О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 59 гр. София, 11.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА като изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 28 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между районен и окръжен съд – гр. Варна. Поводът е разглеждане и изпълнение на молба за правна помощ относно връчване на съобщение за административно-наказателно производство срещу В. И., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] П.К. ...., подадена от Федерална служба за товарен транспорт, гр.К., Федерална република Германия и адресирана до окръжния прокурор на [населено място]. Първоначално молбата е постъпила в РС – Варна (изпратена с писмо от ОС – Варна) и по този повод е било образувано ч.н.д. № 5874/2017 г. С разпореждане № 11902/22.12.2017 г. съдията-докладчик е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на ОС – Варна, приемайки, че в случая се касае за удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признание на финансови санкции и съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). След получаване на материалите, с определение № 1/02.01.2018 г. по ч.н.д. № 1549/2017 г. на ОС – гр. Варна, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил е, че в конкретния случай е било направено искане за връчване на документи на българския гражданин по водено дело за административно нарушение, като липсва постановено решение или друг акт, който да е предмет на производство пред окръжния съд по реда на ЗПИИРКОРНФС. Поради това приложима е разпоредбата на чл. 471, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НПК, вр. с чл. 7 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и компетентен да изпълни поръчката е районен съд – Варна. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че искането за връчване на документи като форма за оказване на правна помощ се урежда от Конвенция, съставена от Съвета (на ЕС) в съответствие с чл. 34 от Договора за ЕС, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на ЕС (ратифицирана със закон на 05.07.2007 г., обнародвана в ДВ, бр.58/2007 г.) и местно компетентната прокуратура в гр. Варна следва да извърши това действие. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да изпълни поръчката е РС – Варна, предвид следните съображения: От изпратените материали е видно, че срещу българския гражданин В. И., с местоживеене гр.В., е било образувано административно наказателно производство от Федералната служба за товарен транспорт за административно нарушение съгласно разпоредби на Федералния закон за магистралните такси във връзка с Наредбата за разширяване на пътната мрежа с магистрални такси на ФРГ. Чуждестранният административно-наказващ орган е изпратил искане за оказване на правна помощ, изразяваща се във връчване на известие на нарушителя за състава на нарушението, наложената му глоба и възможността той да я заплати или да подаде жалба до РС – гр. Кьолн. Изрично е посочено, че искането е във връзка със Споразумение за правна помощ при наказателни дела между страните-членки на ЕС от 29.05.2000 г. Съгласно нормата на чл. 471, ал. 1 от НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, като това включва и връчване на документи съгласно чл. 471, ал. 2, т. 1 от НПК. Както България, така и ФРГ са страни-членки на Европейския съюз и въпросите в областта на взаимопомощ по наказателни дела се регулират от посоченото в искането споразумение, а именно Конвенция, съставена от Съвета (Конвенция на ЕС) в съответствие с чл. 34 от Договора за европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (съставена в Брюксел на 29.05.2000 г., ратифицирана със закон от 40-то НС на 05.07.2007 г., ДВ, бр. 58/17.07.2007 г., издадена от МП, обн. ДВ, бр. 23/29.02.2008 г., в сила за Р България от 01.12.2007 г.), която допълва режима на Европейската конвенция (на Съвета на Европа) за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20.04.1959 г. (ратифицирана със закон от 36-то НС на 27.04.1994 г., ДВ., бр. 39/1994 г., в сила за Р България от 15.09.1994 г.) и двата допълнителни протокола към нея. Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ЕС е предвидено помощ да се оказва и по „производства, които са образувани пред административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми по националното право на молещата или на замолената държава-членка или и на двете, защото съставляват нарушения на правни норми и решението може да доведе до образуване на производство пред съд, който е компетентен по-конкретно по наказателни дела”. В чл. 24 - заключителни разпоредби, е посочено задължение на страните-членки да посочат органите, компетентни за прилагането на конвенцията в изрична декларация, като това важи и за компетентните административни органи по смисъла на чл. 3, т. 1 от обсъждания международен договор. В изпълнение на това задължение Р България е депозирала нарочна декларация, инкорпорирана в закона за ратифициране на Конвенцията на ЕС, в която е посочила в чл. 1, т. 2 „Декларация по чл. 24, параграф 1” и конкретно в б. „г”, че за всички останали случаи (извън тези по т. 1, 2, б. „а”-„в”, които не касаят настоящата хипотеза) компетентните органи по прилагането на конвенцията са районните или окръжните съдилища „съобразно компетентността им по вътрешното законодателство”. Отчитайки данните, че в конкретния случай става въпрос за връчване на известие от административен орган на молещата държава по повод наложена санкция за административно нарушение и възможност за нейното обжалване пред съд, както и съобразявайки направената от Р България декларация по чл. 24, пар. 1, вр. чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ЕС, ВКС намира, че компетентен да изпълни поръчката е РС – гр. Варна. Нарушителят е с местожителство в гр.В., а компетентният съд при обжалване на административни наказания от типа на наложеното във ФРГ съгласно вътрешното законодателство на замолената държава (по Закон за административните нарушения и наказания) е районният съд. Извън това, родовата подсъдност на районните съдилища е обща по всички наказателни дела, освен изрично посочените в чл. 35, ал. 2 от НПК, като настоящият случай явно не попада в тази категория. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ч.н.д. № 1549/2017 г. по описа на ОС – гр. Варна(прекратено), ведно с ч.н.д. № 5874/2017 г. по описа на РС – гр. Варна (прекратено), за разглеждане и решаване от Районен съд – гр. Варна. Препис от настоящото определение да се изпрати на ОС – гр. Варна за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.