Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
С о ф и я, 24 февруари 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 ф е в р у а р и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1888/2014 година.
С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК от осъдения Д. Б. С. от Бургас се атакува влязлото в законна сила решение № 120 от 23.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 299/2014 г. от Бургаския окръжен съд, като се навеждат доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за възобновяване на наказателното дело и се иска изменяването му с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, алтернативно за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият С. моли искането му да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 71 от 18.03.2014 г., постановена по НОХД № 2364/2013 г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия Д. Б. С. от Бургас за виновен в извършване в периода от 11.04.2011 г. до 11.04.2013 г. в Бургас на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
По въззивна жалба от защитника му адв.М.М. от АК-Бургас с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание с претенцията то да бъде определено по първата алтернатива на предвидените в чл.183, ал.1 от НК, а именно пробация в минимален размер, Бургаският окръжен съд с решението си е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
С искането от 19.11.2014 г. от осъдения С. наново се оспорва не само справедливостта на наложеното му наказание, но се навеждат и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, заради което се настоява за изменяване на въззивния съдебен акт и „прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление (без да се уточнява какво), алтернативно за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, което в пренията пред касационната инстанция се свързва с желанието на осъдения да заплати „наново” дължимата се от него издръжка, за която му се търси наказателна отговорност.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира искането за направено в законоустановения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от страна, имаща право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо, а разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за нарушение на материалния закон заради отказа на съда да събере доказателства и приеме осъдения за реабилитиран за предходното му осъждане и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неотчитане на дадените „на ръка” на св.С. суми за издръжката на детето Б., като смекчаващи отговорността му обстоятелства, се навеждат с претенцията за смекчаване на наложената му санкция с преминаване към по-леката алтернатива по чл.183, ал.1 от НК. Аналогичните доводи и пред въззивния съд са получили правилен и законосъобразен отговор.
Още първоинстанционният съд е осигурил пълна възможност на осъдения С. както да докаже тезата си да е изплатил „на ръка” на майката св.С. дължимата за детето им Б. издръжка, така и да стори това в хода на съдебното следствие, като е събрал всички относими доказателства в тази насока, включително за суми, изплатени от средства на общината. И ако тогава е твърдял, че били в „отлични” отношения с майката и затова не се снабдил с разписка за платената сума, то сега в искането се сочи тъкмо обратното, но като се настоява да се приспаднат малки суми, признати от нея при преразпита й от въззивната инстанция. Съдът е съобразил тези обстоятелства и с основание е приел тезата на С. за оборена и защитна. В крайна сметка, правно значимите факти са правилно изведени от доказателствената съвкупност и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Не е налично и третото основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Въззивният съд с основание е отказал да смекчи санкцията на осъдения, но като е акцентирал на увредените с деянието обществени отношения – лишаване от средства за издръжка на малолетното дете Б. за продължителен период от време и значителния размер на неизпълнението, отличаващи инкриминираното поведение като такова с по-висока обществена опасност. Възприемането на по-тежката алтернатива на наказание за престъплението по чл.183, ал.1 от НК е било продиктувано и от неправомерна деятелност във връзка с отношенията на С. с детето и необходимостта да му се въздейства препятстващо да има такова в бъдеще. Неоснователно се претендира за реабилитация за миналото му осъждане, като се смесват институтите на изпълнителската давност и реабилитацията по право. В случая, съгласно чл.82, ал.4 вр.ал.1, т.5 от НК, изпълнителската давност за наказанието глоба е изтекла на 06.02.2012 г., но като от 11.04.2011 г. осъденият е започнал осъществяването на умишленото продължено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което се предвижда, а и е получил осъждане на лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК. Въззивният съд е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, включително добитите от проведеното въззивно съдебно следствие и убедително е подкрепил становището на районния съд относно необходимостта от по-сериозна санкция спрямо молителя. ВКС също не намира основания за корекция на наложеното му наказание и искането му, като неоснователно в неговата цялост, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд- Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Б. С. от Бургас за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 120 от 23.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 299/2014 г. от окръжен съд-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |