Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр.София, 05 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 485/2013 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ на прокурор при Апелативна прокуратура –гр.Пловдив, КАСАЦИОННА ЖАЛБА И ДОПЪЛНЕНИЕ към нея на Д. К.П. – частен обвинител и граждански ищец, чрез повереника й – адвокат С. Ч. от АК [населено място] и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на подсъдимия М. И. Б. СРЕЩУ ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №199 от 11.01.2013 год. по внохд № 259 / 2012 год. на Апелативен съд [населено място], с което е изменена присъда № 15/09.05.2012 год., постановена по нохд № 731/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта й за наложеното на подсъдимия М. И. Б. наказание за престъпление по чл. 214, ал. 1 НК - намалено от четири години и шест месеца лишаване от свобода на две години и пет месеца лишаване от свобода, и в частта й относно приложението на чл.59 НК като предварителното задължане на подсъдимия да се зачита от 28 май 2010 год. до 22. 10. 2012 год., включително, а в останалата част присъдата е потвърдена. В КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ се изтъква явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК. Наказанието е занижено поради нарушаване правилата за оценка на определящите вината обстоятелства и игнориране предпоставките за постигане целите на наказанието: незачитане на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства като : двукратното му осъждане за убийство, както и за изнудване; регистрираните прояви за нарушаване обществения ред; заплашително поведение; неуравновесеност и недобра характеристика; непостигане целите на наказанията от предходните му осъждания. В съдебното заседание прокурорът от ВКП не поддържа апелативния протест. Счита че материалният закон е приложен правилно, не са допуснати съществени процесуални нарушения и намира жалбите за неоснователни, а въззивното решение за правилно. Дава заключение за неоснователност на жалбите на подсъдимия и на частната обвинителка и гражданска ищца, поради което решението да бъдеоставено в сила. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА И ГРАЖДАНСКА ИЩЦА, и В ДОПЪЛНЕНИЕТО към нея се атакува въззивното решение с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 2 НПК. Атакува се решението в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда относно оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 214, ал. 3,т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” НК и по чл. 213а, ал. 3 ,т. 7,вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” НК с пострадала Д. П., както и в гражданско-отхвърлителната част за отхвърляне претенцията за обезщетение за имуществени вреди от деянието за сумата 3 531, 97 лева. Изтъкват се и следните съществени процесуални нарушения: нарушени са правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК; неправилно са интерпретирани обясненията на пострадалата П. и на данните от разпечатките за телефонните й разговори с подсъдимия, които е следвало да се третират в контекста на поисканите й от подсъдимия 10 хил. евро , а не на обсъждане проблеми от интимната връзка помежду им; превратна и едностранчива оценка на доказателствените средства; липса на цялостен анализ при проверката и оценката на показанията на свидетелите К. П., И. Ч., И. К., К. М. и Л. К., на свидетелите Т. и С.. Игнорирани са показанията на свидетелите С. и С. Т.. За неправилно приложение на закона се изтъкват неправилните изводи за отсъствие на обективните и субективни признаци на съставите на престъплението изнудване по чл. 213а НК и чл. 214 НК . Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане за правилна оценка на доказателствените източници и за осъждане на подсъдимия по повдигнатите обвинения и уважаване на гражданската претенция. В съдебното заседание на частната обвинителка и гражданска ищца П. лично и с процесуалният си представител адвокат Ч. искат отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане за извършване на нова въззивна оценка на доказателствените източници в съгласие с процесуалните правила. Иска се оставяне без уважение жалбата на подсъдимия като неоснователна. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на подсъдимия се изтъква нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно се претендират: оправдаване по обвинението, намаляване на наказанието или оставянето му в сила. Оспорва се съставомерността на деянието по чл. 214 НК по отношение на свид.Т.. Иска се оставяне без уважение протеста и жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца като неоснователни. В съдебно заседание устно и в писмена защита процесуалният представител на подсъдимия – адвокат П. и подсъдимият Б. поддържат основанията и доводите в жалбата. Претендират оправдаване по обвинението по чл. 214 НК. Развиват тезата, че при отхвърляне основателността на искането за оправдаване, да се счита, че срокът на задържането под стража на подсъдимия е изиграл своя предупредителен ефект и изменяване на решението с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода в рамките на срока на задържането под стража на подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС защитата на подсъдимия иска уважаването жалбата и оставяне без уважение протеста и жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца. В своя лична защита подс.Б. моли да бъде оправдан по обвинението по чл. 214 НК. В последната си дума подсъдимият Б. иска оправдаване или оставяне в сила въззивното решение. Заявява , че иска да се грижи за семейството си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Касационният протест и касационните жалби на частната обвинителка и гражданска ищца, както и на подсъдимия СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 15/09.05.2012 год., постановено по нохд № 731/2011 год. на Окръжен съд гр.Пазарджик подсъдимият М. И. Б. е признат за виновен в това, че на 15.01.2009г. в [населено място], общ. Септември, с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил П. В. Т. чрез заплашване за живота и здравето на членовете на неговото семейството, да извърши нещо противно на волята му – да предаде на подсъдимия същия ден сумата от 1000 лева, с което му е причинил имотна вреда в размер на тази сума, поради което и на основание чл. 214, ал. 1 НК, вр. чл. 57 ал. 2 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 500 лв./петстотин лева/, като е признат за невновен и е оправдан по обвинението по чл. 214 ал. 3 т. 2, вр. ал. 1,вр. чл. 29 б.“а“ и „б“ НК. Постановено е наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 214 ал. 3 т. 2,вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б.б. „а” и „б” НК за това, на 14.05.2010г., в землището на [населено място], общ. Септември, с цел да набави за себе си имотна облага да е принудил Д. К. П. чрез заплашване – че ще бъде залята с киселина, убита или принудена да проституира, да претърпи нещо противно на волята й - да му предаде сумата от 1000 евро, равняващи се на 1955.83 лева по фиксирания курс на БНБ за 14.05.2010г. и два броя златни гривни 14 карата с общо тегло 36.74 грама на обща стойност 1576.14 лева, с което да й е причинена имотна вреда на обща стойност 3531.97 лева, като деянието да е извършено при условията на опасен рецидив . Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан и по обвинението за престъпление по чл. 213а, ал. 3 т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б.б. „а” и „б” НК за това, че на същата дата и място с цел да принуди Д. Кристинова П. да се разпореди със сумата от 10 000 евро, равняващи се на 19 558.30 лв. по фиксирания курс на БНБ за 14.05.2010г., която да му предаде лично, да я е заплашил с насилие - че ще бъде залята с киселина, убита или принудена да проституира, като деянието да е извършено при условията на опасен. Приложен е чл.59 НК . Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец П. В. Т. сумата от 1 000 лева обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 15.01.2009 год., до окончателното изплащане на главницата, а предявеният от гражданската ищца Д. К. П. против подсъдимия граждански иск в размера на 3 531,97 лева обезщетение за приинени имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, разноските по делото и държавната такса. По въззивен протест срещу присъдата в наказателно-оправдателната й част, по въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. П. срещу наказателно-оправдатената и гражданско-отхвърлителната части на присъдата, и по въззивна жалба на подсъдимия М. Б. срещу осъдителните наказателна и гражданска части на присъдата, е образувано внохд № 259/2012 год. на Апелативен съд гр.Пловдив, по което с решение от №199 от 11.01.2013 год. присъдата на ОС гр.Пазарджик е изменена само в частта за наказанието на подсъдимия и по отношение на срока по чл. 59 НК, а в останалата част присъдата е потвърдена. По КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на подсъдимия: Неоснователно се твърди нарушение на материалния закон. Оспорената съставомерност на деянието по пункт първи на обвинението по чл. 214, ал.1 НК не намира подкрепа във фактическите данни, приети за установени при проверката и анализа на доказателствените източници. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б., че свид. Т. не бил заплашван от подсъдимия да му предаде сумата от 1000 лева, и че такава сума не е била предавана на подсъдимия чрез свид.Б., аргументирано не са получили вяра от инстанционните съдилища при проверката и анализа на доказателствените източници. Показанията на свидетеля И. М. присъстващ на предаваното на сумата са проверени както с тези на пострадалия свидетел Т., така и с показанията на свидетелите Г. М. и В. И., депозирани при първоинстанционното разглеждане на делото по нохд № 577/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1 т. 1 НПК. Съдилищата по фактите са аргументирали защо са дали вяра на тези гласни доказателствени средства, които еднозначно са установили предаването на инкриминираната сума от свид.Т., предназначена за подсъдимия, получена за него от свид.Б.. Фактът на предаването й е установен въз основа на преките възприятия на свид. М.. Свидетелят е описал подробности във външния вид на свид.Б. с особеностите в прическата и поведението му. Този доказателствен факт е подкрепен и от кредитираните показания на свид.П. пред която подсъдимият Б. е разказал за получената от Т. парична сума по начина разкрит от Т. и от свидетелят - очевидец М.. По реда на чл. 339, ал. 2 НПК, в мотивите на въззивното решение – стр. 6-7 са получили отговор всички доводи, които подсъдимият е навел, посочени от него и защитата му и пред касационната инстанция. Опровергани са доводите на подсъдимия и неговия защитник, че деянието не било осъществено от подсъдимия, тъй като нямало свидетели за отправени заплахи от подсъдимия към пострадалия. Вярно е , че свидетел на заплахите е самият пострадал, но цялостното му поведение спрямо подсъдимия е обективирало противно на волята му разпореждане, извършено от него с процесната сума в полза на подсъдимия. Следователно, правилно е прието, че единствено в резултат на упражнената спрямо него принуда пострадалият е извършил разпореждането и е претърпял имотна вреда. Съставът на ВКС споделя и аргументите на въззивната инстанция, че предходните или съществуващи отношения между двамата, свързани с размяна на автомобили не са източник на правното основание за извършеното разпореждане от свид.Т. в полза на подсъдимия, а използваната принуда за постигане от Б. на преследваната цел -придобиване на имотна облага в размера на поисканата сума. При приетите за установени фактически данни за деянието и неговото авторство, законосъобразно въззивният съд е приел, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 214 ал.1 НК. Законосъобразно от установените фактически данни са изведени обективните и субективни признаци на престъплението; извършената принуда спрямо пострадалия, изразила се в заплаха, че ще бъдат застрашени не само неговия живот и здраве, но и тези на членовете на неговото семейството ако не предаде още същия ден поисканата сума от 1 000 лева; последвалото от разпореждане от принудения, противно на волята му, с поисканата от подсъдимия сума; пряката причинна връзка между оказаната принуда спрямо Т. и последвалото от него разпореждане ; причинената имотна вреда на разпоредилия се в резултат на осъществената принуда. Доказана е и субективна страна на деянието- вида и формата на вината и специалната цел. Съставът на ВКС изцяло споделя правните разсъждения на въззивната инстанция, че подсъдимият Б. е извършил деянието при пряк умисъл - съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съдържанието на умисъла се извежда от данните, че подс.Б. е бил наясно и е съзнавал, че пострадалият Т. не му е бил длъжник - не е дължал инкриминираната сума, не е имал каквито облигационни отношения с него по време на деянието. Знаел е, че даването на сумата е противно на волята на Т., тъй като е породено единствено от упражнената от подсъдимия спрямо него принуда. Установена е специалната цел, която е следвал деецът - получаването на имотна облага за себе си. Не е допусната явна несправедливост на наложеното наказание на подс.Б.. Оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години и пет месеца за престъплението по чл. 214, ал.1 НК е неоснователно. Дейността по индивидуализацията на наказанието на подсъдимия във връзка с чл. 54 НК и чл. 36 НК е правилна. Наказанието е определено след като са съобразени всички данни, формиращи степента на обществената опасност на деянието и дееца и тяхното съотношение. Не са оценени превратно обществената опасност на деянието и дееца. Въззивната инстанция законосъобразно е изменила размера на наложеното от първостепенният съд наказание на подсъдимия Б. като е отчела допълнителни смекчаващи отговорността му обстоятелства: невисокия размер на предмета на престъплението; сравнителната отдалеченост на извършването му във времето. Отдадено е дължимото значение и на отегчаващите вината обстоятелства. Наказанието е справедливо определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съобразен е и принципът за невлошаване правното положение на подсъдимия. ПАС е потвърдил кумулативно наложеното на Б. наказание глоба от 500 лева, макар и този размер да е бил неправилно определен под минимално предвиденият в санкционната част на състава на престъплението по чл. 214, ал. 1 НК, размер на наказанието глоба, който е 1000 лева. С този извод съдът не е нарушил закона, след като при предходното въззивно разглеждане на нохд № 577/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд постановената присъда е била отменена по жалба единствено от подсъдимия. Правилно е отчетено от състава на ПАС, че липсата на протест от прокурора или на жалба от частния обвинител срещу наказанието на подсъдимия, води до недопустимост наказанието да бъде изменяно в по - тежко по размер при последващо въззивно обжалване на присъдата, вкл. и кумулативно определените наказания. С изложеното по жалбата на подсъдимия съставът на ВКС дава отговор и на оплакването в протеста, неподдържан в съдебното заседание пред ВКС. Няма основание за изводи за подценяване на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства при определяне размера на наказанието лишаване от свобода за деянието по пункт първи на обвинението. Акцентирано е на начина на извършване деянието и на личността дееца, които са завишени. Въззивната инстанция и първостепенният съд са направили своя собствена преценка на относителната тежест на обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието, в това число и на тези, въз основа на които прокурорът в протеста претендира за увеличаване размера на наказанието. Въззивната инстанция не само е приела, че деянието разкрива завишена степен на обществена опасност, но е направила правилен извод и за завишената лична обществена опасност на дееца. Отдала е достатъчно значение на тези две обстоятелства, преценявайки ги съвкупно. Отделено е необходимото внимание и на съдимостта на подсъдимия. Наказанието е съобразено не само с тежестта на извършеното, но и с целите на специалната и генерална превенции по чл. 36 НК, поради което не следва да се приеме за основателно твърдението, че наказанието на подсъдимия е занижено. При тези съображения протестът трябва да се остави без уважение. Неоснователни са съображенията в ЖАЛБАТА НА ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА И ГРАЖДАНСКА ИЩЦА в подкрепа на оплакването й за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Те се свеждат до декларирано несъгласие с приетите фактически констатации от инстананциите по фактите, поради което съдържат съображения за необоснованост, която не е касационно основание. Касационната инстанция при развитието на това производство не може да приема нови, нито да променя приетите за установени фактически констатации на съдилищата по установяването на фактите. ВКС не споделя оплакванията за нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Показанията на пострадалата свид.П. са подложени на внимателна проверка и оценка. Те не са получили вяра, тъй като са опровергани от всички други доказателствени средства. Неоснователно се твърди, че неправилно са били интерпретирани данните от разпечатките за телефонните разговори с подсъдимия Б., които е следвало да се възприемат в контекста на твърдяното в обстоятелствената част на обвинителния акт за отправени от подсъдимия заплахи спрямо П., че ще бъде „залята с киселина, убита или принудена да проституира”, ако не му предаде сумата от 1000 евро и два броя златни гривни 14 карата с общо тегло 36.74 грама на обща стойност 1576.14 лева, както да се разпореди със сумата от 10 000 евро. Не са събрани обективни данни нито за отправени заплахи, нито за извършено разпореждане на П. с инкриминираните пари и вещи в резултат на принуда от подсъдимия с преследвана цел -получаване на имотна облага. Въззивната инстанция е направила свой собствен анализ на доказателствените източници за проверка и оценка достоверността на показанията на свид.Д.П..От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза на проведените от нея разговори с телефонния номер на подсъдимия са били опровергани показанията й, че след инкриминираната дата 14.05.2010г. тя да е изхвърлила даденият й от подсъдимия телефон и СИМ карта към него с номер [ЕГН]. Установено е тъкмо обратното, че тя е продължила да общува с подсъдимия, да разговаря с него по телефона от посочения номер, да се среща с подсъдимия. Така, установено е по делото, че на датата 15.05.2010 г. е имало повиквания от този номер към номера на телефона на подсъдимия; от приложената телефонна разпечатка на номера на свид.И. Ч. и от показанията на този свидетел е направен извод, че на 24.05.2010 г., 25 и 26 май с.г. именно П. е звъняла многократно на подсъдимия и е провеждала телефонни разговори с него . Съдът е анализирал показанията на свидетелите К. П., И. Ч., И. К., К. М., Л. К., Т. и С., от които е изяснено, че подсъдимият и свидетелката П. са били интимни приятели.Преди и по време на инкриминираните деяния са осъществявали многобройни срещи, явявали са се заедно в обществото, които отношения не са били преустановени впоследствие. Свидетелите М. и К. са установили, че на 23.05.2010 г.,т.е.девет дни след инкриминираната дата, подсъдимият и свид.П. са били заедно в заведението на свид.К. , както и преди тази дата двамата са посещавали това заведение. Установено е, че на 23.05.2010г., в 11.24 ч. свид.П. е провела разговор с подсъдимия с продължителност 107 сек., опровергаващ показанията й, че на тази дата тя не е имала каквато и да било връзка с подсъдимия, поради заплахите срещу нея. Показанията на свидетелите К. и К. са в смисъл, че се е срещала с тях в градовете София и Панагюрище и ги е убеждавала да твърдят факти, които не са били верни, а именно че подсъдимият бил дал на свид.К. „някакво злато, за да го продаде”, за което тя щяла „да възнагради” К.. От служителите на полицията - свидетелите С. и Т. в качеството им на авто-патрул на РПУ при проверка на автомобила на подсъдимия, в който пътувала и свид.П. на 14.05.2010г. е установено, че П. не е показала с поведението си за оказвана спрямо нея психическа принуда, за каквато тя твърди, че е претърпяла по същото време от подсъдимия. Съдът е отхвърлил като нелогични и в пълно противоречие с показанията й за упражнена спрямо нея принуда от подсъдимия с цел разпореждане с пари и вещи данните , установени по делото, че след датата на твърдяното от свидетелката изнудване - 14.05.2010 г. тя и подс.Б. са продължили да се срещат и излизали заедно . По делото е установено, че по молба на свид.П. подс.Богжилов е изпратил работници в дома й след инкриминираната дата 14.05.2010 год., за да й построят отделен вход на къщата, от този на майка й, което обстоятелство е несъвместимо с твърдяното в показанията на П. поведение на Б. на заплахи с цел тя да се разпореди с процесните пари и вещи. Всички тези фактически обстоятелства са оценени от ПАС в логическата им връзка и са довели до мотивирани изводи, че показанията на свид.П. са изолирани от съвкупната оценка на останалите доказателствени средства, поради което не могат да бъдат достоверен източник на факти от предмета на доказване. Следва да бъдат споделени като правилни изводите по приложението на материалния закон. По делото не са установени данни за поведение на подсъдимия, изразено в упражнени заплахи спрямо П. от вида и характера на посочените в обвинителния акт, нито за престъпното й мотивиране чрез такива заплахи към определени действия, изразени в имуществено разпореждане противно на волята й. ВКС споделя правните съображения на ПАС, че престъплението изнудване както по чл. 213а НК, така и по чл. 214 НК от обективна страна е осъществимо само чрез действия на дееца, изразяващи се в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята му, чрез използване от дееца на принуда - сила или заплашване. Именно чрез тази принуда, предвидена в състава по чл. 213а НК като изпълнително деяние на това безрезултатно престъпление , деецът цели получаването на имотна облага като пострадалият се мотивира да извърши разпореждане с вещ, със свое право или да поеме имуществено задължение, без оглед дали той действително го е извършил или не. За съставомерността на престъплението по чл. 214 НК , което за разлика от първото е резултатно, се изисква деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, да упражни сила или заплашване спрямо пострадалия, чрез която да го принуди да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, в резултат на което на него, или на другиго се причини имотна вреда. Нито един от обективните и субективни признаци на всеки от двата престъпни състава не може да бъде изведен от фактическите данни за инкриминираното поведение на подс.Б. спрямо свид.П., установени чрез кредитираните от съдилищата доказателствени средства, поради което правилно подсъдимият е оправдан по тези обвинения. Не са допуснати касационните основания за отмяна или изменяване на атакуваното въззивно решение, поради което и въз основа на тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, съставът на ВКС, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ № 199 от 11.01.2013 год. , постановено по внохд № 259/2012 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.ПЛОВДИВ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :