О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 558 гр. София, 01.11.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 975 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Общинско предприятие [фирма], [населено място], срещу определение № 215 от 15.03.2016г. по в.ч.гр.д. № 130/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено определение № 346 от 05.02.2016г. по гр.д. № 5282/2015г. на Врачански районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на определение № 189 от 20.01.2016г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че като общинско предприятие има особена правосубектност и с оглед на това – собствени ЕИК, седалище и адрес на управление и лице, което представлява предприятието, води отделно собствено счетоводство, има собствен бюджет, управлява предоставено му от общината движимо и недвижимо имущество, договаря с трети лица. Твърди, че макар и финансирано от общината - първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, общинското предприятие има самостоятелен бюджет и банкова сметка, извършва разходи и реализира приходи във връзка с предмета си на дейност, води счетоводна отчетност. Счита, че изводите на въззивния съд не са съобразени и с разпоредбите на Наредба за създаване, управление и контрол на общинските предприятия, приета с Решение № 714 от 29.07.2010г. на Общински съвет [населено място]. Представя изложение по чл.283, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Общинско предприятие, което осъществява стопанска дейност, а не административно-техническо обслужване на населението, може ли да бъде страна по договор за правна защита и съдействие, респ. директорът на предприятието разполага ли с правомощия да сключи такъв договор? 2. След като в Наредба за създаване, управление и контрол на общинските предприятия, приета с Решение № 714 от 29.07.2010г. на Общински съвет [населено място] в чл.12 и в Правилника за организация и дейността на ОП „Спорт и туризъм“ – [населено място], приет с Решение № 722 по Протокол № 57/29.07.2010г. на Общински съвет – [населено място], е предвидено, че директорът представлява предприятието пред трети лица и има право да сключва договори с тях, сключеният с адвокат договор за правна защита и съдействие валиден ли е? Ответникът [фирма] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че поради констатираната липса на процесуална правоспособност на ОП „Спорт и туризъм“ – В., предвид особения му статут, не му се следват разноски. Въззивният съд е приел, че макар в правилника за дейността на предприятието на представляващия го директор да са предоставени правомощия да сключва договори с трети лица от различен характер, относими към дейността, за която е създадено предприятието, това не означава, че предприятието разполага със самостоятелни права по отношение на представителството по сключения договор за правна защита и съдействие. Посочил е, че задължителното вписване на общинското предприятие в специалния регистър при АВ регистър БУЛСТАТ не може да обоснове негова правосубектност и самостоятелност, тъй като няма законова норма, която да му признава качеството юридическо лице. Поради това е заключил, че общинското предприятие не може да бъде самостоятелна страна по договор, нито валидно да го сключва, като това е относимо и към договора за наемане на адвокатска защита. Посочил е още, че от представения документ за извършено плащане не личи в достатъчно ясна степен, че преведените суми са именно за правна защита по това производство – липсва посочен номер на дело. С оглед на това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ОП „Спорт и туризъм“ – В. за присъждане на разноски в производството. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от касатора правни въпроси следва да бъдат уточнени по следния начин: Общинско предприятие, което осъществява стопанска дейност, а не административно-техническо обслужване на населението, може ли да бъде страна по договор за правна защита и съдействие и има ли право на разноски за заплатеното по такъв договор адвокатско възнаграждение? Този въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил изхода на делото. По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице посоченото основание, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като това следва да е от значение за развитието на правото. По отношение на поставения правен въпрос посочените предпоставки са налице, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По поставения въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно чл.51, ал.2, изр.2 ЗОбС общината може да осъществява самостоятелно стопанска дейност чрез общински предприятия, създадени по реда на този закон. В чл.52 ЗОбС е предвидено, че общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, което се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет, осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет, с който се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество. Предвидено е още, че директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет. Следователно предметът на дейност на общинското предприятие, имуществото, което му се предоставя за управление, структурата, статута и управлението му се определят от общинския съвет с решението за създаване на общинското предприятие и правилника за организацията и дейността му. С оглед на това валидността и правните последици на сключените от общинското предприятие чрез директора му договори, в това число и договор за правна защита и съдействие, следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, при съобразяване с предмета на договора и определените от общинския съвет предмет на дейност, статут и организация на общинското предприятие. Правото да иска присъждане на разноски възниква за страната, в чиято полза е решено делото, при наличие на предвидените в процесуалния закон предпоставки. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, когато делото е прекратено поради недопустимост на иска, отговорността за разноски следва да бъде понесена от ищеца. Разноските са направените от страната разходи по водене на делото и в тях се включва възнаграждението за правна защита. При сключен договор за адвокатска услуга, договорено адвокатско възнаграждение и доказано със съответния документ заплащане на това възнаграждение, в полза на страната възниква правото да й бъдат присъдени така направените разноски. Следователно в полза на страната, срещу която е насочен искът, при прекратяване на делото поради неговата недопустимост, възниква правото да претендира разноските, които е направила за защита срещу иска, когато тези разноски са реално извършени въз основа на валиден договор за правна защита. С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. При преценката за валидността на сключения договор за правна защита и съдействие въззивният съд не е съобразил относимите разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Общинско предприятие „Спорт и туризъм“ и Наредбата за създаване, управление и контрол на общинските предприятия, приета с Решение № 714 от 29.07.2010г. на ОбС – В.. Общинско предприятие „Спорт и туризъм“ е създадено с Решение № 722 по Протокол № 57 от 29.07.2010г. на ОбС В. с предмет на дейност: управление на общински спортни и туристически имоти, както и на имоти, предоставени на общината за стопанисване и управление, отдаване под наем на движими и недвижими вещи, събиране на наеми за ползване на спортни и туристически имоти и съоръжения, предоставяне на туристическа информация, предоставяне на активен маркетинг и реклама на туристическия продукт, организиране на туристически изложения, спортни, културни и други мероприятия в [община], подпомагане на Общинска администрация – В. при категоризация на туристически обекти и при осъществяване на контрол при спазване на Закона за туризма, Закона за физическото възпитание и спорта и др. нормативни актове в тези области, както и извършване на стопанска дейност във връзка с предмета на дейност на предприятието. Съгласно чл.10, ал.5 от Правилника ОП „Спорт и туризъм“ извършва стопанска дейност във връзка с предмета на дейност на предприятието. То се управлява и представлява от директор, който се назначава и освобождава от кмета на общината /чл.12/, като при осъществяване на дейността си директорът сключва договори с трети лица като представляващ предприятието и изпълнява всички задължения на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /чл.19, т.2 и т.3/. Такива правомощия са предвидени и в чл.12 от Наредба за създаване, управление и контрол на общинските предприятия, приета с Решение № 714 от 29.07.2010г. на ОбС – В., според който директорът на предприятието представлява предприятието пред държавните и общински институции, съдебни, банкови, финансови и данъчни органи и учреждения и пред трети лица. От анализа на тези разпоредби следва изводът, че подписаният от ОП „Спорт и туризъм“, представлявано от директора му, договор за правна за правна защита и съдействие е валиден, тъй като е сключен в рамките на предоставените му права. В изпълнение на този договор е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 150,31 лева именно от общинското предприятие като страна по договора и като разпоредител с бюджетни кредити. Плащането е извършено по банков път от банковата сметка на предприятието и договорът за правна защита е посочен като основание на плащането. С оглед на това, при наличие на условията на чл.78, ал.4 ГПК, на общинското предприятие като ответник по иска следва да бъдат присъдени направените за защита по делото разноски в посочения размер. Разноските са направени с оглед защитата по предявения иск въз основа на договор, сключен от ответника по иска - общинско предприятие, създадено за извършване на стопанска дейност в кръга на предмета му на дейност, чийто директор като представляващ предприятието разполага с правото да сключва договори с трети лица и да изпълнява всички задължения на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. В този смисъл липсата на правосубектност не лишава предприятието от правото да претендира присъждане на реално направените в производството разноски. По изложените съображения обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени, като [фирма] бъде осъдено да заплати на Общинско предприятие „Спорт и туризъм“ разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1 150,31 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 ГПК на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени и разноски за настоящото производство в размер на 15 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 215 от 15.03.2016г. по в.ч.гр.д. № 130/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено определение № 346 от 05.02.2016г. по гр.д. № 5282/2015г. на Врачански районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Общинско предприятие „Спорт и туризъм“, ЕИК 0001931150400, [населено място], Спортен комплекс „Х. Б.“, сумата 1 150,31 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.4 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Общинско предприятие „Спорт и туризъм“, ЕИК 0001931150400, [населено място], Спортен комплекс „Х. Б.“ сумата 15 лева – разноски за касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: