Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 15 април 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 821/ 2010г. Делото е образувано по искане на осъденият С. Г. Г., чрез упълномощеният от него защитник адвокат Б. П. от АК[населено място] за възобновяване на основание чл.421, ал.3, вр. с чл.422, ал.1,т.5,вр. с чл.348, ал.1,т.1,2 и 3 НПК на производството по внохд№ 636/10г. на Бургаския окръжен съд, по което с решение е потвърдена присъда от 01.04.2010 г. по нохд№1687 /2009 г. на Бургаския районен съд,с която подсъдимия С. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 18.03.2008 година в[населено място], към 02.30 часа в кв. „Д. езерово”, в цех на фирма [фирма] -[населено място], в съучастие с две неустановени по делото лица е отнел чужди движими вещи на обща стойност 5 035.00 /пет хиляди тридесет и пет/ лева, от владението на С. Ц. Ж., собственост на А. А. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребилза това сила и заплашване, изразяващи се в нанасяне на удари в областта на главата, завързване, душене, отправяне на заплахи към С. Ц. Ж., поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг" режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Осъден е да заплати на С. Ц. Ж. обезщетение в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 18.03.2008 година до окончателното й изплащане, като гражданският иск за неимуществени вреди ,в останалата му предявена част , за разликата, е отхвърлен . Осъден е да заплати на А. А. С. сумата 5 008.00 /пет хиляди и осем/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 18.03.2008 година до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски и дължимата държавна такса. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. В подкрепа на посочените основания се правят следните доводи : с признаването на подсъдимия за виновен са нарушени правилата, въведени в чл.303 НПК осъдителна присъда да се постановява само на база на предположения; от разпита на свидетеля С. Ж. се установява , че не подсъдимият , а други двама са извършителите на деянието – лицата А. и И., които са натискали главата на пострадалия, удряли и са го принуждавали да мълчи ; неправилно е прието, че предмет на грабежа е имущество, принадлежащо на лицето А. А. С., вместо на юридическото лице[фирма], което е налагало връщане на делото на прокурора за изясняване предмета на посегателството и правилно формулиране на обвинението; наказанието е явно несправедливо, тъй като е недоказано обвинението по отношение действията на подсъдимия; наказателната репресия не е насочена и към другите две лица, участвали в грабежа ; надценена е генералната превенция на наказанието.Иска се възобновяване, отмяна на решението и намаляване на наказанието,или връщане делото за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият се явява лично и със защитата си адвокат П. и поддържат доводите в искането. Гражданските ищци А. С. и С. Ж. , редовно призовани не се явяват. Не се явява и повереникът на двамата, адвокат Ю. Б.. Постъпило е писмено становище от повереника на гр.ищци с което се оспорва основателността на искането за възобновяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно. В последната си дума осъденият Г. заявява ,че държи делото да бъде възобновено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, защото са спазени реда и срока , предвидени в разпоредбите по чл. 419 - чл. 421, ал.3 НПК за инициирането на извънредното производство. Разгледано по същество е неоснователно. П. в искането са били предмет на обсъждане и пред въззивната инстанция, която ги е отхвърлила като неоснователни, след задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства, изцяло е възприела фактическите констатации на първата инстанция, излагайки в мотивите си убедителни, основани на закона и доказателствата по делото съображения. Невярно се твърди, че присъдата и решението се основават само на предположения за деянието и участието на подсъдимия С. Г. в извършването му. В мотивите на проверяваното решение се съдържа аргументиран отговор на всички въпроси, касаещи релевантната фактология и нейната доказателствената основа, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Предходните съдилища са изпълнили задълженията си на орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза на процеса, а именно да съберат и проверят всички доказателства, относими към предмета, очертан с нормата на чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 13 НПК. Анализирали са доказателствените източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези по чл. 107 НПК. При проверката си ВКС намира, че липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, тъй като събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, е извършено в пълно съответствие с действащите процесуални норми. Предходните инстанции детайлно са се занимали с проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия, както и тна основния свидетел – пострадалият свидетел С. Ж.. Задълбочено са анализирали лансираната от подсъдимия версия, че деянието е извършено от други две лица , които не са установени в делото , както и че той не е взел участие в насилственото отнемането на процесните вещи от владението на свид.С. Ж.. Несъответно с данните по делото в искането се твърди, че от разпита на свидетеля С. Ж. се установявало , че „не подсъдимият , а други двама са извършителите на деянието – лицата А. и И., които са натискали главата на пострадалия, удряли и са го принуждавали да мълчи”. По делото не е изяснена самоличността на другите двама съизвършители. Свидетелят Ж. в показанията си е възпроизвел възприятията си по индивидуализацията само на единият от извършителите като е разпознал подсъдимия Г. . Наличието на данни за участие на други лица в същото престъпление, които до този момент не са привлечени към отговорност е от компетентността на разследващите органи и прокурора, след събиране на съответните достатъчно доказателства за виновността им в извършване на инкриминираното деяние. Съдилищата по фактите мотивирано са кредитирали показанията на свид. Ж., които са логични и непротиворечиви. Като очевидец и пострадал от грабежа свидетелят Ж. е бил в пряко съприкосновения с нападателя си. Той е дал подробни описания на възприятията си от поведението на Г. и другите дме лица с маски на главите, относно времето и начина на извършеното деяние. Свидетелят е описал, че на инкриминираната дата в 02.30 часа алармата в обекта се е задействала. Видял е едно лице, което застанало пред него на разстояние по-малко от метър и поради това, свид. Ж. е изстрелял един халостен патрон от притежавания от него газов пистолет и с едната си ръка свид.Ж. е дръпнал маската от лицето на маскирания, като така е разпознал подсъдимия С. Г.. По делото е установено, че подсъдимият го е познавал предварително, тъй като е работил в същата фирма като монтажник. Фактът , че заедно с участието на подс.Г. свидетелят е описал участието и на още две други лица, които носели маски на лицата, не отменя изводите за ангажиране на наказателната отговорност само на единия от извършителите. Данните от анализа на доказателствените източници са, че и тримата са извършвали действия , които от обективна страна се отнасят към елементите на съставното престъпление грабеж. Интензивното насилие е било упражнено и от тримата дейци , тъй като единият от тях е хванал свид.Ж. за гърлото с лявата си ръка, а с дясната го натискал към земята и е започнал да го души. Той лежал по корем с протегнати напред ръце като този с по-едро телосложение седнал върху кръста на св.Ж. и го е душил и отправял към него заплахи: „Млъквай, млъквай, ще те убия, ще те удуша, ще ти счупя врата". Съответно е установено от фактическа страна , че и подс.Г. е участвал в принудата като е хванал ръката на свид.Ж., с която е държал газовия пистолет и започнал да я извива и взел пистолета. Свидетелят е установил, че тримата са взели от него и връзката със седем секретни ключа за помещенията от цеха, които св. Ж. е държал в джоба на гащеризона си. Свидетелят Ж. е описал как единият от нападателите е тръгнал заедно с поде. Г. към офисните помещения на цеха. Общите действия на тримата са обективирани и от установеното от свид.Ж., че подс.Г. е хвърлил парцал върху главата на св.Ж., а мъжът, който го е душил, започнал да му натиска главата с парцала надолу, за да не вижда действията им. Ж. е описал и още действия на поде. Г. като част от система на общи действия от тримата, изразяващи принуда, а именно, че го е хванал през устата , стиснал го за бузите и през отвора на устните му е сложил парцал и го завързал отзад на тила. Показанията му са проверени и оценени наред с изводите от заключението на изготвената физикохимична експертиза. Според СФХЕ, по иззетите ацетонови обтривки от ръцете на подсъдимия е констатирано наличие на нитроцелулоза, която е основен компонент в бездимните барути, доказателство, че останалите у подсъдимия следи произхождат от отправения към срещу него изстрел от свид.Ж. с газов пистолет. Голословни са оплакванията на защитата, че доказателствата са оценени едностранчиво като са игнорирани обясненията на подсъдимия и свидетелите относно нахождението му през процесната нощ. Заявеното от подс.Г., че на същата дата е бил при свидетелката С. К. , игрална зала, че се е срещал с лицето Я. , за да го превози с такси до в къщи, където се е прибрал заедно със свид. И. И., след което си е легнал, е опровергано от събраните по делото доказателствени източници. Внимателната оценка на достоверността на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Т., М., Б. и Стадник и И., са мотивирали съдилищата да отхвърлят тезата му, че по време на деянието си е бил в дома. Изяснено е , че свид.Т. не помни нищо, а в разпита си пред съдия на досъдебното производство е заявил, че в разговор с подсъдимия е бил убеждаван да не се споменава нищо за грабежа. Съдилищата са обсъдили показанията на свид.Я. И.-таксиметров шофьор, която му е отказала да го превози през процесната нощ. А свид.С. К.-сервитьорка в заведение „Л.” е заявила, че не си спомня дали на процесната дата подсъдимият е бил заведението. Показанията на свид.И. И. са анализирани като вътрешно противоречиви и не са кредитирани относно фактите твърдяни от подсъдимия, че по време на деянието си е бил в дома. Останалите свидетели М., Б. и Стадник не са дали в показанията си точна информация за времето до което са били заедно с подсъдимия на същата дата, поради което съдилищата са отхвърлили като защитна тезата на подсъдимия. Изводът на съдилищата, направен по реда на чл. 305, ал. 3 НПК, съответно по чл. 339, ал. 2 НПК, с който съответните инстанции са приели обясненията на подсъдимия Г. като защитна теза, с цел избягване на наказателна отговорност, а не и като източник на достоверни доказателствени факти, е законосъобразен. При тези данни, касационният съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по същество. Установени са конкретните действия на искателя по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, при общ престъпен умисъл с още две неустановени по делото лица, включващо отнемане на движимите вещи чрез принуда, обективирана чрез употребата на сила и заплашване. Предметът на престъплението е установен. Правно неприемливи са доводите на защитата, че от обективна страна предметът не бил отнет от собственика , а от лицето което е държател на вещите в инкриминирания момент. Известно е от правната теория и съдебна практика, че както при кражбата, така и при грабежа е достатъчно вещта да бъде отнета без съгласието на собственика, от неговото владение, или от лицето ,което в инкриминирания момент осъществява фактическа власт върху чуждата вещ, а не непременно от лицето което упражнява правото на собственост върху предмета на посегателството. Наказанието е справедливо. Липсват конкретни аргументи в искането, обосноваващи нарушение на чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК. Наказанието е индивидуализирано при отчитане на всички определящи отговорността на С. Г. Г. обстоятелства. Въпреки многобройните осъждания на Г. (спр. л. 24-25 от досъд.произв.), размерът на наказанието не е определен при превес на отегчаващите вината данни. Съдилищата са съобразили и всички налични смекчаващи вината му обстоятелства. Правилно е отчетена необходимостта от определяне на период на лишаване от свобода, клонящ, но по-малък от средния размер на предвидената в закона санкция, в който целите на наказанието да бъдат постигнати спрямо този деец, при положение, че досегашните осъждания, включително и на лишаване от свобода не са изиграли превантивна и поправяща роля за поведението на искателя. Следователно данни, налагащи по-голямо снизхождение за смекчаване правното положение на осъдения не са налице. Воден от тези мотиви ВКС ,трето наказателно отделение в настоящият съдебен състав намери, че не са налице основания за възобновяване на производството по делото, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. Г., изготвено чрез упълномощения му защитник адвокат Б. П. от АК[населено място], за възобновяване на производството по внохд№ 636/10г. на Бургаския окръжен съд, по което с решение №200/21.07.2010 г. е потвърдена присъда №597 от 01.04.2010 г. по нохд№1687 /2009 г. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :