Р Е Ш Е Н И Е № 404 София, 12.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 666 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е образувано по жалбата на м. на п. чрез главен юрисконсулт В.Д. срещу решението от 13.ХІ.2014г. по д.д. № 14/2014г. на /ДК/ на К. на ЧСИ /КЧСИ/. Ответникът по жалбата частен съдебен изпълнител В. Й., вписан в регистъра на КЧСИ под № 721, с район на действие ОС В., чрез процесуалния си представител адвокат Г.П. е заел становище за нейната неоснователност, като поддържа и възражение за погасяване на дисциплинарната му отговорност по давност с искане за обезсилване на решението и прекратяване на дисциплинарното производство. Претендира разноски. С. на КЧСИ е заел становище чрез юрисконсулт Д. за неоснователност на жалбата. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че жалбата е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. За да се произнесе по жалбата, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ДК на КЧСИ е отхвърлила искането на министъра на правосъдието, депозирано пред нея на 27.V.2014г., за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ В.Й. за това, че в нарушение на чл.429 ГПК въз основа на молба от 18.ХІ.2011г. е конституирал [фирма] като взискател по изпълнително производство спрямо длъжника по изпълнителния лист Е. В. и е предприел действия по принудително изпълнение спрямо него, без да е налице по делото надлежно уведомяване на същия по смисъла на чл.99 изр.3 ЗЗД от предишния кредитор – [фирма]. За да постанови решението, подписано с особено мнение от единия от членовете на състава, ДК е взела предвид, че изпълнителното дело е било образувано през 2009г. за събиране на вземането, присъдено на [фирма] солидарно срещу Т. А., К. А. и Е. В.. След образуването са връчени на длъжниците призовки за доброволно изпълнение и е извършено проучване за имущественото им състояние. На 29.VІІ.2010г. по изпълнителното дело постъпила молба от [фирма] за конституирането му по делото като взискател на основание сключен с Банката на 21.ХІІ.2009г. договор за цесия. Към молбата са приложени договорът за цесия, приложение към него, в което са описани вземанията, прехвърлени от Банката на дружеството, и уведомления по чл.99 ал.3 ЗЗД до Т. и К. А.. С молба, постъпила при ЧСИ на 18.ХІ.2011г., цесионерът поискал извършване на изпълнителни действия по отношение на всички длъжници, включително Ем.В., въз основа на което ЧСИ Й. изпратил уведомление до последния за конституирането на цесионера като взискател въз основа на представения договор за цесия от 21.ХІІ.2009г. и за налагането на запор върху трудовото му възнаграждение, по който в периода ХІІ.2011г. – 14.ІІІ.2014г. по сметката на ЧСИ са постъпвали и изплащани на взискателя – цесионер суми. ДК е оценила като неоснователно възражението на ЧСИ Й. за погасяване по давност на дисциплинарната му отговорност. Прието е в тази връзка, че срокът по чл.69 ал.1 ЗЧСИ има значение за момента на образуването на дисциплинарно производство. В случая то е образувано преди изтичането на давностния срок с Акт за образуване № 1035/29.VІІ.2014г., като министърът на правосъдието е узнал за предполагаемото нарушение на 17.ІІ.2014г. По същество е прието, че за осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това [фирма] се явява кредитор на лицата по изпълнителния лист от датата на сключването на договора за цесия. За да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по чл.99 ал.3 ЗЗД. По силата на чл.429 ал.1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени доказателства. Напълно достатъчно е било представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са описани прехвърлените от Банката вземания, както и уведомленията по чл.99 ал.3 ЗЗД до Т. и К. А., за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжниците по изпълнителния лист. Законосъобразно ЧСИ Й. е конституирал цесионера като взискател и е предприел исканите от него изпълнителни действия. Уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването. Няма данни по делото да са извършвани плащания към предишния кредитор и такива оплаквания не са правени, още повече, че при образувано изпълнително производство длъжникът, респ. третото задължено лице, е длъжен да прави плащанията по сметката на ЧСИ. Според особеното мнение на единия от членовете на ДК в представеното към договора за цесия приложение липсва индивидуализация на прехвърленото вземане спрямо Е. В., договорът индивидуализира вземането само по отношение на Т. и К. А., които са и уведомени за цесията. Е. В. не е и уведомен в съответствие с чл.99 ал.3 ЗЗД – от предишния кредитор, от който момент прехвърлянето на вземането има действие по отношение на него, до който момент негов кредитор остава цедента. При това положение ЧСИ незаконосъобразно е конституирал цесионера като взискател по отношение на Е. В., за който фактическият състав на чл.99 ал.4 ЗЗД не е осъществен. Не са налице предпоставките по чл.429 ал.1 ГПК, тъй като по изпълнителното дело не са налице писмени доказателства за частното правоприемство и за предприемане на действия по принудително изпълнение. В жалбата на министъра на правосъдието се сочи неправилност на приетото, че уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване противопоставимостта на цесията на правата на трети лица и на длъжника, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването. Поддържа се, че ЧСИ Й. незаконосъобразно е конституирал цесионера като взискател по изпълнителното дело спрямо длъжника, за който фактическият състав на чл.99 ал.4 ЗЗД не е осъществен, както и че поради липсата на индивидуализация на вземането на цесионера спрямо длъжника не са налице основанията по чл.429 ал.1 ГПК, т.е. писмени доказателства за прехвърляне на вземането спрямо конкретния длъжник, респективно за настъпване на частно правоприемство и за предприемане на действия по принудително изпълнение. Иска се отмяна на решението на ДК и налагането на ЧСИ на едно от предвидените в закона наказания. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна. Неоснователно е възражението на ЧСИ Й. за погасяване на дисциплинарната му отговорност по давност. Нарушението, за което се иска налагането на дисциплинарно наказание, е за конституирането на [фирма] като взискател по изпълнителното дело въз основа на молба от 18.ХІ.2011г. и предприемане от ЧСИ на действия по принудително изпълнение спрямо Ем.В., без да е налице по делото надлежно уведомяване на последния по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД от предишния кредитор. Следователно твърдението е за незаконосъобразно провеждане на принудително изпълнение, започнало с конституирането на цесионера /дружеството/ като взискател, а не за извършване на еднократно незаконосъобразно изпълнително действие – конституирането. С оглед на това и предвид безспорно установените по делото обстоятелства, че констатацията на министерство на правосъдието за наличие на допуснато от ЧСИ Й. е направена във връзка с жалба на Ем.В. до него, по която е образувана преписка рег. № 94-Е-20/17.ІІ.2014г., че изпълнението е продължавало до 14.ІІІ.2014г., когато ЧСИ е изплатил на цесионера поредната постъпила по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. сума /първата е събрана и изплатена на 14.ХІІ.2011г./, искането за образуване на дисциплинарно производство, постъпило в КЧСИ на 27.V.2014г., е в предвидените в чл.69 ЗЧСИ срокове /виж в тази връзка и т.12 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК/. Правилен е и изводът на ДК по същество. Действително по изпълнителното дело няма данни цедентът да е съобщил изрично на длъжника за прехвърлянето на вземането си. По изпълнителното дело, обаче, е представен договорът за цесия и приложение към него с описани прехвърлените вземания. Не е спорно по делото, че договорът е сключен с първоначалния взискател. Следователно в договора се съдържа негово изявление за прехвърлянето, което е достигнало до длъжника с уведомяването му за представянето от цесионера на договора по изпълнителното дело и заявеното от последния на 18.ХІ.2011г. искане за предприемане на изпълнителни действия и по отношение на В. въз основа на него. При това положение не може да се приеме, че не е съобразено изискването на чл.99 ал.3 ЗЗД, респективно, че по отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило действие. Налице са били предвидените в чл.429 ал.1 ГПК предпоставки за извършване на изпълнителни действия по отношение на Ем.В. в полза на цесионера – установяване с писмени доказателства на настъпилото чрез договора за цесия частно правоприемство. Неоснователни са релевираните в жалбата на министъра на правосъдието оплаквания. Правилно ДК е приела, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него - цедента и цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му. Не се обосновава от данните по делото оплакването, че в договора за цесия липсва индивидуализация на прехвърленото вземане по основание и размер и спрямо длъжника В.. Такива констатации в доклада на извършилия проверка по реда на чл.76 ЗЧСИ инспектор /обективираните в който обстоятелства не се оспорват от страните/ липсват /установено е в тази насока само, че по изпълнителното дело не е приложено уведомление до третия солидарно отговорен длъжник В. и че от страна на цесионера той не е посочен в молбата от 29.VІІ.2010г./, а и дисциплинарното производство не е образувано с твърдение за допуснато такова нарушение. С оглед изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ решението на ДК следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за производството пред касационния съд, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 12.І.2015г. По заявеното от ЧСИ Й. искане за присъждане на направените от него разноски и за производството пред ДК делото следва да се изпрати на последната за произнасяне. На жалбоподателя разноски не се дължат предвид изхода на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Д. К. на КЧСИ от 13.ХІ.2014г. по д.д. № 14/2014г. ОСЪЖДА М. НА П. да заплати на ЧСИ В. Й., рег. № 721, район на действие ОС В., 500лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: