Р Е Ш Е Н И Е № 145 град София, 31 март 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора А.Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1035/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424,ал.1 от НПК по искане на осъдения П. С. Д. за възобновяване на производството по нохд № 176/2010 г. по описа на Районния съд в[населено място]. В искането се сочи , че постановената по делото присъда почива на неверни данни и не държи сметка за обстановката, при която е осъществена икриминираната дейност, поради което би трябвало да се отмени и делото се разгледа отново. Пред касационната инстанция осъденият поддържа претенцията си и в подробна писмена защита описва своята версия на изследваните по делото събития, като в заключение настоява да бъде оправдан, тъй като е невинен. Прокурорът пледира неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване по чл. 422, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в[населено място] с присъда № 71 от 22.06.2010 г. признал подсъдимия П. С. Д. за виновен в това,че на 20.06.2010 г. в[населено място] управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,82 на хиляда , установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК във връзка с чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за четири години. На основание чл. 343г, ал.1 от НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Окръжният съд в[населено място] с решение № 171 от 24.09.2010 г. по внохд № 483/2010 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Атакуваният съдебен акт не е преминал касационен контрол. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в легалния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: От съдържанието на писмените изложения на осъдения могат да се извлекат оплаквания, относими към касационните основания на чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, представляващи по силата на чл. 422, ал.1,т.5 от НПК и основания за възобновяване на наказателното производство. Обсъдени в тази светлина доводите на искателя не намират подкрепа в данните по делото. Прави впечатление, че осъденият пространно описва предполагаемите мотиви да бъде компрометиран и съобщава за лошо третиране в полицейското управление, но избягва коментар за конкретно инкриминираната дейност- управление на моторно превозно средство с недопустима от закона концентрация на алкохол в кръвта. Двете предходни инстанции обаче са съсредоточили вниманието си върху нея така, като ги задължава чл. 102 от НПК, очертаващ предмета на доказване в един наказателен процес. От обясненията, които подсъдимият дал пред районния съд и приложените писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, справка за лабораторна проверка на средствата за измерване , заповед за задържане, е доказано по несъмнен начин, че на 20.06.2010 г. П. Д. управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Този извод е направен след проверка за спазване на разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства./ДВ , бр. 63 от 17.07.2001 г./. Съдът констатирал ,че П. Д. бил изпробван с алкотест тип „Дрегер 7410”, който показал 2,82 промили алкохол. Дежурните полицаи издали талон за медицинско изследване, но Д. отказал да даде кръвна проба. Отказът е установен с подписите на двама полицаи и на лекар от центъра за спешна медицинска помощ в П.. Твърдението на осъдения, че не е дал проба за алкохол поради неинформираност , не кореспондира с данните в обясненията му за посещение в поликлиниката и разясняване на възможността да се поведе изследване на кръвта му. Произволно и декларативно е и оспорването на данните от алкотеста. Съгласно чл.6 от цитираната по-горе Наредба № 30 в случай на отказ да се даде кръв за изследване употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Макар пред настоящата инстанция осъденият да твърди, че не е употребил алкохол и не е знаел какво показва уреда при проверката, в обясненията си пред районния съд той признал, че изпил три - четири ракии вечерта преди инцидента и още две на сутринта и обещал повече да не са напива „така безпаметно” преди управление на моторно превозно средство. Ето защо въззивната инстанция е имала основание да съзре еднопосочност между гласните и писмените доказателствени средства. Твърденията на искателя за липса на ориентация поради изпадане в стрес от действията на полицията се опровергават от данните за високия му образователен ценз / висше образование /, социална реализация / дългогодишен учител/ и житейски опит във враждебна среда / участник във военна мисия в Камбоджа/.В тази връзка важно е да се подчертае, че делото е разгледано от районния съд двадесет и четири часа след освобождаването на Д. т.е. той е имал възможност в обичайна среда да мобилизира мислите си и да реагира адекватно в своя защита. Съдът не може да бъде упрекнат и в пренебрегване на възраженията на подсъдимия,свързани с факторите, довели до пътно-транспортното произшествие, допуснато преди полицейската проверка за употреба на алкохол. В настоящия случай не е инкриминирано причиняване на значителни имуществени вреди и механизмът на сблъсъка на управлявания от осъдения автомобил с друго паркирано превозно средство е извън предмета на доказване. Рамките на повдигнатото от прокурора обвинение не включват необходимостта съдът да изследва състоянието на пътната настилка и траекторията на завоите , по които се движел пияният водач на МПС. Двете предходни инстанции са обсъждали предходния пътен инцидент единствено при оценката на степента на обществена опасност на извършеното деяние – управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол . За нуждите на тази анализ е била достатъчна установената връзка между действията на подсъдимия и увреждането на другото моторно превозно средство , намиращо се в състояние на покой. Извършената от настоящата инстанция проверка отхвърля и оплакванията на искателя за целенасоченото му компрометиране от различни лица и органи. Материалите по делото показват , че вътрешното убеждение на съдебния състав не е опорочено от използването на манипулирани доказателствени източници. Съмненията на искателя за конспиративен заговор на „олигархически среди” и недоброжелатели са напълно лишени от доказателствена подкрепа и поради това нямат връзка с проверката за обективност и достоверност на доказателствената съвкупност. Обобщено, съставомерните елементи на престъплението ,за което е осъден П. С. Д., са констатирани след правилен логически анализ на факти и обстоятелства ,установени с допустими от закона средства . Несъмнените данни за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта значително над 1,2 на хиляда правят искането за оправдаване незаконосъобразно. Не могат да бъдат споделени и твърденията на искателя за подценяване на неговите характеристични данни при определяне на наказанието. Точно обратното личи от мотивите на атакувания съдебен акт. Обемът наказателна принуда, приложен спрямо П. Д., е съобразен с всички , изброени от него смекчаващи отговорността му обстоятелства. Те правилно са съпоставени с отегчаващите обстоятелства - много висока концентрация на алкохол и управление при натоварен дневен трафик, както и с реализацията на поетия риск чрез блъскането на друго моторно превозно средство. Наказанието, наложено на осъдени , е на границата на легалния минимум от три месеца лишаване от свобода и съответства на целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. С тези аргументи настоящият съдебен състав отхвърля искането за възобновяване на производството по делото. За пълнота на изложението и в отговор на изложените от осъдения твърдения за нехуманно отношение в полицейското управление по време на задържането му за двадесет и четири часа следва да се отбележи , че тяхната проверка е от компетентност на военната прокуратура. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. С. Д. за възобновяване на производството по нохд № 176/2010 г. по описа на Районния съд в[населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.