4 Р Е Ш Е Н И Е № 50 С. 26.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 февруари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 688/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Технически университет – С., Филиал П., подадена от пълномощника адв. Мария Т., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 394 от 12.03.2012г. по в.гр.д. № 213/2012г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, І гр. с-в, № 3991 от 11.11.2011г. по гр.д. № 9395/2011г., с което са уважени предявените от Х. Г. К. против Технически университет – С., Филиал П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С определение № 1318 от 23.11.2012г., постановено по настоящото дело № 688/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ когато работникът /служителят/ е придобил и упражнил правото на пенсия по чл. 69 КСО, без да е налице възрастта по чл. 68 КСО. Ответникът по касация Х. Г. К. от [населено място] в представените писмен отговор и защита моли решението да се остави в сила. По поставения въпрос ВКС намира следното: С последната редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /по ДВ бр. 100/2010г./ от текста е премахната предпоставката „при наличието на условията на чл. 68 КСО”, с което е изразена волята на законодателя да включи в обхвата на разпоредбата всички работници и служители, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, регламентирани в Раздел І КСО, включват и тези на военнослужещите – чл. 69, ал. 1 КСО, както преди изменението му по ДВ бр. 99/2012г. когато са придобивали право на пенсия без оглед на възрастта, така и след тази дата, когато придобиването на това право е обвързано от навършване на определена възраст. Извън обхвата на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ са лицата, придобили право на друг вид пенсия – инвалидна, наследствена или пенсия несвързана с трудовата дейност. По основателността на касационната жалба: За да уважи предявените от Х. Г. К. против Технически университет – С., Филиал П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е приложимо само при придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 КСО, а не и при придобито право на пенсия по чл. 69 КСО. Приел е, че макар и да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да го е упражнил преди сключването на трудовия договор с ответника Технически университет, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 25.03.2011г. ищецът не е достигнал предвидената в чл. 68 КСО възраст, поради което уволнението е незаконно. К. Технически университет прави оплаквания за постановяване на решението в нарушение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Моли решението да се отмени и исковете да се отхвърлят като му се присъдят разноските по делото. С оглед дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. В. съд неправилно е приел, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е приложимо само при придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 КСО, а не и при придобито право на пенсия по чл. 69 КСО. Независимо от това, че съгласно чл. 6 от Закона за пенсиите /отм./ и чл. 69 КСО до изменението по ДВ бр. 99/2012г. военнослужещите са придобивали право на пенсия при определен трудов стаж без оглед на възрастта, пенсията на тези лица е за осигурителен стаж и възраст, а не някакъв друг вид пенсия. Както бе посочено по-горе Раздел І „Пенсии за осигурителен стаж и възраст” на КСО включва и правото на пенсия на военнослужещите, регламентирано в чл. 69, ал. 1 КСО. Изложеното налага извода, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ включва и изброените в чл. 69 КСО лица, между които военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество от настоящата инстанция. Ищецът Х. Г. К. е оспорвал уволнението, извършено на 25.03.2011г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ с доводи, че не са налице условията на чл. 68 КСО. По изложените по-горе съображения това оплакване е неоснователно. Въпросът дали законовата разпоредба е противоконституционна не е предмет на настоящото производство. С допълнителна молба от 07.06.2011г. ищецът е въвел оплакването, че заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган, тъй като към момента на подписването й директорът доц. К. И. е бил вече уволнен. Оплакването е неоснователно. Видно от представената по делото заповед № І-355/25.03.2011г. трудовото правоотношение на д-р К. А. И. е прекратено считано от 28.03.2011г. Т.е. към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, директорът на Технически университет филиал П. е бил законен представител на учебното заведение – работодател. С оглед гореизложеното предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. На ответника Технически университет филиал П. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1583 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 394 от 12.03.2012г. по в.гр.д. № 213/2012г. и потвърденото с него решение на Пловдивския районен съд, І гр. с-в, от 11.11.2011г. по гр.д. № 9395/2011г., с което са уважени предявените от Х. Г. К. против Технически университет – С., Филиал П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Г. К. против Технически университет – С., Филиал П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № І-105/25.03.2011г. на Технически университет – С., Филиал П. с която е прекратено трудовото правоотношение на Х. Г. К.; по чл. 3441 ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. ОСЪЖДА Х. Г. К. от [населено място] да заплати на Технически университет – С., Филиал П. сумата 1583 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: