6 Р Е Ш Е Н И Е № 50 София,14.07.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 581/2021 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на А. С. Н., Д. С. К., К. С. К., И. С. К. и С. С. Н., всички от [населено място], срещу решение № 203 от 19.11.2020 г. по в. т. д. № 186/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 10 от 22.01.2020 г. по т. д. № 273/2018 г. в частта за отхвърляне на предявените от касаторите срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилото на 02.05.2018 г. пътно-транспортно произшествие, съответно: за С. С. Н. – за разликата от 30 000 лв. до 120 000 лв. и за всеки от останалите касатори – за разликата от 20 000 лв. до 120 000 лв. Касаторите поддържат, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Релевират оплаквания срещу размера на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че са прекомерно занижени и не съответстват на претърпените болки и страдания. С определение № 663 от 21.11.2014 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част, като е прието, че значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е въпросът за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по касация – ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, [населено място] – не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение за вредите от настъпилото на 02.05.2018 г. пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на застрахования при него водач Х. В. П.. Изводът за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД е направен въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. авто-техническа експертиза, приета без да е оспорена от страните, като е зачетена и влязлата в сила присъда № 53 от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 877/2018 г. на Плевенски окръжен съд, с която причинилият произшествието водач е признат за виновен. Решаващият състав е споделил изцяло изводите в първоинстанционния акт както по отношение размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди – 60 000 лв. за съпругата С. Н. и по 40 000 лв. – за всяко от децата, така и по отношение приетия обем на съпричиняване на вредите (50%) от страна на наследодателя на ищците. Във връзка с определяне размера на обезщетението съдът е съобразил възрастта на починалия (66 г.) и обстоятелството, че децата му са големи – двама от тях са имали свои семейства; че по четири месеца всички са работели в Испания и на практика са живеели отделно през този период от годината, като починалият е живеел постоянно само със съпругата си и е получавал средства от децата си, за да изкара месеца. Като недоказано, предвид липсата на медицински данни, е преценил твърдението, че в резултат от преживяния стрес от произшествието ищецът К. С. К. е получил захарен диабет, а ищцата С. Н. – тромбофлебит. По отношение възражението за съпричиняване въззивният съд се е позовал на неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, от което е приел за установено наличието на намалено зрение на пострадалото лице вследствие две заболявания: „катаракта“ и „двустранна дегенерация на макулата“ и с оглед описания от автотехническата експертиза и от свидетелските показания механизъм на произшествието е приел, че именно в резултат от намаленото зрение пострадалият не е забелязал своевременно лекия автомобил, въпреки съществуващата видимост от над 100 м, завил е наляво, пресичайки му пътя и е допринесъл за причиняване на произшествието. Решението е частично неправилно. При постановяването му въззивният съд не е съобразил указанията в ППВС № 4/68г., доразвити впоследствие и в казуалната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съобразно които понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги предпоставя преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които съдът, в мотивите на своя акт, следва не само да посочи, но и да обсъди тяхното значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Във всички случаи, при определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъдат съобразени икономическите условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането. В случая, при определяне обема на неимуществените вреди, въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. Като значими обстоятелства е преценил възрастта на починалия – 66 години, както и че децата му са големи; че две от тях имат собствени семейства; че по четири месеца работят в чужбина и в този период на практика не са живеели заедно с баща си. Решаващият състав не е съобразил обаче икономическата обстановка към релевантния момент – 02.05.2018 г. (датата на произшествието), намираща отражение съответно и в лимитите на застрахователно покритие. Не е оценил в достатъчна степен и установените от свидетелите отношения между починалия и ищците по делото (негова съпруга и деца), характеризиращи се с топлота и уважение. Неоснователно е придал значение на факта, че по няколко месеца от годината децата на починалия са живеели отделно от него, без да отчете, че причината за това е сезонна работа в чужбина, чрез която те са осигурявали средства за живот не само за себе си и за семействата си, но и за своите родители, в т. ч. и за починалия. Освен това, дали порасналите синове и дъщери живеят заедно или отделно от родителите си, е обстоятелство, което, само по себе си, не обосновава автоматично извод за близост или за отчужденост между тях, нито за по-голямо или по-малко страдание от смъртта на родителя. По отношение на ищцата С. Н., съдебният състав не е отчел и обстоятелството, че след смъртта на съпруга си същата е останала без своята опора в живота и че загубата на любимия човек е настъпила във възраст, когато тя е най-осезаема. Съобразявайки горните обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, определени към момента на настъпването им – м. май 2018 г., представляват съответно сумата 100 000 лв. – за ищцата С. С. Н. и по 80 000 лв. – за всеки от останалите ищци. Или, с оглед приетия размер на съпричиняване – 50 %, предявеният от посочената ищца иск е основателен за сумата 50 000 лв., а на останалите ищци – за сумата 40 000 лв., което налага частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част за сумата 20 000 лв. и присъждането й допълнително на всеки от касаторите. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на процесуалния пълномощник на касаторите адвокат Я. Д. от САК адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на сумата 2 312.24 лв., съответстваща на допълнително уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати и държавна такса за касационното производство в размер на 2 000 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 203 от 19.11.2020 г. по в. т. д. № 186/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която предявените от А. С. Н., Д. С. К., К. С. К., И. С. К. и С. С. Н., всички от [населено място], срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилото на 02.05.2018 г. пътно-транспортно произшествие, са отхвърлени съответно: за С. С. Н. – за разликата от 30 000 лв. до 50 000 лв. и за всеки от останалите ищци – за разликата от 20 000 лв. до 40 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А. С. Н., Д. С. К., К. С. К., И. С. К. и С. С. Н., всички от [населено място], [улица] допълнително сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 02.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 19.11.2020 г. по в. т. д. № 186/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Я. Д. от САК адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 2 312.24 лв. (две хиляди триста и дванадесет лева и двадесет и четири стотинки). ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: