Р Е Ш Е Н И Е № 509 гр. София, 30.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1671/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения К. С. Ф., понастоящем в затвора Пазарджик, за възобновяване на наказателно дело № 2241/2011 г., на Пазарджишкия районен съд. Твърди се, че съдебният акт – присъда, е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 12/16.01.2012 г., постановена по нохд № 2241/2011 г., Пазарджишкият районен съд, 13-ти наказателен състав, е признал подс. К. С. Ф. от гр.П., за виновен в извършено през месец октомври 2009 г., в гр.М., Република Германия, престъпление по чл. 316, ал.1, вр. чл. 308, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири години и седем месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от „закрит” тип. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение и наказанието от три години лишаване от свобода, постановено по нохд № 2832/2007 г. на същия съд, при „строг” първоначален режим в затворническо заведение от „закрит” тип. Произнесъл се е по вещественото доказателство и е присъдил направените разноски. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Искането за възобновяване е допустимо за разглеждане в съдебното производство пред ВКС. Подадено е от лице имащо качеството на задочно осъден и е постъпило в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК. Същият е спазен, тъй като няма обективни данни за друг начален момент за узнаване на влязлата в сила присъда, освен този посочен в писмо на Районна прокуратура Пазарджик от 28.05.2012 г., за начало на наказанието – 11.05.2012 г. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. Наказателното преследване е проведено изцяло в отсъствието на подсъдимия и в двете фази на процеса. Видно от материалите по досъдебното производство № 94/2010 г. на ОП Пазарджик, то е започнало с постановление на районна прокуратура Пазарджик от 27.09.2010 г. на основание сигнал от сектор КАТ Пловдив, за наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК на територията на Р. Германия, от страна на К. С. Ф.. Разследването по досъдебното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия – данните по делото са, че се намира в Германия с неизвестен адрес. В негово отсъствие на 23.11.2010 г. и 28.10.2011 г., Ф. е привлечен в качеството на обвиняем при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 3, б. „а” НПК, за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, извършено през месец октомври 2009 г. в гр.М., Р Германия. Постановленията са предявени на назначения от разследващия орган за служебен защитник адвокат Х. С., съгласно чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, на когото са били предявени и материалите от досъдебното производство. Обвинителният акт срещу обв. К. Ф. е бил внесен в Районен съд Пазарджик на 09.12.2011 г. и е било образувано нохд № 2241/2011 г. С разпореждане на съдията – докладчик от 13.12.2011 г., делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 16.01.2012 г. от 08.45 ч., за разглеждане по общия ред. Разпоредено е да се изискат данни от ОД на МВР дали има такива за неговото завръщане в Р България и връчване на препис от обвинителния акт, както и да се призове служебният му защитник – адвокат С.. От приложените: в цялост призовка за подс. Ф., справка и писмо № 56723 на ОД на МВР Пазарджик, група БДС е изяснено от една страна, че не живее на адреса на който е бил регистриран, а друг адрес е неизвестен, а от друга, че данните за пътувания на български граждани от „Граничен контрол”, след 01.01.2007 г., от когато България е член на ЕС, са непълни. При тези процесуални условия, съдът на 16.01.2012 г. в отсъствие на подсъдимия и в присъствие на служебния защитник и съгласно чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК е провел съдебно следствие и постановил осъдителна присъда по внесеното обвинение. Изложените обстоятелства ясно определят, че К. Ф. не е знаел за започнатото срещу него наказателно производство, още по малко е могъл да знае и за постановената срещу него осъдителна присъда, за която е научил едва при привеждането й в изпълнение, когато е бил задържан под стража. Спрямо него не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, съгласно която с връчването на препис от обвинителния акт му се съобщава за насрочването на делото в съдебно заседание, както и се предупреждава, че то може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Тези данни обуславят наличието на изискуемите предпоставки на чл. 423, ал. 1 НПК, защото не може да се направи извод, че Ф. се е отказал сам от правото си на лично участие в процеса, т. е., че е искал да избегне правосъдието. Гарантирането на възможността подсъдимият да участва в процеса при зачитане на всички негови процесуални права по чл. 55 НПК, може да се постигне единствено като производството бъде възобновено. ВКС следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, като възобнови производството по нохд № 2241/2011 г. на Пазарджишкия районен съд и отмени постановената присъда, като върне делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Спрямо подсъдимият не е вземана мярка за неотклонение в производството предмет на възобновяване. При преценката за нейния вид настоящата инстанция съобрази разпоредбите на чл. 423, ал. 4 НПК, и следните фактически данни: напуснал е адреса си в Р България по местоживеене, не е бил установен на известен адрес в чужбина за продължително време, наличие на предходни осъждания за престъпления от общ характер, както и необходимостта от своевременно и в разумен срок извършване на предстоящите процесуално – следствени действия, гарантиращи справедлив процес. Тези данни мотивират съда да приеме, че на обв. Ф. следва да се наложи марка за неотклонение „задържане под стража”. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 2241/2011 г., на Пазарджишкия районен съд и ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 12/16.01.2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. ОПРЕДЕЛЯ на К. С. Ф. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Председател: Членове: