Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * прекъсване на давност * трето лице-помагач * спиране на давност


3


Р Е Ш Е Н И Е

№.232


София, 02.05.2012 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 782/2010 г.

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОБЩИНА с.А. срещу решение № 239 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 559/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 12.10.2009 г. (погрешно посочена 2010 г.) по гр.д.№ 8294/2008 г. на Варненския районен съд, ІХ състав и е постановено друго, с което е уважен предявения от [фирма] С. срещу касатора иск с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 5 852,21 лв., представляваща незаплатена цена по договор за доставка на брашно от 18.08.2002 г., както и обективно съединения иск за неустойка по чл.92 ЗЗД за забава в плащането й в размер на 1 588.05 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2008 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че участието на ответника по иска в качеството му на трето лице – негов помагач в предходен граждански процес е по естеството си участие в съдебен процес по смисъла на чл.115, б.”ж” ЗЗД, по време на който давност относно вземането не тече.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 555 от 02.08.2011 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса привличането на ответника в качеството му на трето лице в предходен исков процес относно същото вземане прекъсва ли течението на давността, решен в противоречие с Решение № 72 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 17/2009 г., І т.о., постановено по новия процесуален ред.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи съобразно компетенциите си по чл.293 ГПК, приема следното:
С въззивното решение Варненският окръжен съд, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт е уважил предявения иск, като е осъдил касатора [община] да заплати на [фирма] сумата 5 852,21 лв., представляваща незаплатена част от цената на брашно по фактура от 28.12.2002 г.
Възражението на настоящия касатор [община], че исковете са погасени по давност, тъй като са предявени на 14.10.2008 г., а изискуемостта на вземанията е настъпила на 08.01.2003 г., въззивният съд е счел за неоснователно по съображения, че предвид участието й в качеството на трето лице в предходен исков процес относно същото вземане за главница и неустойка течението на давносттния срок е спряло.
Решението е неправилно.
Предмет на делото са предявени от [фирма] срещу [община] обективно съединени искове за цената на доставено по договор от 18.08.2002 г. брашно в размер на 5 852,21 лв. и за неустойка за забавеното й плащане в размер на 1 588.05 лв.
Безспорно е по делото, че договорът от 18.08.2002 г. е сключен между Общинска служба за социално подпомагане [населено място] и [фирма], по силата на който последният се задължил периодично да доставя брашно на социално слаби жители на територията на [община],в който е уговорена и неустойка за забавено плащане на цената в размер на 0,5% за всеки ден на просрочие. В изпълнение на същия на 28.12.2002 г. ищецът доставил брашно на стойност 6 352 лв., за което издал фактура № 11572/28.12.2002 г., по която получил частично плащане само на сумата 500 лв.
За вземанията си за главница и неустойка, произтичащи от посочения договор ищецът предявил идентични искове срещу Агенция за социално подпомагане при МТСП, по искане на която [община] е привлечена като трето лице – помагач на нейна страна. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1738/2004 г. на Варненския районен съд исковете са отхвърлени поради липса на пасивна материалноправна легитимация, като според мотивите на постановеното в това производство решение задължено към ищеца лице е помагачът на ответника – [община].
При така установената фактическа обстановка изводът на въззивния съд извод, че от момента на привличането на ответника като трето лице в предходния процес, давността между него и ответника е спряла да тече с оглед разпоредбата на чл.115, б.”ж” ЗЗД е изграден в нарушение на чл.116, б.”б” ЗЗД.
Настоящият касационен състав намира, че основанията за прекъсване на давността са посочени в чл.116 ЗЗД, от които релевантно за настоящия случай е основанието, визираното в б.”б” на посочената разпоредба, според което давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, упражнено в образувания исков процес. Тълкуването й дава основание да се приеме, че законодателят не е предвидил правна възможност с молбата за привличане в делото на трето лице – помагач да се прекъсва течението на давностния срок за вземането, което една от страните би имала срещу привлеченото трето лице. Изчерпателното изброяване на основанията за прекъсване на давността, които възникват от ограничен от закона брой на факти и процесуални действия не дава възможност за разширяване на тези основания по аналогия. В този смисъл са и съображенията, изложени в Решение № 72 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 17/2009 г., І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, които изцяло се възприемат от настоящия касационен състав.
С оглед изложените съображения настоящият състав приема, че след като процесните вземания не са били предмет на първоначален, насрещен или обратен иск, нито на възражение срещу предявен иск в предходен процес, основания по чл.116, ал.1, б.”б” ЗЗД за прекъсване на давносттния срок, а оттам и за спиране на течението му по чл.115, б.”ж” ЗЗД не са налице. Като е приел обратното, вззивният съд е постановил неправилно решение – в разрез със закона и в противоречие със задължителната съдебна практика, основание за касирането му. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от настоящата инстанция.
Предвид направеното възражение по чл.120, ал.1 ЗЗД от ответника и съобразно изложеното по въпросите за прекъсване и спиране на давностния срок, настоящият състав приема, че искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят разноските, направени пред всички инстанции в размер общо на 4 808.80 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА въззивно решение № 239 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 559/2010 г. на Варненския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] С. срещу [община] иск за сумата 5 852,21 лв., представляваща незаплатена част от цената по договор за доставка на брашно от 18.08.2002 г., както и обективно съединения иск за неустойка по чл.92 ЗЗД за забава в плащането й в размер на 1 588.05 лв.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Община [населено място] разноски по делото за всички инстанции в размер общо на 4 808.80 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: