Р Е Ш Е Н И Е № 413 гр. София, 31 януари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2035/ 2011 година Касационното производство е образувано по жалба на В. Б. К. и П. Т. К., двамата от [населено място], Софийска област, частни обвинители, депозирана чрез техния повереник адв. К. М., срещу въззивно решение № 123 от 3. 06. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, постановено по ВНОХД № 735/ 2010г., по описа на съда, с което е потвърдена присъдата на Софийски градски съд, наказателна колегия, 18 състав, от 29. 09. 2009г., по НОХД № 591/ 2009г. В касационната жалба на частните обвинители се релевират доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, както и за необоснованост. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от касатора П. К. и повереника на двамата частни обвинители, по изложените в нея съображения, със заявеното искане. Частният обвинител В. К., редовно призована, не се явява. Подсъдимият Б. З. Т., лично и неговият защитник поддържат, че жалбата на частния обвинител е неоснователна. Намират, че обжалваното въззивно решение е съответно на закона, като пледират за оставянето му в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на частния обвинител е частично основателна. Поддържа, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане, тъй като не са събрани всички възможни доказателства, на базата на които да се изграждат правните изводи за вината и отговорността на дееца. Същевременно счита, че нарушенията, допуснати от подсъдимия, не са в причинна връзка с настъпилия резултат. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частните обвинители В. Б. К. и П. Т. К. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателна колегия, 18 състав, е признал подсъдимия Б. З. Т., от [населено място], за невиновен в това, че на 6. 11. 2007г., в [населено място], в качеството си на дежурен оператор в подстанция „К.” на [фирма], в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (работа с електрически мрежи), представляваща източник на повишена опасност, да е нарушил установени правила и норми, в резултат на което по непредпазливост, да е причинил смъртта на Т. П. К., поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 123, ал. 1 НК. Признал е подсъдимия Б. Т. за невиновен и в това, че на същата дата и място, в същото качество, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (работа е електричен ток), представляваща източник на повишена опасност, да е нарушил установени правила и норми, при което по непредпазливост да е причинил тежка телесна повреда на С. Ц. Г., поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна оправдателна присъда. Осъществявайки контролните си правомощия, ВКС в настоящия си състав намери, че по отношение на приетите фактически положения, между двете инстанционни съдилища не се констатират различия по главните факти на обвинението. В хода на производството по делото от втората инстанция, са проведени редица процесуални действия по събиране и проверка на доказателства, с което са били удовлетворени исканията на страните, а съдебното следствие е обявено за приключено едва след изявлението на всички страни, че нямат нови доказателствени искания. Изключение от този последователен процесуален подход на апелативния съд е единствено отказът му да допусне нови свидетели- служители на предприятието, като се е мотивирал, че обстоятелствата, за които същите биха могли да свидетелстват остава извън кръга на спорните въпроси, подлежащи на изясняване от фактическа страна във въззивното производство, и необходими за законосъобразното правно решаване на делото. Прегледът на доказателствената основа на приетите факти показва, че в случая отказът не би могъл да се третира като нарушение на действащия процесуален регламент, както се твърди в касационната жалба. Тук е мястото изрично да се изтъкне, че въззивната инстанция, като такава и по фактите, е оторизирана от закона да допуска, събира и проверява доказателства, и в тази насока нейните правомощия не се различават от тези на първата. Законът обаче не задължава въззивния съд да допуска събирането на всички доказателства, посочени от страните, доколкото в чл. 327 НПК са уредени точни критерии за дължимата оценка при осъществяване на дейността по допускане на доказателства, респ. основанията за отказ. Когато съдът се е произнесъл, излагайки мотивирани и аргументирани съображения, основани на доказателствата по делото, при законосъобразно упражняване на предоставената му компетентност, той не осъществява приписваното му процесуално нарушение от категорията на съществените, както се твърди в касационната жалба. Това е така, защото САС е съобразил фактическите обстоятелства, установени чрез съответните доказателствени средства в първоинстанционното производство, предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 НПК, за да диференцира онези от тях които са останали неизяснени и същевременно са от значение за разкриване на обективната истина. Така, за да изясни противоречията в експертните заключения, приети по делото второинстанционният съд е назначил комплексна с съдебномедицинска и техническа експертиза, изпълнена от лекари- съдебни медици и специалисти по охрана и инспекция на труда (Д-р Ал. М., Д-р Т. Б., инж. П. П., инж. В. В. и инж. П. Т.), която след проверка на всички доказателствени материали по делото, е дала компетентен и професионален отговор на всички спорни въпроси. Това заключение не е възприето от решаващия съдебен състав безкритично или изолирано от събрания доказателствен материал в процеса, а съобразно изискванията на чл. 154 НПК, то е оценявано съвкупно с всички останали доказателствени източници, включително и с предходните заключения на съдебните експертизи, събрани на досъдебното и първоинстационното съдебно производство. В проверявания съдебен акт са изложени убедителни съображения за кредитирането на тази експертиза, в светлината и на оценката на съда за достоверност на всички останали гласни доказателствени източници- свидетелски показания и експертни заключения, приети по делото и кореспонденцията й с тях. Оценката на тези новосъбрани от САС доказателствени източници, съвкупно с формираната до момента доказателствена съвкупност, в наличния й обем, не е довела до констатации за друга релевантна фактология, различаваща се от тази, приета от градския съд, която в резултат да доведе и до приемането на други изводи по съществото на делото. Самият второинстанционен съд в мотивите си изрично е декларирал пълното си съгласие с приетите факти по делото от СГС, солидаризирайки се изцяло и с изведените въз основа на тях правни изводи по въпроса за вината и отговорността на подсъдимия Т.. Изтъкнатият в жалбата довод за необоснованост, мотивиран с тезата, че приетите за установени фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото, не подлежи на обсъждане и оценка от ВКС в настоящото производство. Това е така, защото необосноваността е изцяло кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. Основание за касационна отмяна на съответния съдебен акт би възникнало в случаите, когато решаващият съд е изградил фактическите си изводи на базата на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа, или когато доказателствата са били преценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. В конкретния случай настоящият съдебен състав не намери нарушения от посочената категория. Доказателствената дейност на съдилищата е в синхрон с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. Неоснователни са и доводите по приложението на материалния закон. На изясняване и оценка в настоящия наказателен процес подлежат фактите, касаещи дейността на подсъдимото лице, обективирана като действие или бездействие, преценена като форма/и на изпълнителното деяние на инкриминираните му престъпления по чл. 123, ал.1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, съобразно инкриминираните с обвинителния акт нарушения на специалните правила, регламентиращи неговата дейност- чл. 51, чл. 81, чл. 80 (1), чл. 86 (1), чл. 149 (1) и (2) от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ) и чл. 79 от Наредба № 8 / 2004г. за условията и реда, при които се осъществява дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, отнесени към наличието или отсъствието на причинна връзка между тях и настъпилия съставомерен резултат за престъплението, предмет на касационната жалба- смъртта на пострадалия Т. П. К.. Въпросите, които съдът следва да реши при постановяване на присъдата си, са регламентирани с чл. 301, ал. 1 и 2 НПК и безусловно са поставени от законодателя във връзка с предмета на доказване във всеки отделен наказателен процес, очертан с нормата на чл. 102 НПК. Ето защо, ВКС намира за необходимо изрично да акцентира, че упражняваният от него инстанционен контрол е ограничен до материалната и процесуална законосъобразност на изводите на градския и апелативния съд единствено относно наличието (или отсъствието) на осъществени деяния, съдържанието на съставомерните признаци на инкриминирания престъпен състав, и авторството на престъплението на конкретното подсъдимо лице. Извън това, дали и доколко в предприятието са съществували порочни практики, свързани със синхрона между отделните служби и служители, процедурите по възлагането и организацията на работата, надлежното документиране на осъществяваните дейности, както и контрола върху тях, спазването на правилата за безопасност на труда, довели до възникване на трудовата злополука с пострадали Т. К. и С. Г., наред и с преценката чия е отговорността за тяхното планиране и провеждане (ако това не е предаденото на съд лице), са въпроси, които не могат да бъдат третирани и решени в настоящия наказателен процес, който, както вече се изтъкна, е с конкретен предмет и единствено в неговите рамки решаващите съдебни инстанции дължат произнасянето си. За да постановят своите оправдателни съдебни актове по повдигнатото срещу Б. Т. обвинение, двете предходни инстанции са приели, че на инкриминираната дата 6. 11. 2007г. двамата пострадали- К. и Г., като инженери- релейна защита е следвало да извършат работи по монтаж на преобразувател на мощност и каплунзи за релета и свързването им към клемореда в предкилийни шкафове на входове 10 и 20 kV на Трансформатор № 1, в закритата разпределителна уредба на подстанция „К.” 110/20/10 kV. Безспорно установено е по делото, че подсъдимият Т. е провел следващия се инструктаж на двамата пострадали и ги отвел до работното им място, като ги е допуснал до работа само в предкилийните шкафове на входове 10 и 20 kV на Трансформатор № 1. Категорични и напълно еднопосочни са всички доказателства по делото, въз основа на които съдилищата са заключили, че обема, характера и мястото на извършваната от К. и Г. е изисквала обезопасяване на работната площадка- предкилийни шкафове, чрез съответните защити, които са били надлежно изпълнени от подсъдимия, съобразно изискванията. Казаното се отнася и до поставянето от него на съответните табели, част от които означаващи работния периметър, а другите- обозначаващи наличието на високо напрежение в килиите, с оглед забрана на достъпа. От особено съществено значение за правилното решаване на делото е изясняването на обстоятелството, налагало ли е изпълнението на възложената на двамата пострадали работа влизане в килията на ТР 1, и от там- необходимо ли е било извършване на допълнително обезопасяване и на килията, където е възникнал инкриминираният инцидент. В тази насока и двете съдебни инстанции са проявили необходимата процесуална активност и са събрали и проверили всички необходими и възможни доказателства. Позовали са се на показанията на единствения пряк очевидец на злополуката- вторият пострадал при инцидента- свид. С. Г. (л. 74-79, НОХД № 591/ 2009г., на СГС), който изключително подробно и детайлно е възпроизвел всички релевантни обстоятелства, включително, че работата, която двамата с К. е следвало да изпълнят, е била ограничена като локация само в предкилийните шкафове, които за целта са били надлежно обезопасени. Същият свидетел е установил, че той и колегата му са били опитни специалисти, възприели са всички инструкции, дадени им от подсъдимия, а другият пострадал (К.) дори е присъствал и във времето, когато са извършвани изключванията, предшестващи началото на работата им, т.е. той лично и непосредствено е възприел обхвата и характера им. И двамата добре са знаели, че обезопасителните мероприятия са покривали предкилийните шкафове, където те е следвало да работят, докато килиите са останали под напрежение. В същата насока са показанията на свидетелите Т. А., Б. З., Г. Л., Б. Г., които са възпроизвели произтеклите на инкриминираната дата обстоятелства по съгласувателния процес между отделните служби, дадените разпореждания, извършените манипулации по обезопасяване на работната площадка и въвеждането на двамата релейчици на обекта, характера и съдържанието на възложената им конкретна работа. Всички те са категорични, че планираните и реализирани дейности по изключване на Трансформатор 1 с прекъсвача е било напълно достатъчно, за да се работи безопасно в предкилийния шкаф. Свидетелите са били наясно, че в същото време са останали части под напрежение в килията на прекъсвача 20 kV, но те са категорични, че никой от релейчиците не е имал работа там, за да се окаже той евентуално поставен в риск. По делото не се установява някой от компетентните длъжностни лица по веригата, включително Т., да е давал разпореждане на К. да влиза в килията- освен, че изпълняваната работа не го е изисквала, обезопасяване на самата килия не е било извършено, а и обективно двамата релейчици не са имали достъп до килията- същата е била снабдена с електромагнитна блокировка, която при наличие на напрежение в килията възпрепятства отключването й с предназначения за целта ключ- бобина. Ако подобен достъп е бил осигурен, това неминуемо би станало достояние на втория пострадал- свид. Г., който е категоричен в твърдението си, че работа в килиите не са имали и следователно нищо не е налагало влизане в тях. Още повече, че за достъп в тях се е изисквал специален документ- наряд, издаден по съответния ред, какъвто те на инкриминираната дата не са притежавали. От устните разяснения на експертите от състава на петорната комплексна експертиза, пред състава на САС, е установено, че за преодоляване на заключващото устройство, успешно са могли да бъдат използвани и други методи за достъп до килията, включително и подръчни средства (инструментите, с които релейчиците са разполагали към момента, са били напълно достатъчни), и то без манипулациите с тях да се оставят следи (Вж. обясненията на инж. П., л. 48, ВНОХД № 735/ 2010г., на САС). Все в подкрепа на констатациите на инстанциите по фактите, изведени от коментираните до тук доказателствени източници, а именно, че работата на двамата пострадали е била ограничена единствено в предкилийните шкафове, са и данните от заключението на фоноскопната експертиза, изслушана и приета в първоинстанционното съдебно производство (л. 164- 169, НОХД № 591/ 2009г. на СГС), която е възпроизвела разговорите на подсъдимия с дежурния диспечер, съдържащи и категорични данни за уточненията именно по този въпрос. Въззивният съд особено внимателно е подходил при оценката на експертните заключения, свързани с механизма на възникване на процесната трудова злополука със съставомерни последици, като изрично и последователно е изложил съображенията си за тяхното кредитиране или отхвърляне. В тази насока подробно се е занимал с възраженията на частните обвинители за отказа на първостепенния съд да кредитира изготвената от вещите лица инж. К. и инж. Д. на досъдебното производство техническа експертиза (т. І, л. 79- 105), като изцяло се е солидаризирал с основанията му за това. Прегледът на обсъжданото заключение, освен че съдържа голяма доза едностранчивост и тенденциозност, борави с недопустими за наказателния процес предположения, ангажира се с правни изводи по въпроси за вината и отговорността, позовавайки се и на нарушения, които са извън рамката на повдигнатото обвинение, все въпроси, несъмнено оставащи извън професионалната компетентност на експертите. Освен това, чрез събраните впоследствие множество доказателства, включително с допускането и приемането на нови експертизи- повторни и допълнителни, обсъдени и комплексно оценени от съдилищата, експертните изводи на посочените вещи лица, назначени по време на разследването, са убедително опровергани. Както вече се отбеляза по- горе, инстанциите по фактите са установили сериозни пропуски в изготвянето на документацията, включително и на оперативния дневник, чието съществуване и водене е нормативно регламентирано с чл. 79 от Наредба № 8/ 2004г. В това отношение и самият Т. не е направил запис на всички получени разпореждания, с визирани дата, час, съдържание и източник, допускайки по този начин нарушение на задълженията си, произтичащи от цитирания подзаконов нормативен акт. За да е налице обаче съставомерно деяние по чл. 123, ал. 1 НК е необходимо нарушенията, допуснати от дееца, да се намират в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. В конкретния случай допуснатите непълноти при воденето на оперативния дневник по никакъв начин не биха могли да бъдат поставени в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент със съставомерни последици. Това е така, защото документалното оформяне на разпорежданията, съгласувателния процес, с индивидуализация на точната възложена работа, е изцяло извън причинно- следствения процес в конкретния казус, предвид безспорните доказателства за причините за възникване на инцидента и обстоятелствата, при които същият се е развил. Второинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани съображения относно всяко отделно нарушение на правилата, регламентирани с приложимия ПБЗРЕУЕТЦЕМ, инкриминирани с обвинителния акт, в която връзка законосъобразно е заключил, че всички, с изключение на това по чл. 149, ал. 1, т. 2 от същия правилник, не са допуснати от подсъдимия. ВКС изцяло ги споделя, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Що се отнася за нарушението по чл. 149, ал. 1, т. 2 ПБЗРЕУЕТЦЕМ, и това по чл. 79 от Наредба № 8/ 2004г. САС правилно е приел, че макар и формално осъществени, те остават изцяло извън причинно- следствения процес за възникване и развитие на инкриминирания инцидент. Вярно е, че е имало обозначителни табели само на непосредственото работно място на релейчиците, но не и на съседните обекти, липсвали са и преносими ограждения. При това положение, като е отчел безспорните факти по делото, а именно, че причина за злополуката е самоволното влизане на пострадалия К. в килията, в която е имало части под високо напрежение, без същият да е имал възложена работа там, без надлежно разрешение въобще за влизане на това място, както и осигурен легитимен достъп до него, съобразявайки квалификацията и професионалните знания на пострадалия, наред и с непосредствено възложената му за изпълнение задача- като обхват, съдържание и местоизпълнение, с които той безусловно е бил наясно, апелативният съд законосъобразно е заключил, че сама по себе си липсата на всички изискуеми табели и ограждения, забраняващи достъпа до съседните обекти (килиите), очевидно не е била от характер да възпре К. при осъществяване на намерението му да влезе в килията, след като и електромагнитната защитна блокировка на вратата, не се е оказала достатъчно препятствие в случая. Ето защо, като е обсъдил цялата релевантна фактология, законосъобразно второинстанционният съд е заключил, че от правна страна подсъдимият Б. З. Т. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна инкриминираното му престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, в която част се атакува по касационен ред въззивният съдебен акт. Обсъдил е всички доводи на частните обвинители, развити в тяхната въззивна жалба (в голямата си част възпроизведени и в касационната жалба на същите страни), и в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, аргументирано им е отговорил, излагайки убедителни съображения за отхвърлянето им, като в резултат- законосъобразно е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Предвид горните съображения, ВКС намери, че жалбата на частните обвинители В. Б. К. и П. Т. К. е неоснователна. Обжалваното въззивно решение, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила, в съответствие с правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 123 от 3. 06. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, постановено по ВНОХД № 735/ 2010г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :