ОПРЕДЕЛЕНИЕ №. 327 гр. София, 19.05.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 април, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2042/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „РЕЙ ЛИФТ“ЕООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №122 от 08.04.2019 г. по т.д. №109/2019 на П. , с което след отмяна на първоинстанционното решение №423/12.11.2018 г. по т.д. № 15/16 на ОС-Смолян е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Рей Лифт"ЕООД срещу „Красин"ООД, ЕИК 12058749, за сумите от : сумата 14 138.40 лева (четиринадесет хиляди сто тридесет и осем лева и 40 ст.) - за доставка и монтаж на два хидравлични товарни асансьора; сумата 3 320.40 лева (три хиляди триста и двадесет лева и 40 ст.) с ДДС - за доставка и монтаж на платка за управление на единия товарен асансьор със зав. № 75928ШЛ71588, модул за управление, авариен блок за врата и захранващ модул; сумата 3 630.00 (три хиляди шестотин и тридесет) лева - за монтаж на релси с конзоли на двата панорамни асансьора, претендирани като дължими по Договор за продажба, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорни уредби от 01.08.2012 г., които вземания, с Договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г. са били прехвърлени от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД, ЕИК[ЕИК], на „Рей Лифт" ЕООД, ЕИК 175150748както и за сумата 6 438.20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г. и в частта за разноските. В КЖ се излагат оплаквания за нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Ответната страна „Красин“ООД в писмен отговор се изразява становище за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3 ГПК, намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови решението си в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти: Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за неплатено възнаграждение по сключения на 01.08.2012 г. между ответника „Красин" ООД, като поръчващ и купувач от една страна, и дружеството "Рей Лифт Трейдинг" ЕООД, като изпълнител и продавач от друга, на Договор за продажба, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорни уредби Ищецът „Рей Лифт" ЕООД претендира , че е придобил на всички вземания на изпълнителя „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по този договор, съобразно сключения между двете дружества договор за цесия от 04.12.2017 г.. За да установи новият кредитор „Рей Лифт" ЕООД активната си материална легитимация по отношение на твърдяния длъжник „Красин" ООД, следва да докаже съобщаването на тази цесия от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД на длъжника „Красин" ООД. От този момент, прехвърлянето на твърдяните в процеса вземания на предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по договора му с „Красин" ООД от 01.08.2012 г. - на новия кредитор „Рей Лифт" ЕООД ще породи действие спрямо длъжника „Красин" ООД -чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според твърденията на ищеца „Рей Лифт" ЕООД прехвърлянето на процесиите вземания било съобщено от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД в качеството му на цедент на ответника "Красин" ООД в качеството му на длъжник по два начина: чрез писмо, изпратено и получено по електронен път и чрез писмено изявление, изпратено по пощата. Съдът е изложил следните съображения за това, защо счита, че нито един от тези два начина не е доказан по делото. Като приложение на исковата молба, въпросното електронно писмо е било представено от ищеца, но от него може само да бъде установено, че автор на изявлението е лице, което е ползвало съответния електронен адрес и че известието е било предназначено за юридическото лице „Krassin Ltd", както и че документът, наименован „Известие", е подписан от управителите на цедента и на цесионера. Налице е електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), чийто автор (чл. 4, изр. 1-во ЗЕДЕУУ) е посочен като „инж. Т.", а като титуляр (чл. 4, изр. 2-ро ЗЕДЕУУ), т. е. като лице, от чието име е било извършено това електронно изявление, е посочено юридическото лице Rei Lift Ltd. („Рей Лифт" ООД). Това дружество обаче, първо, към вписаната в изявлението дата 04.01.2018 г., е не цедентът „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД, който трябва да изпрати съобщението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а цесионерът „Рей Лифт" ЕООД. Второ, представеното от ищеца (цесионера „Рей Лифт" ЕООД) „електронно изявление" не съдържа не само достоверна, а каквато и да било информация, дали това електронно изявление не само е било наистина изпратено до електронен адрес, който да е бил ползван от адресата „Krassin Ltd, но и - дали писмото въобще е било изпратено на какъвто и да било електронен адрес - вижда се, че посоченият в търговския регистър електронен адрес на това дружество [електронна поща] дори не фигурира в главна или информативна част от електронното изявление, изпратено на 04.01.2018 г. от електронен адрес [електронна поща]. От това е направен извод, че не е било доказано нито постъпването на това електронно изявление от 04.01.2018 г. в конкретна, посочена от вписания адресат „Красин" ООД информационна система, нито - че адресатът е изтеглил това изявление въобще от някоя информационна система (чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Други доказателства, които да установят съобщаването на цесията на длъжника „Красин" ООД - по този твърдян от ищеца „електронен начин" -по делото няма, затова възражението на ответника, че по електронен път не е получавал съобщение от своя кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което пред него да легитимира ищеца „Рей Лифт" ЕООД като нов кредитор по Договора от 01.08.2012 г., е основателно. Ответникът не може установява твърдяния от него отрицателен факт на неполучаване на съобщението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, затова тежестта да установи съобщаването на цесията от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД на твърдяния длъжник по вземането „Красин" ООД, е била на ищеца „Рей Лифт" ЕООД (чл. 154, ал. 1 ГПК). Другият начин, който, според ищеца „Рей Лифт" ЕООД, бил успешно използван от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД за съобщаване на цесията, се установявал чрез приложеното „Известие за доставяне". От едната страна на този документ се вижда, че дружеството „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД е изпратило до дружеството „Красин" ООД пощенска пратка, представляваща „писмо", на адрес [населено място], [улица] - към датата на изпращане на писмото 23.11.2017 г. - това наистина е бил вписания в търговския регистър адрес на получателя на пратката. А от другата страна на документа е било отбелязано, че вписаният в пратката адрес на получателя бил „преместен", така пратката не мога да бъде връчена на адресата. И ищецът е направил и поддържа заключението, че предишният кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД наистина е изпратил до длъжника „Красин" ООД съобщение за цесията от 04.12.2017 г. и че това съобщение наистина е било получено от „Красин" ООД. Съобщаването на цесията е останало недоказано, доколкото, по делото няма никаква документална следа, какво точно е съдържало изпратеното на 23.11.2017 г. от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД до „Красин" ООД и посочено в известието към обратната разписка писмо. Освен това, в сключения между страните договор от 01.08.2012 г. изрично е било посочено, че като „адрес за кореспонденция" на „Красин" ООД страните ще използват не адреса, вписан в търговския регистър, а съвсем друг конкретен адрес: [населено място], [улица]". На този, при това изрично посочен в процесния договор адрес обаче, съобщение по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, въобще не е било изпращано. От изложеното, според въззивния състав следва, че чрез използваните от ищеца „Рей Лифт" ЕООД доказателства не се доказва не само съобщаването на цесията от предишния кредитор „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД на длъжника „Красин" ООД, но дори и самото изпращане на документа, чрез който съобщаването е можело да бъде извършено редовно , съобразно договора. Други доказателства, които да установят съобщаването на цесията на длъжника „Красин" ООД и по този втори, твърдян от ищеца начин, по делото няма, затова възражението на ответника, че чрез пощенска пратка от датата 23.11.2017 г. не е получавал съобщение от „Рей Лифт Трейдинг" ЕООД по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което да легитимира „Рей Лифт" ЕООД като кредитор по Договора от 01.08.2012 г., съдът е намерил също за основателно. Следователно, според съда, ищецът „Рей Лифт" ЕООД не е установил активната си материална легитимация па кредитор по вземания, породени от твърдяното неизпълнение на „Красин" ООД по процесния договор от 01.08.2012 г., затова предявените искове са неоснователни. Относно наличието на основание за допускане на касационно обжалване , от страна на касатора се сочат като правни и обуславящи изхода на спора следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да укаже на ищеца в производството,че не сочи доказателства в подкрепа на свои твърдения, въведени в исковата или в допълнителната искова молба, ако прецени, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да направи това в доклада по делото, или е допустимо, без да изпълни процедурата по чл.146, ал.2 ГПК и без да даде указания на страната, във въззивното си решение да приеме за недоказани тези твърдения. 2. Длъжен ли е въззивният съд в изпълнение на задълженията си по чл.235 ал.3 от ГПК да вземе предвид при произнасяне на съдебния си акт обстоятелството, че след предявяване на иска от цесионер по придобито с цесия вземане против длъжника на същото вземане, са връчени на длъжника - ответник по делото заедно с копието от исковата молба и копия от подписания от цедента договор за прехвърляне на вземане и подписаното от цедента и адресирано до длъжника „известие за прехвърлено вземане, което е предмет на делото, при отговора на въпросите дали следва да се приеме, че длъжникът по цедираното вземане е уведомен за прехвърлянето му и че цесията е произвела действието си спрямо него съгласно съответно чл.99 ал.3 и чл.99 ал.4 от ЗЗД. 3. Следва ли да се счита, че са изпълнени изискванията на чл.99 ал.3, изр.първо и чл.99 ал.4 от ЗЗД, т. е. цесията може ли да се приеме за надлежно съобщена на длъжника и че е произвела действието си спрямо него и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си относно цедираното вземане? Първият от така формулираните въпроси не съответства на извършените процесуални действия по конкретното производство, доколкото, видно от изложеното по-горе, ищецът е посочил и приложил още към ИМ писмени доказателства за твърдяното от него съобщаване от страна на цедента на длъжника за извършената цесия на спорното вземане и следователно не е била налице необходимост от даване на указания за това, нито в доклада по делото от страна на първоинстанционния съд, нито от страна на въззивния съд. Ето защо този въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спор. Това, че тези доказателства по своето съдържание са преценени от въззивния съд за неубедителни относно установяване на съответния факт би могло да рефлектира върху обосноваността и законосъобразността на решението, което обаче не е предмет на проверка във фазата по допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос и третият въпрос са идентични по своето съдържание и смисъл и се свежда до това следва ли съдът да зачете в хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК като съобщаване на цесията, приложеното към ИМ писмо-известие от страна на цедента до длъжника и самия договор за цесия. По отношение на това, следва ли съдът да зачете в хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК като съобщаване на цесията, приложеното към ИМ и връчено заедно с нея на ответника, писмо-известие за цесия, изходящо и от цедента и цесионера, то по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка на произнасянето на съда за съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р. №3/16.04.2014 г. на ВКС,Първо т.о. и Р. по т.д. №12/2009 г. на Второ т.о. По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл.280 ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по КЖ на ищеца. Касаторът следва да внесе д.т. по КЖ в размер на 551 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му и да представи документ за това в същия срок в деловодството на ТК на ВКС. Водим от изложеното, ВКС,ТК,състав на Второ т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №122 от 08.04.2019 г. по т.д. №109/2019 на П.. УКАЗВА на „РЕЙ ЛИФТ“ЕООД ЕИК:[ЕИК] да внесе д.т. по КЖ в размер на 551 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му и да представи документ за това в същия срок в деловодството на ТК на ВКС. След изпълнение на горното указание делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.