Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 521



гр.София, 09.06.2022 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1201 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. против решение №26484 от 19.07.2021 г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГК, II „Б“ въззивен състав, с което е отменено решение № 220018 от 18.9.2019 г. по гр. д. № 25450 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 57-ми състав, за осъждане на „Интербилд Инженеринг“ ЕООД да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. М. Б. 45 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени в резултат от настъпила на 21.04.2015 г. трудова злополука и е постановено друго решение за отхвърляне на иска, както и по частна жалба срещу определение №274823 от 15.10.2021 г. по същото дело за допълване на решението посредством отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските и осъждане на Б. М. Б. да заплати на дружеството по 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за първата и втората инстанция и 910 лв. държавна такса.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл.52 от ЗЗД-вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането?
2. Съставлява ли нарушение на чл. 52 от ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени, обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя това обезщетение?
3. Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?
4. Длъжен ли е съдът да приеме с решението си наличие на нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на извънсъдебна спогодба за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, ако тази спогодба очевидно накърнява добрите нрави поради многократно неоправдано занижен размер на изплатеното обезщетение?
5. Дължи ли съдът служебна проверка за нищожност на договор от гледна точка на наличието на очевидно накърняване на добрите нрави?
Шестият материалноправен въпрос на касатора, посочен като основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, е сходен с четвъртия въпрос.
„Интербилд инженеринг“ ЕООД не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Б. М. Б. е изложил в исковата си молба, че на 21.4.2015 г. при изпълнение на трудовите си задължения паднал от третия етаж на необезопасена сграда, от което претърпял редица увреждания, представляващи трудова злополука. Описал е подробно болките и страданията, които е претърпял от лечението на травмите и е поискал работодателят да бъде осъден да му заплати обезщетение за тези неимуществени вреди в размер на 45 500 лв.
В отговора на исковата молба „Интербилд инженеринг“ ЕООД е оспорило иска по основание и размер. Позовало се е на сключена между страните спогодба от 29.05.2015 г., с която страните са уредили отношенията помежду си. Срещу получените суми от 725 лв. за неплатени здравни осигуровки, 420 лв. за лечение и 700 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди работникът се е отказал от финансови претенции срещу работодателя.
В писмените си бележки пълномощникът на ищеца е изложил съображения защо не следва да се зачете сключената спогодба, като е посочил, че размерът на определеното със спогодбата обезщетение не е справедлив. Софийският районен съд е приел, че под „противоречие със справедливостта“ следва да се разбира възражение за нищожност на спогодбата поради противоречие с добрите нрави. Счел е това възражение за основателно, тъй като обезщетение от 700 лв. за причинените вреди е повече от несправедливо и унизително. Ето защо е отказал да зачете спогодбата като способ за окончателно уреждане на спора и е осъдил работодателя да заплати на ищеца 45 500 лв. обезщетение за неимуществените вреди от трудовата злополука.
Софийският градски съд е счел, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по валидността на сключената между страните спогодба, която е била приложена към отговора на исковата молба и не е била оспорена като неистински документ. Не е релевирано от страна на ищеца възражение за нейната недействителност, в това число поради противоречието и с добрите нрави, поради което незачитането и от страна на Софийския районен съд противоречи на процесуалните правила. Затова въззивният съд се е позовал на спогодбата, която според него е извънсъдебно признание, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 700 лв. и е изплатено от работодателя. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска.
Така постановеното решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма.
Разрешенията на въззивния съд на четвъртия и петия въпрос на касатора обаче са в противоречие с ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Въззивният съд не е определял размера на неимуществените вреди по справедливост и не е обсъждал другите събрани по делото доказателства, тъй като е счел, че посредством спогодбата спорът е бил извънсъдебно уреден.
По частната жалба съдът следва да се произнесе с решението по спора с оглед неговия изход.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №26484 от 19.07.2021 г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГК, II „Б“ въззивен състав.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: