019г. по внохд № 244/2019г. по описа на Великотърновски ОС, първоинстанционната присъда на РС – Горна Оряховица е отменена и подс. К. И. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години; подсъдимият Ц. Н. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години; подс. К. С. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години; подс. П. Б. Е. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Тази присъда е била обжалвана пред касационната инстанция от защитниците на подсъдимите К. К. и Ц. И.. В жалбата от адв. Л. М. – защитник на подс. К., са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Доводите в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са свързани с основаването на осъждането върху оговор. Излагат се доводи за несъставомерност на действията на подс. К.. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и признаване на подс. К. за невиновен. В касационната жалба от адв. Д. И. – защитник на подс. Ц. И., също се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се акцентира върху неизпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени в предходното отменително решение. В допълнение към касационната жалба се развиват съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Твърдението за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се аргументира с доводи, че присъдата е постановена от незаконен състав поради наличие на основание за отвод на съдията-докладчик по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Посочва се също, че съдебният акт не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК, както и не е съобразен с указанията на ВКС. Твърди се, че мотивите на постановената присъда са преписани от предходното произнасяне на окръжния съд. Навежда се оплакване за липса на мотиви на съдебния акт поради липса на отговор на възражения на защитата и неналичие на аргументация за това, в какво се е изразило съставомерното поведение на подс. И.. Възразява се срещу неприлагането на процедурата, инициирана от подсъдимия, по реда на глава двадесет и шеста от НПК. Твърди се неяснота на обвинителната теза. Прави се оплакване за позоваване на негодни доказателства и за превратно тълкуване на доказателствата. Като функция от допуснатите нарушения на процесуалните правила се обосновава теза за нарушение на материалния закон. Правят се алтернативно искания – за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. И. или за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. К. К. – адв. Й. К., акцентира върху оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като посочва, че независимо от първото отменително решение на ВКС поради липса на мотиви на съдебен акт, атакуваната в настоящето производство присъда също страда от липса на мотиви и нейната аргументация съставлява буквален препис на мотивите при първото въззивно разглеждане на делото. Посочва, че окръжният съд изобщо не е изложил доводи в подкрепа на осъждането на К., нито такива по определяне на наказанието му. Счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд. Защитникът на подс. Ц. И. – адв. Г. Г., развива подробна аргументация в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Развива доводите за незаконност на съдебния състав поради съпружеската връзка между съдията-докладчик по делото и началника на Държавната психиатрична болница, определил експертите в състава на СППЕ касаеща свид. Р. Г.. Поддържа оплакването за липса на мотиви на съдебния акт. Възразява срещу възприемането на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители. Адв. Д. И. – също защитник на подс. И., излага конкретни доводи за липса на обсъждане на противоречията в доказателствените източници – напр. по отношение на намерената в кантората парична сума, за ценене на негодни доказателства – ненадлежно приобщени справки по чл. 250в от ЗЕС, за произволни изводи – за съставяне на фактура от този подсъдим. Поддържа искането за отмяна на атакуваната присъда. Подс. Ц. И. в личната си защита се присъединява към аргументите, изложени от защитниците. Подчертава, че е нарушено правото му да разбере в какво е обвинен. Твърди недоказаност на обвинението. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби на двамата подсъдими. Подсъдимите К. К. и Ц. И. претендират присъдата да бъде отменена и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимите К. К. и П. Е., които не са обжалвали присъдата, не участват в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадените касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по изложените в тях съображения за допуснати при постановяване на съдебния акт съществени нарушения на процесуалните правила. Делото вече е било разглеждано пред ВКС и с решение №135/18.07.2019г. по н.д. № 502/2019г. на Второ Н.О. на ВКС постановената при предходното въззивно разглеждане на делото присъда е била отменена. С решението са дадени задължителни указания за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото, финалният акт на което се атакува понастоящем, съществена част от тези задължителни по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК указания не са изпълнени. В отменителното решение при първото разглеждане на делото от ВКС е направена констатация за липса на мотиви на съдебния акт, обосновала извод за наличие на основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Вместо да изготви мотиви в съответствие с изискванията по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК, контролираният сега въззивен съд е преповторил пороците на отменения съдебен акт. Още по-укоримо е обстоятелството, че в съществената си част мотивите на атакуваната сега присъда съставляват буквален препис на тези по присъдата по внохд № 378/2018г. на ВтОС, които от своя страна пък са препис на част от мотивите на първоинстанционната присъда. От страница 51 до страница 58 на мотивите те са напълно идентични с тези по внохд № 378/18г. – стр. 6 – стр. 19, включително с правописните, пунктуационни и технически грешки. Прочитът на мотивите на присъдите по двете въззивни производства прави очевидно, че в съществената си част те са идентични /пресъздадени от втория въззивен съд чрез техниката „copy-paste“/, което поставя под съмнение формирането на вътрешното убеждение в съдебния състав, постановил контролирания в настоящето производство въззивен акт, така както изисква принципът, формулиран в чл. 14, ал. 1 от НПК и доразвит в други процесуални норми. Съставът на окръжния съд при новото разглеждане на делото е изложил собствени съображения само по отношение на някои въпроси, свързани с оценката на доказателствата, липсата на отговор на които е било констатирана в отменителното касационно решение. Независимо от завидния обем на мотивите на въззивната присъда, не може да се приеме, че тяхното съдържание удовлетворява стандартите за обективиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, по доказателствата, по правото и по наказанието. Постановената при въззивното разглеждане на делото присъда изисква по силата на законовата разпоредба на чл. 339, ал. 3 от НПК решаващият състав да изготви съдебен акт, съответен на изискванията за съдържание визирани в чл. 305 от НПК. Тези задължения въззивният съд не е изпълнил. Липсва посочване на възприетата фактология, като вместо това, както и при предходното въззивно производство, изискването за формиране на изводи по фактите е заместено с преразказ на съдържанието на гласните доказателствени средства и буквален препис на експертните заключения, приети по делото. Изводите за съставомерността на действията на признатите за виновни подсъдими К. и И. на практика представляват пресъздаване на диспозитива на присъдата, а съображенията, свързани с определяне на наказанието на подсъдимите, са повече от пестеливи. Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му убеждение, също така дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Спазването на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет на проверка при касационния контрол, но той може да бъде реализиран само при наличие на обективирани изводи на съда по същество на въпросите, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК. Поради това и липсата на мотиви на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяната му. В мотивите не става ясно при извършената въззивна проверка какви по-различни фактически констатации е направил окръжният съд, като макар да е посочил, че районният съд е установил „частично обективна“ фактическа обстановка, е преписал същата такава, възприета и от първата инстанция. Напълно непроследимо за страните и за касационния съд е кои са различните факти, които от своя страна са довели и до различни изводи по приложението на материалния закон. Въззивният съд е игнорирал конкретни възражения и доводи на защитниците на подсъдимите К. и И., направени пред него. Така, в мотивите си е приел за „произволни“ и не е обсъдил съображенията на адв. М., изложени в пледоарията му, за това, дали сключените договори, преценявани като клаузи, срок на изпълнение и др., между земеделския производител и „А. България“ ООД имат отношение към съставомерността на деянието – приложените по делото договори и фактури са останали извън вниманието му. Защитниците на подс. И. са правили редица възражения във връзка с възможността да бъдат използвани в процеса на доказване приложените в т. 1, стр. 107-110, л. 113 от ДП писмени материали касаещи електронната поща и кореспонденцията чрез нея, предвид на компетентността да бъде поискана такава информация и реда за разрешаване тя да бъде предоставена. Решаващият съд се е задоволил да отговори, като само декларативно е посочил, че информацията е поискана от дознател и съобразно действащия към онзи момент регламент, именно той като орган на ДП е компетентен за това. Не е ясно обаче как тези съображения се отнасят до изискването и получаването на конкретно посочените справки, респективно – по какъв начин аргументират тяхната процесуална годност. По-нататък проверката на контролирания съдебен акт показва, че при преценката на сочените в обясненията на подсъдимите К. и Е. обстоятелства за престъпна дейност на подсъдимите К. и И., въззивният съд е подходил принципно правилно – да съпостави тези обяснения, имащи характер на „оговор“ с други обективни доказателства, за да прецени дали те са подкрепени и позволяващи да бъдат поставени в основата на изводите му. При това обаче за ролята на подс. И. подкрепящите факти са в известна степен произволно изведени. Така например – решаващият съд е намерил обвинителни обстоятелства в „намерените ВД- пари в размер на 50 и 30 хиляди лева“ със съответна датировка на бандерола. Само че изобщо не е посочил от кои доказателствени средства е направен този извод – при извършване на какви действия са били иззети тези веществени доказателства, техните характеристики и количество. За възприетата в мотивите теза, че обясненията на подс. Е. се подкрепят от факта на изготвяне на e-mail адрес от компютъра в адвокатската кантора на подс. И. с цел получаване на договора и фактурата на този адрес, също липсва посочване на доказателствената основа, още повече, че съмнението в годността на приложените справки за регистрацията e-mail адрес [електронна поща] и за осъществената от този адрес кореспонденция не е било отстранено. По отношение на подс. К. също е възприета доста произволно подкрепеност на обясненията на подсъдимите Е. и К. от други обективни доказателства. Така, произволен е изводът, че „липсват доказателства някои от подсъдимите, освен подс. К., да е познавал свидетеля Г.“. Не е посочена и анализирана доказателствената обезпеченост на изводите, че деятелността на този подсъдим се е изразила в регистрация на Р. Г. като земеделски производител и изготвяне на печат. Макар да липсва изложение на възприетите факти, то от преразказаните обяснения на подсъдимите Е. и К. е видно, че съдът е приел, че участие в осъществяване на деянието има наказателно неотговорно лице – Р. Г. („П.“), както и в диспозитива на присъдата е посочено, че деянието е извършено с посредственото извършителство на това лице. При все това изобщо не са изложени съображения, свързани с преценка на действителния психиатричен статус на това лице. Изложените съображения сочат на основателност на касационните жалби, оспорващи процесуалната законосъобразност на постановената присъда, макар и не по всички изложени доводи. Съображението, аргументирано от защитата на подс. И. за това, че съдебният състав на въззивния съд е бил незаконен, което би съставлявало самостоятелно основание за отмяна на постановения акт, не се възприема от настоящата инстанция като основателно. Обстоятелството, че съдията-докладчик е съпруг на началника на ДПБ – [населено място] – д-р Д. И., която в това си качество е определила експертите за освидетелстване на свид. Р. Г. с оглед свидетелската му годност, не сочи на незаконност на състава. В принципен план съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, незаконен съдебен състав би бил този с участие на съдия, който поради определени обстоятелства /извън тези по ал. 1/ може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. За да е налице предубеденост или заинтересованост, е необходимо да са установени конкретни обстоятелства, аргументиращи липса на обективност и безпристрастност на съда, или чрез конкретни свои действия съдът да е дал повод за съмнение в своята безпристрастност. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ЕСПЧ при решаване на въпроси за нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ поради неосигуряване на изискването за безпристрастен съд. Според ЕСПЧ, при установяване на безпристрастността на съда се ползват два паралелни подхода: субективен подход, който представлява оценка на личните качества и поведението на конкретния съдия по конкретното дело и обективен подход, при който се преценява съществуват ли достатъчно гаранции, които да изключват всяко легитимно съмнение в безпристрастността на съда. За да бъде съдът субективно безпристрастен е нужно нито един от членовете му да не е проявил с поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост или пристрастност, а за да е и обективно безпристрастен, е нужно да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на съдията или съда. Обективните факти, сочени от защитата, за семейна връзка на съдията-докладчик с лицето, определило участващите в експертизата на свид. Г. вещи лица, сами по себе си няма как да предпоставят изводи за негова предубеденост. Не са налице и обстоятелства, сочещи на нарушения на субективната безпристрастност. Поради констатираните съществени нарушения на процесуалните правила касационният съд не може да се занимае с оплакването за нарушение на материалния закон, както и да удовлетвори претенцията за оправдаване на двамата касатори. Направените от настоящата инстанция констатации обосновават извод за наличие на основание за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, като бъде отменен изцяло съдебния акт и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, като следва да бъде направен задълбочен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който да бъде приложен материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява присъда № 108 от 10.10.2019г., постановена по внохд № 244/2019г. на Великотърновски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.