6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр. София, 17.06.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 650 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място], чрез адв. Г. Р. от АК- Б., против въззивно решение № 382/31.08.2021 г., постановено по в.гр.д. №634/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която съдът е отменил решение № 501696/12.04.2021 г., постановено по гр.дело № 81/2021 г. по описа на Районен съд- Разлог, в частта му, в която са били отхвърлени, предявените от С. С. Д., против Дирекция „Национален парк Пирин“, [населено място], обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, и т.2 от Кодекса на труда: за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, след налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", и за възстановяване на ищеца на длъжността „старши специалист паркова охрана" в Дирекция „Национален парк Пирин", парков участък „К.", и вместо това е отменил Заповед № РД 06-52 от 23.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин", [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на С. С. Д. поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и Заповед №РД 06-51 от 23.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин", с която дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено и е възстановил С. С. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист паркова охрана" в Дирекция „Национален парк Пирин", парков участък „К.". В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на атакуваното решение, обосновани с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по жалба, която е била просрочена и съответно не е била допустима за разглеждане, като се претендира обезсилване на въззивното решение. Наведени са доводи и за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, иска се отмяната му в тази част и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпрос относно изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, спазени ли са те когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 299 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 759/2011 г. на IV г.о.; Решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на IV г.о.; Решение № 322 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г.о.; Решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на III г.о.; Решение № 388 от 04.10.2012 г. по гр.д. № 205/2012 г. на IV г. о., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата С. С. Д. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата.
Постъпила е и касационна жалба от С. С. Д., чрез адв. И. Ч. от АК- Б. против въззивно решение № 382/31.08.2021 г., постановено по в.гр.д. №634/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която съдът е потвърдил решение № 501696/12.04.2021 г., постановено по гр.дело № 81/2021 г. по описа на Районен съд- Разлог, в частта му в която е отхвърлен предявения от С. С. Д., против Дирекция „Национален парк Пирин“, [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 от КТ за сумата 3900 лв., представляваща обезщетение за шест месеца, през които е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 23.09.2020 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният закон. Иска се отмяната на решението в обжалваната му част и уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът С. С. Д. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следния въпрос: „С какви доказателства се установява правнорелевантния факт за размера на трудовото възнаграждение на ищеца преди уволнението, при предявен иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 от Кодекса на труда?“. Твърди противоречие с ТР № 2/2013 г.. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Дирекция „Национален парк Пирин" е подала писмен отговор, със становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и са процесуално допустими.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността длъжност „старши специалист“ към Дирекция „Биоразнообразие, контрол и охрана“ в Парков участък „К.“ в Дирекция „Национален парк Пирин“, [населено място]. Трудовите му задължения включвали охраната и опазването на природните ресурси и екосистемите в поверия му участък, както и да контрол на дейността на организации и лица в него. Със Заповед № РД 06-51/23.09.2020 г. на Директора на Дирекция Национален парк „Пирин“ /връчена на служителя на 23.09.2020 г./, въз основа на писмени обяснения на Д. и Протокол от изслушване на обяснения, при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 от и чл. 194 от КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че е допуснал виновно /чрез проявена небрежност и безотговорност/ неизпълнение на трудовите си задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ, което е констатирано с представени констативни протоколи за установено административно нарушение № 005324/31.07.2020 г., № 005095/10.08.2020 г. и констативен протокол с вх. № 3-566 от 14.08.2020 г. във връзка с изпълнението на Заповед № РД-126/12.08.2020 г. на Директора на ДНП „Пирин“, като нарушенията на трудовата дисциплина се изразяват в: 1. Допускане на незаконна сеч в отдел/подотдел 402 „ж“ - 52 бр. дървета и в отделите 400 „в“ - 7 бр. дървета, като сечта е извършена късно есента на 2019 г. или в началото на 2020 г.; 2. Нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ - производствени дейности, изразяващи се в увредена площ (изкопни дупки, поставени подпорни колове, изградена градина разделена на площадки с различна големина с обща площ около 3 134 кв.м. и изграждане на напоителна система и капково напояване в отдел/подотдел 402 „ж“); 3. Нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ - внасяне на неприсъщи за районна растителни видове изразяващи се в отглеждането на 402 „ж“ канабис в отдел/подотдел; и 4. Както и цялостно не е спазвал служебните си задължения, вменени му с длъжностна характеристика и действащата нормативна база /Закон за защитените територии, Правилник за условията и реда за управлението, възлагането и дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристическите водните площи в защитената територии - изключителна държавна собственост издаден от Министерството на околната среда и водите, длъжностна характеристика. Със Заповед № РД 06 - 52 от 23.09.2020 г. на Директора на ДНП „Пирин“ /връчена на служителя на 23.09.2020 г./, на основание 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка със Заповед № РД 06- 51/23.09.2020 г. на Директора на Дирекция Национален парк „Пирин“, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, било прекратено трудовото правоотношение с ищеца.
Установено е, че с констативен протокол № 005324/31.07.2020 г., съставен от С. С. М. на длъжност „специалист паркова охрана“ към Отдел „К.“ е удостоверено, че в Парков район „К.“, ОУ 5, местност „Сърчалийца“, отдел 400 при обход в района на водохващане „Сърчалийца“ са налице незаконно отрязани 7 бр. дървета от бял бор, а с констативен протокол № 005095/10.08.2020г., съставен от ищеца, в ПУ „К.“, участък 5, местност „Сърчалийца“, отдел 402, подотдел „ж“, е установено разкопано място с отсечени растения „канабис“, 52 отсечени дървета маркирани с червена боя с контролни горски марки № 082 на ДНП „Пирин“ и измерени по дървесни видове. Поставени дървени колове, капкова инсталация и маркуч, свързан от реката, купчина изгорели растения и колци. Встрани около място е установен електропастир и отпадъци, тор - 2 бр. чували, дървета 50 бр. иглолистни и 2 бр. широколистни. Със Заповед № РД – 126/12.08.2020 г. на Директора на ДНП „Пирин“, била определена комисия, която да извърши проверка, измервания на терен и да представи подробен констативен протокол за резултатите от проверката, в срок до 14.08.2020 г., във връзка с констатираните незаконни производствени дейности на територията на ПУ „К.“, НП „Пирин“, обективирани в КПУАН № 005324/31.07.2020 г. и КПУАН № 005095/10.08.2020 г. С оглед правилото на чл. 193 КТ са изискани писмени обяснения от ищеца, чрез връчените му две заповеди с подробна индивидуализация на извършените нарушения /за които в последствие е било наложено дисциплинарното уволнение/. Последния е дал две писмени обяснения и е бил изслушан от работодателя, за което е бил съставен и протокол. Съдът е установил също, че преди уволнението, със заповед № РД-06-67 от 03.10.2019 г. на Директора на ДНП „Пирин“ на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, а със заповед № РД 06 - 68 от 03.10.2019 г. на Директора на ДНП „Пирин“ - дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за системно неизпълнение на вменените задължения с длъжностна характеристика и действащата нормативна база, относно осъществяването на контролна и санкционна дейност в периода от 14.08.2019 г. до 10.09.2019 г.
При тези данни е въззивния съд е приел, въз основа на съдържанието на заповедта за уволнение, че тя е мотивирана, досежно посочване на нарушителя, описание на нарушението, времето на извършването му и вида на наложеното наказание. За да уважи иска с правно основание по чл.344, ал.1 т.1 КТ, решаващият състав е приел, че в случая заповедта не съдържа законния текст въз основа, на който е наложено наказанието, съобразно изискването на чл. 195, ал.1, предл. последно от КТ, което води до невъзможност на служителя да реализира защитата си срещу заповедта, обуславя незаконност на уволнението. Прието е, че обусловеността на иска по чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ, предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Въззивният съд е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 от КТ е неоснователен, с оглед недоказване от страна на ищеца, както на периода, през който същия е останал без работа, така и на размера на дължимото обезщетение. Приел е, че ищецът е установил началния момент на регистрацията си като безработен - 13.10.2020 г, но не и периода на оставането си без работа. Ищецът не бил ангажирал и доказателства за размера на брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на правоотношението.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното от касатора Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място] основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение. Въззивната жалба, въз основа на която е било образувано производството пред Окръжен съд – Благоевград, не е просрочена. В решението на първоинстанционния съд е отбелязано, че срокът за обжалването му е двуседмичен, като срока на основание чл. 315 ал. 2 ГПК започва да тече, считано от 13.04.2021 г., както е обявено в съдебно заседание. В съобщението, с което е изпратен препис от решението на страните също е записано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него - в двуседмичен срок от 13.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 4 ГПК, срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Двуседмичния срок, започнал да тече от 13.04.2021 г. /вторник/ изтича на 27.04.2021 г. /вторник/. Въззивната жалба срещу решението по гр.дело № 81/2021 г. е подадена, чрез куриер /ЕКОНТ/ на 27.04.2021 г.- в тази връзка са представените от въззивника, с молба от 31.05.2021 г., писмени доказателства пред въззивния съд / л. 8 - 11 от делото/, т.е същата е подадена в срок.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния уточнен от съда материалноправен въпрос, поставен от касатора Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място], а именно: Когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин, следва ли да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта?, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, както и по въпроса поставен от касатора С. С. Д.: „С какви доказателства се установява правнорелевантния факт за размера на трудовото възнаграждение на ищеца преди уволнението, при предявен иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 от Кодекса на труда?“, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 80 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 382/31.08.2021 г., постановено по в.гр.д. №634/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Дирекция „Национален парк Пирин“ [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 80 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|