О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50464 [населено място], 08.11.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1561 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. СНЦ „Българска федерация по спортни танци“, представлявана от И. В. Д. чрез адв. М. Д. обжалва определение № 4249/27.12.2019 г. по в.т.д. 480/19 г., САС, ТО, 9 състав, с което е изменено решението по посоченото дело, в частта за разноските, като е осъден жалбоподателят да заплати на Д. П. М. 200 лв, държавна такса, 400 лв държавна такса на Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“. Излага съображения, че първоинстанционното решение не било обжалвано от Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“ , поради което произнасянето в тази част било недопустимо. При липса на жалба произнасянето било свръхпетитум. По отношение на присъдената сума на Д. М., счита, че СГС бил определил държавната такса по въззивната жалба съгласно броя на исковете, за всеки иск по 40 лв, съгласно разпореждане от 18.06.2018 г. В определението САС неправилно бил приел, че уважените обективно съединени искове „със самостоятелни групи основания за претендираната отмяна на решенията“ били пет. САС не бил уважил въззивната жалба, включително и на Д. П. М., само на едно основание, само по един от предявените обективно съединени искове, като де факто били отхвърлени всички други искове. Счита, че размерът на дължимите разноски е само 40 лв. За разликата от 160 лв до присъдените 200 лв следвало да се отмени определението. Ответниците по частната жалба Д. П. М., Сдружение Клуб по спортни танци Амаранд М“ оспорват частната жалба. Считат, че това определение не подлежи на касационно обжалване. Постъпила е частна жалба и от Д. П. М., Г. П. Н., Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“ и Сдружение „Клуб по спортни танци тандем Тийм“ срещу същото определение. Излагат съображения за неправилност на същото. Сочат, че пред въззивния съд са подадени жалби от всички тях. Разноските за държавна такса в първоинстанционното производство били 960 лв. С решение от 23.04.2018 г. СГС бил осъдил Сдружение „БФСП“ да заплати на Клуб по спортни танци Амаранд М“ 720 лв разноски, представляващи държавна такса в съответствие с уважението в първоинстанционното производство искове. С определение от 05.10.2018 г. СГС бил изменил решението от 23.04.2018 г. в частта за разноските като бил осъдил Българска федерация по спортни танци да заплати на Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“ сумата от 240 лв, разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Разноски за държавна такса във въззивното производство били 400 лв. С разпореждане от 01.6.2018 г. СГС бил указал на жалбоподателите в 7 дневен срок да представят по делото доказателства за заплатена държавна такса по сметка САС в размер на 400 лв, определена от СГС по броя на исковете, по които била депозирана въззивна жалба. Един от жалбоподателите Д. М. изпълнила дадените указания. Предвид изхода на спора пред въззивния съд, дължимите разноски били на „Клуб по спортни танци Амаранд М“ сумата от 720 лв, остатък от заплатените съдебно-деловодни разноски за държавна такса в първоинстанционното производство , цялата в размер на 960 лв, 240 лв, от които били присъдени с решение на СГС и сумата 400 лв, заплатени разноски пред въззивния съд. По отношение на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, сочи, че са упълномощили адв. Г. Г., адв. С. С. и адв. дружество „Г. и Д.“, всеки поотделно да ги представляват и защитават по т.д. 2520/17 г. Въззивната жалба била подадена от адв. В. С. в качеството й на процесуален представител на всички жалбоподатели. В настоящия случай, процесуалното представителство и защита по процесното дело било осъществено и от двамата упълномощени адвокати, които видно от всички книжа по делото са част от екипа на ДА „Г. и Д.“. Обстоятелството, че адв. Г. не бил се явил, а процесуалният представител била адв. В. С. не можело да се приеме като липса на осъществена защита, на което основание страната да бъде лишена от възможност да й се присъдят реално направените разноски, при уважаване на исковете. Заплатените от Д. М. разноски за защита във въззивното производство в размер на 1000 лв, бил изплатени на един от процесуалните представители . Счита, че следва да бъде отменено решението в обжалваната част. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частните жалби са в срок, подадени от легитимирани да обжалват определението лица. С определение 4249/27.12.2019 г. по т.д. 480/19 г., САС , ТО, 9 състав е изменил постановеното по делото решение, на основание чл. 248 от ГПК и е осъдил Сдружение „Българска федерация по спортни танци“ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“ сумата от 400 лв държавна такса за първоинстанционното производство, а на ищцата Д. М. 200 лв държавна такса за въззивното производство и е отхвърлил молбите на Д. М. и на Сдружение „Българска федерация по спортни танци“ в останалите части. Оставил е без разглеждане молбите по чл. 248 ГПК на Г. Н., Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“ и „Сдружение Клуб по спортни танци Тандем тийм“, приемайки, че не са представили списък с разноски и на основание чл. 80 от ГПК искането им за изменение на решението в частта за разноските е прието за недопустимо поради наличие на абсолютно основание за отправяне на искането. Въззивният съд е приел, че Д. М., в процеса пред въззивния съд, била представлявана от адв. С. С., упълномощена от първоинстанционното производство. Липсвали данни на адв. С. да е заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно представените доказателства, адвокатско възнаграждение било заплатено от Д. М. на адв. Г. Г. в размер на 1 000 лв. Адвокат Г. бил упълномощен да представлява М. в производството заедно с адвокат С. съгласно представеното пълномощно. Липсвали данни адвокат Г. да е осъществил процесуално представителство на М. и поради това не следва да й бъдат заплатени разноски. В частта относно присъдените 500 лв решението на въззивния съд следвало да се отмени. В останалите части е прието, че съобразно данните по делото Д. М. и „Клуб по спортни танци Амаранд М“ били обжалвали решението в частите за отхвърляне на исковете. Същите били направили разноски за държавна такса, сдружението 960, а М. 400 лв. Не съществувало основание за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Уважаването на първоинстанционния съд на три от исковете, присъдени на сдружението в размер на 240 лв и уважаването на част от исковете, предмет на отхвърляне, от въззивния съд били довели до извод, че са уважени половината от предявените искове. По отношение на частните жалби на Г. П. Н. и Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“ и сдружение „Клуб по спортни танци Тандем тийм“ е прието, че са недопустими, тъй като тези лица не представят списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК. Видно от съдебното решение на въззивния съд, че разноски са присъдени, като е прието, че са направени от Д. М. и са присъдени на „Клуб по спортни танци Амаранд М“ , като произнасянето е изцяло съобразено с данните за това кои лица са внесли разноските, а именно, че държавната такса за първоинстанционното производство е внесена от Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“, в размер на 960 лв, докато сумата от 400 лв, държавна такса, дължима на основание подадената въззивна жалба е внесена от Д. М.. С оглед на тези мотиви следва да се приеме, че e налице произнасяне на въззивния съд в частта за разноските със съдебното решение по отношение на разноските, направени от Г. П. Н., сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд М“ и сдружение „Клуб по спортни танци Тандем тийм“. Поради това искането на тези лица, основано на чл. 248 от ГПК, не представлява искане за допълване на решението в частта за разноските. Същото е, искане за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно тълкуването на чл. 80 от ГПК, изразено в т. 9 Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г на ОСГТК на ВКС, представянето на списък с разноски съгласно чл. 80, ал. 2 от ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Изводът на въззивния съд е обоснован и съответен на нормата на чл. 80 от ГПК, поради което следва да се потвърди. По отношение на частната жалба на Д. М. срещу определението на въззивния съд, с което е изменено решението, като й е присъдена сумата от 200 лв разноски за внесена държавна такса и е оставена без уважение в останалата част, въззивният съд е приел, че жалбоподателката М. е направила разноски за заплатено възнаграждение за осъществено представителство пред въззивния съд в размер на 1000 лв. Изводите са основани на представените доказателства за реално осъществено представителство от адвокат С. и отсъствие на осъществено представителство пред въззивния съд от упълномощения адвокат Г. Г.. Въззивният съд е изложил подробни съображения, че разноски се дължат за реално осъществената правна защита, проведена по делото. Изводът е обоснован. Действително по делото има данни, че е налице упълномощаване на адвокат Г., заедно с адвокат С. С. и Адвокатско дружество „Г. и Д.“ за осъществяване на процесуално представителство по делото пред всички инстанции (л. 239 от първоинстанционното производство). Пред въззивния съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен от Д. М. само с адвокат Г. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв. По въззивното дело не се установи адв. Г. да е представлявал ищцата пред въззивния съд или други данни, от които да се установи, че адв. С. е била преупълномощена от адв. Г. с предоставените му от Д. М. права за представителство пред въззивния съд. Адвокат С. е осъществила процесуално представителство пред въззивния съд съобразно даденото й пълномощно, представено пред първоинстанционния съд, което включва правата за представителство за всички инстанции. Общото пълномощно за адвокат С. и адв. Г. пред първоинстанционния съд, не може да представлява доказателство за осъществената защита пред въззивния съд. Липсват данни да е осъществена от адвоката, на който е заплатено адвокатско възнаграждение. Установено е, че друг е осъществил защитата и няма данни да е заплатено на този адвокат, адв. С. възнаграждение или за това, адв. С. да е преупълномощена от адв. Г., респ. да е заплатено адвокатско възнаграждение на адвокатско бюро, в което и Г., и С. са членове. Ето защо не може да се приеме, че направените разноски от 1 000 лв, се дължат на жалбоподателката, тъй като не е осъществена защита от адвоката, на когото е заплатила възнаграждение. За осъществената защита от адв. С. няма данни да е заплатено възнаграждение. В тази част определението, постановено от въззивния съд е правилно. По отношение на разноските, направени от Д. М., представляващи заплатени държавни такси, настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд е обоснован. С оглед предявените основания за отмяна на решението на общото събрание на сдружението, както и уважената част от исковете, следва да се приеме, че дължимата държавна такса, подлежаща на възмездяване на Д. М. е 200 лв. С оглед заявените основания за отмяна на решението, както са уважени от въззивната инстанция, правилен е изводът, че при внесени 400 лв държавна такса по въззивната жалба и частично уважаване на исковете, с оглед предявените основания, релевирани във въззивната жалба и изхода на делото, частично уважаване на въззивната жалба на Д. М., следва да се приеме, че се дължи заплащане на разноски само съразмерно на уважената част от исковете, с оглед резултата от въззивното обжалване. Така изводът, че се дължат 200 лв държавна такса е обоснован. Толкова и са присъдени. С оглед изложените съображения е неоснователна и частната жалба на Българска федерация по спортни танци. Няма основание да се приеме, че разноските, изразяващи се в заплатена държавна такса от Д. М. за въззивното производство и от Сдружение „Клуб за спортни танци Амаранд М“ следва да са в по-нисък размер от определения от въззивния съд, след изменение на решението в частта за разноските. Обоснован е изводът на съда относно дължимостта на разноските, съразмерно на уважената част от исковете и съобразно внесената от М. държавна такса. Не са основателни доводите на частния жалбоподател Българска федерация по спортни танци, че дължимите разноски за внесените държавни такси следва да са в по-нисък от определения от въззивния съд размер. По изложените съображения определението на въззивния съд подлежи изцяло на потвърждаване. Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ПОТВЪРЖДАВА определение № 4249/27.12.2019 г. по т.д. 480/19 г. по описа на САС, ТО, 9 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: