Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 525   София, 15.07.  2010 година   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА                        СВЕТЛА ДИМИТРОВА     при секретаря Райна Стоименова  и в присъствието на  прокурора                             като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 624 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „У”Е. гр. П., представлявано от управителя София А. Довидио от гр. С., чрез пълномощника си адв. Т от АК-София, за отмяна на влязлото в сила на 30.03.2009 г. решение на П. районен съд № 134 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 3919/2008 г., с което са уважени предявените от Г. Й. Й. от гр. С. срещу ответното дружество, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови писмени доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка представя в цялост два болнични листа - № 3* с рег. № 3277/30.05.2008 г. и № 3* с рег. № 1352/13.06.2008 г. на Г. Й. Ответникът по молбата за отмяна Г. Й. Й. от гр. С., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, са уважени предявените от Г. Й. Й. срещу „У”Е. обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства или обстоятелства не са налице. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, описани по-горе, предхождат по време депозирането на исковата молба с предмет искове за отмяна на незаконно уволнение по чл. 344 КТ, въз основа на която е образувано гр.д. № 3919/2008 г. по описа на П. районен съд и които при полагане на дължимата грижа от страна на ответното дружество-молител са могли да бъдат представени в пълен обем своевременно при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Нещо повече, болничните листа са били представени с исковата молба, препис от тях ведно с копие от исковата молба са изпратени за отговор на ответното дружество, което на основание чл. 131, ал. 2 ГПК е депозирало отговор с вх. № 16451/03.11.2008 г., в който не е оспорило тези писмени доказателства с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК. Т.е. тези доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства, респ. да оспори своевременно истинността на даден документ. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. Видно от изложеното, представените от молителя доказателства е било възможно да бъдат представени своевременно от него при полагане на дължимата грижа по водене на делото като в случая с представения отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК се оспорят като неистински представените с нея процесни болнични листа. Вън от това същите са и неотносими по спора, тъй като в производството по делото е било установено, че ищецът е поискал прекратяване на трудовото си правоотношение с писмена молба по реда на чл. 325, т. 1 КТ, която молба е била получена от работодателя, както той е признал в отговора по реда на чл. 131 ГПК, на 04.04.2008 г. Тъй като в срока по чл. 325, т. 1, изр. второ КТ, който изтича на 11.04.2008 г., той не е изразил изрично съгласие затова, съдът е приел, че работодателят не е приел предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ищецът е продължил да изпълнява трудовите си задължения и след 01.05.2008 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена едва на 03.06.2008 г. и като незаконосъобразна е била отменена от съда. Процесните болнични листа касаят периоди от 31.05.2008 г. до 07.06.2008 г. и от 07.06.2008 г. до 27.06.2008 г., т.е. не се отнасят до процесния период. Ето защо, молбата на „У”Е. гр. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение на П. районен съд № 134 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 3919/2008 г., с което са уважени предявените от Г. Й. Й. от гр. С. срещу ответното дружество, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „У”Е. гр. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение на П. районен съд № 134 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 3919/2008 г. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: