Р Е Ш Е Н И Е № 174 София 12.01.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева Мариана Костова при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 36 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. С. от гр. София и “В.” ООД – С., чрез адв. М. Н. срещу решение №66 от 27.07.2009г., постановено по т.дело №134/2009г. на Апелативен съд - Бургас, търговски състав. С последното е потвърдено решение №48 от 9.03.2009г. по т.дело № 131/2008г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу Д. В. Д. за установяване несъществуване на задължение по запис на заповед от 4.06.2004г за сумата от 300 000 евро, с издател касаторите и за осъждане на Д. да върне на “В.” ООД сумата от 135 000 лв., събрана по изпълнителното дело, образувано въз основа на издаден изпълнител лист на основание записа на заповед от 4.06.2004г. С това решение са били присъдени в полза на Д. разноски в размер на 15 050 лв., а с обжалваното въззивно решение – 5000лв. Според касаторите въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените обективно съединени искове или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.Поддържа се съществено нарушение на процесуалните правила и по конкретно на чл.266, ал.3 ГПК с отказа на въззивния съд да допусне събирането на нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради това, че от една страна решението се основава изцяло на заключение на експертиза, прието от първоинстанционния съд, и от друга, поради съществено нарушение на правото на защита и участие в процеса. Касационната жалба се поддържа от касаторите в съдебно заседание и представени по делото писмени бележки. Ответникът по касация Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. Ю. К. в съдебно заседание и представена писмена защита изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение №625 от 15.09.2010г. по конкретното дело по въпроса за основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, като процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени изводите на първата инстанция за неоснователност на предявените обективно и субективно съединени искове по чл.124 ГПК и чл. 55, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че подписът върху записа на заповед е на ищеца И. С., доказано чрез назначената графологична експертиза, от където е изведен извод за действителност на изпълняемото право по издадения изпълнителен лист, а доколкото има събрани суми те са на правно основание. Въззивният съд изцяло е възприел мотивите на първия съд по направените правни изводи и изложените съображения за неоснователност на доводите на ответниците за съществуващи противоречия в заключението на вещото лице и непълнота при използване на материали, като е съобразил разпоредбата на чл.272 ГПК. След позоваване на чл.266, ал.1 ГПК, въззивният съд е отказал събирането на нови доказателства и в частност назначаване на тройна графологична експертиза, поради настъпилата преклузия за събиране на нови доказателства. Прието е за правилно приключването на производството пред първата инстанция след като страната не е направила искания за допускане на нови доказателства или оспорване на заключението на вещото лице с молбата - искане за отлагане на съдебното заседание по здравословни причини. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. То е постановено от законен състав на Бургаския апелативен съд, в предвидената от закона форма и в пределите на правораздавателната власт на съда при надлежно упражнено от ищците право на иск. Въззивното решение е неправилно. При постановяването му е допуснато съществено нарушение на чл.266, ал.3 ГПК с направения отказ да бъдат допуснати на касаторите – виззивници във въззивното производство нови доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна поради преклузия на това право. Съгласно чл.266, ал.3 ГПК при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, страната има право да иска събиране на доказателствата във въззивното производство. Идеята на законодателя е, че преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не може да настъпи когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда / първоинстанционен или въззивен/ на нарушение на процесуални правила. Нарушението на процесуалния закон може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства или че поисканото доказателство е неотносимо за спора, на нарушение от съда на вменено му от закона задължение - чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК или когато не събрани доказателства, които съдът събира служебно – чл.176, чл.195, чл.204, чл.267, ал.2 ГПК. Посочените нарушения са все основания за допускане на доказателства от въззивната инстанция и това е отговорът на поставения в определението по допускане процесуалноправен въпрос. В конкретният случай неправилно въззивният съд е приел за преклудирано правото на жалбоподателите – въззивници да искат събиране на доказателства – включително назначаване на тройна графологична експертиза за изясняване на основния по делото въпрос – подписа на запис на заповед от 4.06.2004г. положен ли е от И. Й. С., в лично качество и като управител на дружеството “В.” ООД. Основателно е оплакването на касаторите, че решението е постановено въз основа на заключение на вещо лице, което не е в достатъчна степен ясно, пълно и обосновано при допуснати от съда нарушения на процесуални норми. Основанието да оспорва вземането по издадения в полза на Д. В. Д. изпълнителен лист е оспореното авторство на документа /записа на заповед/, т.е. неговата истинност. Единственото доказателствено, въз основа на което е решен спора, е приетата от първоинстанционния съд графологична експертиза. Както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба, въззивниците са мотивирали несъгласието си със заключението на експерта - графолог и с оглед на направеното оспорване са поискали допускането на тройна графологична експертиза. Оспорването е свързано с факта, че от съдържанието на писменото заключение не е ясно дали вещото лице е направил изследването на подписа върху записа на заповед въз основа на оригинала на документа или въз основа на приложеното по делото ксерокопие. Въззивният съд се е задоволил безкритично да възприеме мотивите на първия съд, като се е възползвал от разпоредбата на чл. 272 ГПК, без да обсъди доводите на въззивниците във връзка с оспорването на заключението на в.л. Отразеното в заключението, че записът на заповед, приложен към делото и обект на експертизата е “копие, добре отпечатано, четливо и годно за извършване на сравнително изследване и идентификация. Оригиналът на записа на заповед е приложен към частно гражданско дело ....” съдържа неяснота и поставя въпросът изследването на подписа въз основа на кой от документите е направено – от оригинала или копието на записа на заповед. Категоричен отговор на този въпрос не дава отбелязаното по – надолу в заключението, че подписа е изпълнен със син химикал и е поставен червен отпечатък от кръгъл печат / с което е мотивирано решението на окръжния съд/, защото на стр. първа от приложението към писменото заключение има снимков материал на копието на записа на заповед, с отбелязването “ вярно с оригинала”, а не на оригинала на записа на заповед. Отпадането на съмнението, дали вещото лице е изградило заключението си чрез изследване на оригиналния документ, е единствено възможно чрез изслушване на вещото лице в съдебно заседание. Като не е сторил това първия съд е допуснал нарушение на чл.200, ал.2 и на чл.201 ГПК. Заключенията на вещи лица от различни области на научното познание са по процесуалното си естество гласни доказателствени средства, допустими по ГПК, по отношение които решаващият съд има правомощието да ги цени съобразно изискването на чл. 12 ГПК, не е непременно обвързан от тях, а ги обсъжда в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. На това правомощие кореспондират установените в чл. 201 ГПК процесуални възможности за изслушване на допълнително или на повторно заключение от вещо лице, като това право принадлежи както на страната, така и на съда по арг. на чл. 200, ал.3 и чл.195 ГПК. Следователно, когато заключението не е ясно и възникват съмнения за неговата правилност, съдът служебно може да възложи допълнителна задача или допуска повторна експертиза. По изричната разпоредба на чл. 267, ал.2 ГПК, въззивният съд не е обвързан с преклузията на чл.266, ал.1 ГПК когато се налага изслушването отново на свидетели и вещи лица. В конкретният случай, апелативният съд, като не е съобразил предоставеното му от закона право да назначи, не само по искане на страната, но и служебно експертиза и е допуснал да се постанови решение въз основа на неясно заключение, като единствено доказателствено средство за решаване на спорния по делото въпрос – автентичността на подписа на С. и от там за съществуване на вземането по издадения въз основа него изпълнителен лист, е постановил неправилно решение в нарушение на съществени процесуални правила. Последното обосновава и извод за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото ще следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд по своя преценка ще следва да изслуша вещото лице – графолог в открито съдебно заседание или допусне нова експертиза. Водим от горното и на основание съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №66 от 27.07.2009г., постановено по т.дело №134/2009г. на Бургаския апелативен съд, търговски състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: