О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 233        гр. София, 02.06.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни  през  две хиляди и десета година в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                                                                                                                                       Веселка Марева    като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 237 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал.3,т.1 във вр. с ал.1 ГПК. Подадена е частна жалба от А. З. З., В. К. Б. и В. А. К. , чрез пълномощника им адв. П, против определение № 3* от 26.02.2010г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-ви въззивен брачен състав, постановено по ч.гр.д. № 9805/2009г., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение на Софийски районен съд, 36 състав от 17.04.2009г. за спиране на производството по гр.д. № 26123/2007г. Според жалбоподателите определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът от една страна е приел, че исковата молба е неясна досежно имота, за който се отнася, но от друга страна е счел, че описаният в исковата молба имот и този, предмет на гр.д. № 23178/2006г., са идентични, поради което е споделил изводите на първата инстанция за обусловеност между двете дела по въпроса за легитимацията на ищците. Твърди се, че е налице противоречиво произнасяне на Софийски градски съд по искане за спиране на две идентични дела, което обуславя приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба ”2001 Д. и с-ие”ООД не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 26123/2007г. на Софийски районен съд, 36 състав е по искова молба на частните жалбоподатели против “2001 Д. и с-ие” ООД по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот - клубно помещение в гр. С., жк. И., ул.”Ф” № 21, бл. 302 на партерния етаж със застроена площ от 65,55 кв.м., при съседи: коридор, помещение за разносна търговия, двор и жилище. Ответникът е представил доказателства: искова молба и съдебно удостоверение, според които пред Софийски районен съд е висящо друго дело – гр.д. № 23178/2006г., заведено от Е. собственост на жилищната сграда в гр. С., на ул.”Ж” № 21, бл.302, против А. З. З., А. З. З. , В. А. К. , Н. К. И. и С. община за признаване за установено, че ответниците – физически лица не са собственици на помещение за общо ползване в партерния етаж на жилищната сграда – бл. 302 с площ около 95 кв.м., при съседи: от две страни сграда – кафе, главния вход на бл. 302 и ул.”Ж”. Софийски районен съд с определение от съдебно заседание на 17.04.2009г. е спрял производството на основание чл. 182,б.”г” ГПК/отм./ до приключване на производството по посоченото гр.д. № 26 178/2006г. на СРС, 42 състав, като е изложил съображения, че правилното решаване на спора е обусловено от решаването на спора за собственост по посоченото дело. С обжалваното определение от 26.02.2010г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на ищците срещу определението за спиране. Посочил е, че има известна неяснота на исковата молба за кой имот се отнася, тъй като видно от удостоверението за данъчна оценка и от други писмени доказателства ищците притежават в същата сграда два обекта с обща площ около 150 кв.м. – клубно помещение и фитнес център, последният с площ 95,87кв.м. Съдът е счел, че писмените доказателства визират и двата имота, и поради данните, че ответникът държи и двете помещения по силата на договор за наем, е приел, че е налице обусловеност и връзка между двете дела с оглед активната легитимация на ищците като собственици. Представено е с частната жалба определение на Софийски градски съд, ІІ-в състав от 29.06.2009г. по ч. гр.д. № 4174/2009г., с което е отменено определение на Софийски районен съд за спиране на производството по гр.д. № 26104/2007г. до приключване на същото гражданско дело № 23178/2006г. От него и от приложената искова молба до Софийски районен съд с вх. № 4* от 13.11.2007г. е видно, че ищците по настоящето дело са предявили идентична претенция против ответника, но относно помещение – фитнес-център в сградата с площ 95,70 кв.м. По това дело също е било постановено спиране заради гр.д. № 23178/2006г. на СРС, но определението за спиране е отменено от въззивния съд – Софийски градски съд като е прието, че не е налице тъждество нито на страните, нито на предмета на делото, поради което няма обусловеност на спора. При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК във вр. с чл. 273, ал.3 Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Налице е противоречива практика на Софийски градски съд по въпроса дали е законосъобразно спирането на делото заради друго висящо производство, при положение, че страните по спряното дело няма да са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по обуславящото дело. С определението от 29.06.2009г. по ч.гр.д. № 4174/2009г. Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав е приел, че след като не е налице тъждество между страните по делото и по отношение на спорния предмет /в единия случай искът е ревандикационен, а в другия – отрицателен установителен иск за собственост/, то не е налице обусловеност на делото по ревандикационния иск спрямо това по установителния. В обжалваното определение съдът е счел, че липсата на тъждество на страните не съставлява пречка за спиране на производството поради липса на преюдициалност. С оглед на тези две разрешения е видно, че въпросът за наличието на преюдициалност на спора при положение, че страните по делата са различни, е решаван от съдилищата противоречиво, което обосновава хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. По основателността на частната жалба съставът на Върховния касационен съд приема следното: Съгласно чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Освен това, за да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото дело. В светлината на изложеното съдът намира за правилна практиката в определение № 7* от 29.06.2009г. по ч.гр.д. №4174/2009г. Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав. В конкретния случай от решаващо значение на първо място е, че не е налице идентичност на спорния недвижим имот по двете дела. В настоящето производство искът е за клубно помещение с площ 65,55 кв.м., а по гр.д. № 23178/2006г. на СРС е за фитнес-център от 95 кв.м. Те се намират в една сграда, но видно от посочените съседи, а и от данните в данъчната оценка, това са различни обекти. На второ място, не е налице субективен идентитет на страните по двете дела, така че страните по настоящето дело да могат да се позовават на силата на присъдено нещо на решението. Дори и в случай, че по гр. д. № 23178/2006г. бъде признато, че ищците не са собственици на претендираното помещение, то в настоящето производство, спрямо друг ответник, този въпрос ще подлежи на доказване и на съответна преценка от съда, тъй като силата на присъдено нещо на установителния иск на Е. собственост не се разпростира спрямо ответното дружество. Ето защо не може да се приеме, че е налице преюдициалност на спора по образуваното пред Софийски районен съд дело по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ с ищец Е. собственост относно едно помещение в сградата, спрямо настоящето производство за предаване владението на друго помещение в сградата с ответник „2001 Д. и с-ие” ООД. По тези съображения настоящият състав на Второ гражданско отделение намира, че актовете на Софийски градски съд и Софийски районен съд относно спирането на производството на основание чл. 182, ал.1, б."г" от ГПК/отм./ са незаконосъобразни. Обжалваното определение на въззивната инстанция и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 26.02.2010г. постановено от Софийски градски съд, І-ви въззивен бр. състав по ч. гр.д. № 9805/2009г. по жалбата на А. З. З., В. К. Б. и В. А. К. от гр. С.. ОТМЕНЯ определение № 3* от 26.02.2010г. постановено от Софийски градски съд, І-ви въззивен бр. Състав по ч. гр.д. № 9805/2009г. и оставеното с него в сила определение на Софийски районен съд, 36 състав, постановено на 17.04.2009г. по гр.д. № 26123/2007г. за спиране на производството по делото на основание чл. 182, б.”г” ГПК/отм./ до приключване на гр.д. № 23178/2006г. на СРС, 42 състав. Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: