Р Е Ш Е Н И Е №. 452 гр.София, 29 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Пенка Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1816/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на внчд 51/2013 г. на Апелативен съд –Варна, отмяна на постановеното от него определение №38 от 07.03.2013 г. и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати нарушения по чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. В искането на Главния прокурор се твърди, че разследването по прекратеното от ОП-Варна с Постановление от 14.01.2013 г. наказателно производство- ДП №2564/2011 г. на Четвърто РУП-ОДМВР-Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, не е проведено обективно, всестранно и пълно; че не са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства , имащи отношение към установяване на редица релевантни факти, останали неизяснени по тази причина. Посочени са конкретни пропуски по разследването- непроведени разпити в качеството на свидетели на лицата , които са били заедно с пострадалия Д. Т. към момента на инцидента, в резултат на който той е претърпял гръбначно-мозъчна травма; на лекарите и медицинския персонал от СМП-Варна и МБАЛ „Св.Анна”-гр.Варна относно първоначалното състояние на пациента и последващата промяна в същото, извършените изследвания, консултации със съответни специалисти и проведено лечение; на неговата майка –В.Т., която го е придружавала в болничното заведение, където той е бил приет и която е била постоянен наблюдател на състоянието му и настъпилите промени в него. Наред с това се посочва ,че изготвените заключения на основната и допълнителна СМЕ са необосновани, доколкото отговорите ,дадени от вещите лица са декларативни и без достатъчна аргументация. По-нататък , в искането на Главния прокурор е отразено ,че първоинстанционният съд не е констатирал пропуските в разследването и допуснатите нарушения на процесуалните правила от страна на ОП-Варна и поради това е потвърдил един незаконосъобразен прокурорски акт, а от своя страна АС-Варна,при извършената въззивна проверка на съдебния акт на първостепенния съд, също не е констатирал коментираните пороци и по този начин е допуснал съществено нарушение на чл.348 ал.1 т.2 от НПК.Отправя се искане да бъде възобновено внчд №51/2013 г.на АС-Варна,да бъде отменено постановеното от него определение №38 от 07.03.2013 г. и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред настоящият съдебен състав,представителят на ВКП моли да бъде уважено искането на Главния прокурор. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите, релевирани в искането на Главния прокурор,становището на представителя на ВКП, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: На 24.11.2011 г. е било образувано досъдебно производство №2564 по описа на 04 РУП-ОД МВР-Варна срещу виновно лице за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК.В хода на разследването не са били привлечени лица в качеството на обвиняеми. С Постановление от 14.01.2013 г. Окръжна прокуратура-гр.Варна е прекратила наказателното производство по посоченото по-горе дело- ДП № 2564/2011 г. по описа на 04 РУП-ОД МВР-Варна, като прокурорът е приел ,че са налице основанията на чл.243 ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. По повод жалба срещу Постановлението на прокуратурата,подадена от наследника на починалия Д. Т.,а именно неговата майка В. Т., Варненският окръжен съд в рамките на предвидената по чл.243 ал.5-7 от НПК процедура за съдебен контрол върху действията на органите на досъдебното производство, с определение №74 от 13.02.2013 г. по нчд 141/2013 г. е потвърдил Постановление на ОП-Варна от 14.01.2013 г.,с което е било прекратено наказателното производство. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка от АС-Варна, който с определение №38 от 07.03.2013 г.,постановено по внчд 51/2013 г. го е потвърдил. ВКС намира ,че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния срок от процесуално легитимирана страна и се отнася до определение, непроверено по касационен ред. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: Решаващият извод на Апелативния съд ,че наказателното производство по делото е законосъобразно и обосновано прекратено, е направен в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК, с който е свързан принципа за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл.14 ал.1 от НПК/. Проведеното разследване по настоящето дело не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, поради което не е било годно да доведе до изясняване на релевантните факти ,съответно до идентифициране и наказване на отговорните лица. Изводът на АС-Варна , обективиран в определението му ,че са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите ,подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, е неверен и преждевременно направен, тъй като редица важни обстоятелства, имащи пряко отношение към правилното решаване на делото са останали неизяснени.В тази връзка е необходимо да се отбележи,че в хода на досъдебното производство единствено са били назначени три СМЕ- СМЕ за аутопсия №150/11г , изготвена от д-р Д.; комисийна СМЕ по материали от ДП №31/2012 год., и допълнителна комисийна СМЕ , както и са били приложени писмени медицински документи, касаещи починалия Д. Т., а също така и устройствените правилници за дейността и вътрешния ред на Спешното отделение към МБАЛ „Света Анна”-Варна и на Неврохирургичното отделение към Клиниката по неврохирургия и неврология в МБАЛ „Св.Анна”-Варна. Прочитът на намиращите се в кориците на делото комисийна СМЕ и допълнителна комисийна СМЕ, на първо място сочи,че обективираните в тях експертни изводи са декларативни, не добре аргументирани и без да бъде проследен цялостния комплекс от медицински действия , който е следвало да бъде извършен, съобразно добрите медицински практики, с цел предотвратяване смъртта на Д. Т. /доколкото независимо от недобрата прогноза при този вид травми, смъртта не е била неизбежна/,както и без да бъде проследено какви конкретни действия ежедневно са били извършвани, съответно налице ли са пропуски и несъотвествия с добрите медицински практики в поведението на лекарите , участвали в лечението на починалия Т.. На следващо място ,не може да бъде подминато без внимание и обстоятелството,че в коментираните експертизи се съдържат и правни изводи, които са вън от компетентността на вещите лица,поради което не могат да бъдат вземани предвид. По-нататък,настоящият касационен състав констатира, че част от данните, използвани от комисийната СМЕ , въз основа на които са изградени експертните заключения, почиват на източници, събрани не по правилата на НПК.Така, като използвани данни от делото, експертите са посочили твърдения на д-р Н. П. -ординатор неврохирург в отделението по неврохирургия към МБАЛ „Св.Анна”-Варна, който обаче не е разпитван в качеството на свидетел по надлежния ред ,поради което неговите извънпроцесуални изявления не могат да бъдат ползвани за нуждите на експертното изследване. Наред с това ,по недопустим начин при отговора на въпрос първи от заключението, вещите лица са направили препратка към приложеното по делото становище на доц.Г.- началник на клиниката по неврохирургия УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”,изготвено във връзка с медицински одит на МБАЛ „Св.Анна”-Варна. Следва да се отбележи ,че не само вещите лица, но и съдилищата /ОС-Варна и АС-Варна/ неправилно са се позовавали на цитираното по-горе становище, обсъждайки го сред доказателствата по делото, доколкото то няма характеристиката на такова. Становището е изготвено в рамките на медицинския одит на БМАЛ „Св.Анна”-Варна и е адресирано до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, като единственото , за което би могло да послужи , е да обоснове назначаване на СМЕ по въпросите ,засегнати в него. Независимо, че становището на доц.Г. не представлява доказателство по НПК, нито пък е експертиза , назначена и изготвена по съответния процесуален ред /поради което съдържащата се в него информация не може да послужи за изграждането на фактическите изводи на съдилищата/ ,само за пълнота на изложението следва да се отбележи и, че становището не съдържа информация относно ползваните от доц.Г. източници-медицински документи или други, позволили му да изгради своите заключения. Все във връзка с експертизите по делото,е необходимо да се посочи и , че вещите лица,изготвили ги ,не са се запознали лично с извършените изследвания-рентгенографии ,магнитно резонансно изследване и др.,а единствено са ползвали разчетените от съответните лекари данни от образните изследвания, което на практика ги е лишило от възможността да преценят дали отразеното писмено разчитане е коректно и съответно на изображенията в конкретните образни изследвания. На следващо място ,по отношение причината за смъртта на Д. Т. се констатира противоречие между отразеното в СМЕ за аутопсия- двустранна хипостатична бронхопневмония,развила се в резултат на залежаването във връзка с тежката шийна травма и това , отразено в комисийната СМЕ, която макар и да е обсъждала двете възможни причини за настъпването на смърт при състоянието ,в което се е намирал Т., в крайна сметка е посочила ,че „внезапността и рязкото влошаване на жизнените показатели, както и неефективността на реанимационните мероприятия са повече в подкрепа на централно причинен сърдечен арест, т.е. смъртта е резултат от оток на мозъка с притискане на жизнено важни центрове на дихателната и сърдечна дейност”. Безсъмненото и категорично установяване на причината за смъртта е от първостепенно значение. И това е така, тъй като за преценка съставомерността на престъплението по чл.123 от НК е необходимо да бъде установен обема и вида медицински действия и мероприятия, които е следвало да бъдат извършени, съобразно добрите медицински практики, за да бъде предотвратен леталния изход, съответно кои от тях са били осъществени и кои не, като се изследва и въпроса дали пропуснатите или пък извършени несвоевременно и не в дължимия обем медицински действия , са в причинна връзка с настъпилата смърт. Всички тези въпроси, както беше посочено и по-горе, не са намерили ясно и категорично разрешение в обсъжданите експертизи, приложени по делото. Освен ,че причината за смъртта на Д. Т. е останала неясна, не са били изяснени и редица други обстоятелства, а именно: какви са били необходимите и адекватни медицински мерки и кога същите е следвало да бъдат предприети, било ли е необходимо провеждането на консултации със специалисти и с какви, както и извършването на микробиологично изследване и в кой момент , с оглед данните , че починалия Д. Т. е погълнал вода от речен басейн на фона на възможната прогноза от белодробни усложнения, като в тази връзка извършеното антибиотично лечение било ли е своевременно и адекватно като вид и количество, както и какво е наложило прибавянето на препаратите Амикин и Дицинон на 17.08.2011 г. и били ли са те необходими, респ.своевременно приложени; извършвани ли са прегледи на белите дробове на Т.,кога и по какъв начин, своевременни ли са били, какви са данните от рентгеновите изследвания и кога са проведени те, било ли е необходимо във връзка с резултатите от изследванията на белите дробове вземането на конкретни мерки и какви е следвало да бъдат те / в тази връзка в допълнителната СМЕ се констатира противоречие между отговорите на въпроси 2 и 5, доколкото в отговора на въпрос „пет” е отразено ,че състоянието на белите дробове е проследявано ежедневно, а от отговора на въпрос „две” става ясно ,че за периода от 13.08.2011 г. до 18.08.2011 г. състоянието на тази органи не е проследявано/. По-нататък важни обстоятелства ,подлежащи на установяване са, дали между 13.08.2011 г. и 18.08.2011 г. е било необходимо извършването на някакви изследвания на белите дробове на Т. /ако причината за смъртта се установи, че е двустранна бронхопневмония/,кога е възникнала двустранната бронхопневмония, своевременно ли е диагностицирана , респективно, ако не е , могла ли е своевременно да бъде диагностицирана , като се отчете и наличието на фебрилитет още от 14.08.2011 г. , как е следвало да бъде лекувана ,като предприетите действия от медицинските лица в случая, били ли са адекватни и своевременни. Отговор на всички тези въпроси следва да бъдат дадени от разширена по своя състав комплексна СМЕ, която следва да се запознае не само с писмената медицинска документация, но и с всички образни изследвания, проведени на Д. Т.. От експертите следва да бъдат ползвана и информацията, съдържаща се в други доказателствени източници-показания на свидетели ,чиито разпити следва да бъдат проведени по правилата на НПК, а именно -на лицата, придружавали пострадалия към момента на инцидента /като в това отношение е важно установяването на обстоятелството ,дали починалия е погълнал вода от речния басейн ,който факт междувпрочем е приет за установен от съдилищата ,без да са налице доказателства за него/ ,дежурния лекар ,който е приел Т., лекарите –специалисти ,с които са проведени консултации в т.ч. д-р Т. А., както и неврохирурга д-р П.. Предвид изложеното дотук ,несъмнено се обосновава отсъствие на задължителните всестранност, обективност и задълбоченост на досъдебното разследване. Констатираните недостатъци и наличните непълноти в доказателствената дейност на досъдебните органи не са били надлежно оценени и своевременно отстранени по предвидения ред по чл.243 ал.5-7 от НПК от съдебните инстанции. Допуснатите процесуални нарушения са предпоставили и несъответно прилагане на относимата материално правна уредба в определението от 07.03.2013 г. на АС-Варна,с оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Посочените нарушения са отстраними по пътя на възобновяването на наказателното производство, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд /АС-Варна/ от друг съдебен състав . Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 във вр.с чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внчд № 51/2013 г. по описа на АС-Варна. ОТМЕНЯВА определение №38 от 07.03.2013 г., постановено по внчд №51/2013 г. на АС-Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/