О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 176

София, 18.04.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3953/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Е. Х., е обжалвал въззивното решение на Сливенския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 111 от 21.07.2021 г. по в. гр. д. № 277/2021 г., с което е потвърдено решение на Новозагорския районен съд № 260011 от 10.02.2021 г., поправено с решение № 260027 от 08.03.2021 г., по гр. д. № 1348/2019 г. в частите, с които касаторът е осъден на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31 ал. 2 ЗС, да заплати на В. С. Г. следните суми: 6178,70 лв. -обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от делбените недвижими имоти за стопанската 2016/2017 г. за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2017 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2017 г. до окончателното изплащане; 6178,70 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от делбените имоти за стопанската 2017/2018 г. за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2018 г. до окончателното изплащане; 6178,70 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от делбените имоти за стопанската 2018/2019 г. за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се оспорва дадената от въззвния съд правна квалификация на исковете по сметки, тъй като първоначално В. С. Г. е претендирала припадащата ѝ се част от получавания от касатора наем по договора с „Д. М 99“ Е., като в последващо съдебно заседание пред районния съд ищцата променила обстоятелствата, на които основава претенцията си. Поради това касаторът счита, че правилната правна квалификация е по чл. 30, ал. 3 ЗС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока за отговор ответницата по жалбата В. С. Г. не е изразила становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК /паричният иск е с цена над 5000лв./, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е приел, че искането по чл. 346 ГПК е своевременно заявено, като се претендира обезщетение за ползване на собствената на ищцата част от съсобствените земеделски земи - предмет на делбата, за период от три последователни стопански години. За неоснователни са приети съдържащите се във въззивната жалба на С. Д. оплаквания, че претенциите по сметки не са били уточнени по основание, тъй като правното основание се извлича от обстоятелствата, на които страната се позовава, и от начина, по който характеризира спорното право, а в случая ищцата е посочила ясно, точно и пълно фактите, от които черпи правното основание на претенцията си. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че за процесните периоди ответникът е сключил договор за наем на земеделските земи с „Д. М 99“ Е., чийто едноличен собственик на капитала е самият Д.; че за процесиите стопански години дружеството е декларирало, че е заплащало рента в размер на 45.00 лв. на декар; че ищцата е отправила към ответника покана, получена от него на 21.04.2015 г., за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените имоти. Поради това съдът е възприел изводите на първата инстанция , че макар общата площ на имотите да е 287,823 дка, общо обработваеми са 274,743 дка, за половината от които на ищцата се полага обезщетение, поради което е определен и размерът от по 6181,70 лв. на стопанска година, на базата на декларираната рента от „Д. М 99“ Е. в размер на 45 лв. на декар като върху тези суми се дължат и обезщетения за забава в размер на законната лихва от изискуемостта на всяко от тях – приключване на съответната стопанска година.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора правен въпрос относно приложимостта на чл. 31, ал. 2 ЗС в случаите, когато съсобственият имот не се ползва лично, а е отдаден за ползване по договор за наем, не е от значение за делото, защото дължимото обезщетение е присъдено на база на рентата, която ответникът по претенцията по сметки С. Д. Д. е получавал за процесните имоти. Ето защо по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият правен въпрос за определяне на правната квалификация на иска въз основа на твърденията на ищеца също не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото въззивният съд се е съобразил с твърденията в молбата на В. С. Г. от 06.02.2020г., с която е предявена претенцията. В нея изрично е посочено, че ответникът не е предоставил на ищцата полагащата й се част от получените доходи, а в съдебното заседание на 01.10.2020г. е направено уточнение, че се претендира и разликата между пазарния наем и договорения от ответника С. Д. Д. на основание чл. 31 ал.2 ЗС, с което не се променя първоначалното основание на претенцията. Съдът е присъдил обезщетение , определено от вещото лице въз основа на декларация на С. Д. Д. като управител на „Д. М 99“ Е. за заплащаната от дружеството рента под формата на пари.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 111 от 21.07.2021 г. по в. гр. д. № 277/2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: