Р Е Ш Е Н И Е N 339 София ,19.11. 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври............................... две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова.........…..................................................... в присъствието на прокурора ......….........................................................................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА....................................... гр.дело N 1688/2011 година. Производство по чл.290 ГПК. Софийският районен съд, чрез пълномощника юрисконсулт Ел. М., е подал касационна жалба срещу решение от 04.10.2011 година по гр.д. № 1407/2011 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 22.12.2010 г. по гр.д. № 48733/2009 г. на Софийския районен съд, 71 състав, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. В. Б.-Ф. от София, извършено със заповед № АС-236/16.09.2009 г. на председателя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, и заповед № АС-298/16.09.2009 г. на председателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, служителката е възстановена на длъжността „началник отдел И.”, а работодателят е осъден да заплати сумата 9 443, 55 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата А. В. Б.-Ф. от София, чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-София, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и моли решението на въззивния съд да остане в сила. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 898 от 22.06.2012 г. по материалноправен въпрос, който се отнася до приложението на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ и по точно до това дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях. В тази връзка е поставен и допълнителният въпрос за необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията и дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време. Намерено е, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като касаторът се е позовал на практика на състави на ВКС по чл.290 ГПК, която е различна от възприетата във въззивното решение. Според касаторът цитираните съдебни решения илюстрират трайната му практика, че заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да съдържа реквизитите по чл.195, ал.1 КТ, но това изискване не е самоцелно. От една страна то гарантира правото на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга - дава възможност на съда да извърши проверка за законността на уволнението, включително чрез служебна проверка наличието на реквизитите на чл.195, ал.1 КТ, които при съблюдаване на някои изисквания могат да се съдържат чрез препращане и в друг акт. Това е наложило да се допусне касационно обжалване на това основание. Приетото в посочените от касатора решения е преутвърдено и понастоящем в множество актове на Върховния касационен съд, които формират задължителна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК – така решения по чл.290 ГПК № 849 от 12.02011 г. на ІV г.о.; № 266/26.09.2011 г. по гр.д. № 311/2011 г. на ІІІ г.о.; № 432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на ІV г.о.; № 287/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на ІV г.о. и др. В тях е изяснено, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл.194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Задължителните реквизити на чл.195, ал.1 КТ могат да се съдържат в един акт – обикновено това е заповедта, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед. По втория въпрос: При повторяемост на нарушението или поради характера на извършваната работа е възможно за дисциплинарните нарушения /действия или бездействия/ да не се сочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание – р. № 30/08.02.2012 г. по гр.д. № 388/2011 г. на ІІІ г.о., р. № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на ІV г.о. и др. По съществото на спора: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е допуснал нарушение на императивни разпоредби на КТ, една от които е чл.195, ал.1 КТ, за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение. В нея е посочено, че наказанието се налага на основание чл.190, т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, която формулировка е обща и се нуждае от конкретизиране. В заповедта са посочени факти, които са установени при извършена инвентаризация, но от тях не може да се направи извод за конкретното нарушение на трудовата дисциплина. Дали то е осъществено с действие или бездействие. Не е посочен периодът, в който е извършено нарушението, поради което не може да се провери дали наказанието е наложено в двумесечния преклузивен срок по чл.194, ал.1 КТ. Решението е правилно, макар и по съображения, различни от изложените във въззивното решение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е обстоятелствена /хронологията на събитията е изложена на пет страници/ и дори съдържа повече данни от необходими за нуждите на дисциплинарното производство. Тя е мотивирана, защото предоставя достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Тя е мотивирана и защото няма пречка дисциплинарното уволнение де се извърши с два акта - за налагане на наказанието, а когато то е дисциплинарно уволнение – да се издаде и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Необходимо е реквизитите на двата акта в тяхната съвкупност да съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – да сочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Няма пречка мотивите или част от тях да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се счита инкорпорира към заповедите, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. Когато в заповедта за прекратяване на трудовия договор са посочени повече нарушения на трудовата дисциплина – в случая чл.187, т.8, предл.1, т.9 и т.10 КТ, съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от тях. При несъответствие между посоченото от работодателя основание за уволнението и дисциплинарното нарушение, съдържащо се в мотивите на заповедта, от значение е текстовата /обстоятелствената/ част на заповедта. Такова несъответствие няма за последица незаконността на уволнението, защото съдът има задължение да квалифицира нарушението и да го подведе под съответната правна норма. Дадените писмени обяснения за обстоятелствата, за които е наказан работникът, са индиция за знание на нарушенията и подлежащите на оспорване/доказване факти. Доказателствената тежест е на работодателя, а събраните доказателства се преценяват по правилата на ГПК. В случая съдът не е имал основание да приеме, че наказаната служителка е поставена в положение на изненада спрямо нарушенията, за които е наказана. Тя е дала писмено обяснение на 31.08.2009 г., което предхожда крайният акт на уволнението – заповедта по чл.330, ал.2, т.6 КТ от 16.09.2009 г. Писмените обяснения са дадени след писмено разпореждане на председателя на съда, в което подробно са описани вменените й дисциплинарните нарушения и начина на установяването им – 21 броя липси по приложение № 5 към Протокол № 5, липса на инвентарни номера при 73 броя компютърна техника, което затруднява упражняването на контрол за наличието на техниката, липса на компютърна техника по 11 пункта и лошо съхранение на компютърна техника при недопустими условия. Разпореждането е връчено на служителката на 28.08.2008 г. и във връзка с него тя е дала подробни разяснения. В обстоятелствената част на заповедта за налагане на наказанието е посочено, че „липсата на контрол от страна на Б., в качеството на началник отдел „И.”, за периода през който е проявено посоченото по-горе бездействие /периода от време до установяването на липсите с протокол от 12.08.2009 г./...”, т.е. установено е времето на извършване на нарушението, което попада в преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 КТ. Следователно заповедта за уволнение не страда от пороци по чл.194 и чл.195 КТ и не следва да бъде отменяна на това формално основание, както е приел въззивният съд. Независимо от това тя е незаконна поради липса на доказателства нарушенията на трудовата дисциплина да имат връзка с трудовите задължения на служителката. Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „началник отдел И.” е видно, че тя има за цел да подпомага председателя на съда и съдебния администратор при въвеждането и поддържането на информационните и периферните системи в съда: поддържа наличния софтуер, хардуер, анализира нуждите от промяна и прави предложения за актуализиране и усъвършенстване на системата. В тази насока са развити и конкретните длъжностни задължения по 1.14 пункта, които не кореспондират с вменените на служителката дисциплинарни нарушения – установени липси на компютърна техника, грешки при съхраняването й, както и непоставянето на инвентаризационни номера. По делото няма данни и твърдения ищцата да е материално-отговорно лице /МОЛ/ и това е видно още от цитирания от работодателя протокол от 12.08.2009 г., изготвен от специално назначена комисия, където в пункт ІІІ е посочено, че отговорността на съхраняването и отчитането на Д. носи „домакина-снабдител”, съгласно т.1.13 от длъжностната му характеристика, а контролът върху отчетническата дейност на посоченото длъжностно лице се осъществява от директора на Дирекция „Финансова дейност и снабдяване” /главния счетоводител/. Експлоатацията /ползването/ на съответното имущество се осъществява от лицата, посочени в картоните, съхранявани от МОЛ. В този смисъл касационният състав споделя изцяло подробните мотиви на първоинстанционния съд, в които се обосновава липсата на основание наказаната служителка да носи отговорност, тъй като тя не е допуснала виновно неизпълнение на трудовите си задължения по смисъла на чл.186 КТ. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.10.2011 година по гр.д. № 1407/2011 година на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.