1 Р Е Ш Е Н И Е № 84 ГР. С., 09.05.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9 април през 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1012/12 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. И., чрез адв. С. В., срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №671/12 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпросите: какво е значението на мотивите на съдебното решение, при които е постановен диспозитивът и може ли да се предяви иск за обезщетяване на вреди от тр. злополука, които не са първоначално констатирани и обезщетени. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Професионална гимназия по електротехника и електроника „Ап. А.”, [населено място], чрез адв. П. И. и М. М., я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното, с което е уважен до размер на 8 000 лв. и отхвърлен до пълния заявен размер от 12 000 лв. предявеният от касатора срещу ответника иск по чл.200 от КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от нанесено с претърпяна на 7.01.09 г. тр. злополука увреждане – вътречерепна травма, довела до посттравматичен органичен мозъчен синдром, и производството по иска е прекратено като недопустимо. Прието е, че за това увреждане от трудовата злополука ищецът вече е обезщетен с вл. в сила решение по гр.д. №615/10 г. на ОС Русе. Според въззивния съд със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на вл. в сила решение, а не неговите мотиви, поради което е задължително да се съобрази обстоятелството, че за процесната тр. злополука е присъдено обезщетение с вл. в сила решение. Мотивите за неговия размер не дават основание да се приеме, че обезщетението се отнася за конкретно увреждане от тр. злополука, а не за всички, каквато е исковата претенция. В задължителната практика на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него / ТР 01/01 г., т.18/. Мотивите обаче са неразделна част от решението, обосновават диспозитива му и затова той трябва да е логически извод от тях / ППВС №1/85 г., което не е загубило значение – р. по гр.д. №870/10 г. на четвърто г.о./. В случая от мотивите на вл. в сила решение по гр.д. №615/10 г. на ОС Русе е видно, че е присъдено обезщетение от 2 000 лв. за неимущ. вреди от тр. злополука на 7.01.09 г., изразяващи се в травми на раменния пояс и мишницата. Според съда само те за били заявени за обезщетяване първоначално и съдът дължи произнасяне само за тях в рамките на заявения размер на иска.В декларацията за тр. злополука, болничният лист и разпореждането на НОИ от 23.01.09 г., с което злополуката е приета за трудова увреждането е посочено като: травма на мускулите и сухожилията на ниво раменен пояс. Впоследствие, с допълнителна молба по същото дело са предявени за обезщетяване като причинени от тр. злополука констатираните след разпореждането на НОИ, при преглед на 9.02.09 г. мозъчно увреждане и посттравматичен синдром. В мотивите на вл. в сила въззивно решение по гр.д. №615/10 г. окръжният съд е приел, че те не са заявени с исковата молба като обстоятелства, на които се основава претенцията и той не дължи произнасяне за тях, а само за първоначално заявената и установена травма на раменния пояс и мишницата. Или с вл. в сила решение въззивният съд е обезщетил само първоначално установените с декларацията и разпореждането на НОИ и заявени вреди от тр. злополука, конкретизирани в решението му, като обстоятелства, на които се основава разгледаният иск. Това е прието и в опр. по гр.д. №376/11 г. на четвърто г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решението по гр.д. №615/10 г. на ОС Русе. Вредите от констатираното по-късно церебрално увреждане са предявени за обезщетяване по настоящото дело, с твърдения, че са причинени от трудовата злополука. Или това са нови вреди от същата злополука, неконстатирани първоначално и необезщетени с първото решение по чл.200 от КТ. За тях може да се води ново дело, тъй като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка последица от увреждането. Понятието всички вреди обхваща както настъпилите вреди, така и тези, които ще настъпят / ППВС №4/68 г., р. №693/96 г. на ВКС, петчленен състав/. В р. по гр.д. №1724/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е посочено, че един от начините за предявяване на частичен иск за обезщетение на вреди от тр. злополука е да се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им. Съдът не следва да взема предвид фактите, обосноваващи ексцес при обезщетение на вреди от деликт, ако с това би се стигнало до недопустимо изменение на иска / вземането за ексцес е различно от първоначално предявеното/. В. съд по гр.д. №615/10 г. е приел, че е сезиран именно с иск за обезщетяване на първоначално установените вреди, посочени в исковата молба, молба за намаляване размера на иска пред първоинст. съд и в мотивите на въззивното решение и ги е обезщетил. Предявените за обезщетяване по настоящото дело вреди са различни / по момент на проява и откриване и по изражение/ от вече обезщетените. Като е приел, че нов процес за обезщетяването им е недопустим, той като са преклудирани с първото решение по чл.200 от КТ за същата тр. злополука, въззивният съд е нарушил съществено процесуалния закон. В. решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане на спора и произнасяне по съществото му. Затова ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №671/12 г. от 10.07.12 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: