Р Е Ш Е Н И Е        №  7   София,  27 януари  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и девета година, в състав:        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                      ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев           Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 645/2008 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано по обща жалба на подсъдимите Г. А. , С. Ч. , М. К. и Д. Я. – всички от с. М., общ. Петрич, чрез техния з. – адвокат М, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 803/2008 г. Сочи се, че е допуснато нарушение на материалния закон и че са налице съществени процесуални нарушения, като искането е да бъде отменен съдебният акт и делото върната за нова разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 452/22.10.2008 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, е изменил присъда № 246/ 17.09.2007 г., по нохд № 19/2007 г., на Благоевградския окръжен съд, като е осъдил подс. Г. А. , С. Ч. , М. К. и Д. Я. , да заплатят по 101 лв. разноски по делото.   Потвърдил е присъдата в останалата й част.     По довода за нарушение на материалния закон:   Възраженията по този довод в жалбата – п. 1, се свеждат до твърденията, че подсъдимите са били признати за виновни и са им наложени наказанията, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.   При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции по основните факти от предмета на доказване, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 НПК, правната квалификация на деянията, е напълно законосъобразна и е приложен закона, който е трябвало да бъде приложен.становените данни от преките доказателствени източници, каквито са показанията на пострадалия свидетел Й. С. , на свидетелите Я, С. , подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства и експертни заключения, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от тези подсъдими, от обективна и субективна с. , съставите на престъпленията по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Обясненията им са били преценени в съответствие с чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и са изложени убедителни съображения, защо са отхвърлени. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото им на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая, вътрешната убеденост на съда е изградена на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни от гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие, относно вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства.   Посоченото в касационната жалба конкретно възражение във връзка с направения довод, е идентично с поддържаното и пред въззивния съд. Същият, подробно се е занимал с него - л. 6 и е направил точен извод, че е напълно неоснователно. Правилно е било прието в мотивите, че е недопустимо квалификацията на деянието за което подсъдимите са признати за виновни и осъдени, да започва с текст от закона касаещ определяне на наказанието, както е направил първоинстанционният съд, поставяйки на челно мястото разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Въпреки това, е направил законосъобразно заключение, че допуснатото нарушение не е съществено и не налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. И това е така защото волята на съда е ясна, подробно са посочени обективната и субективна с. на престъпленията и тяхната правна квалификация. По никакъв начин не може да се говори за нарушаване на правото им на защита – да разберат ясно и точно за какви деяния са осъдени и изградят защитата си пред горната инстанция.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда и неоснователността на направените възражения от защитата на подсъдимите. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение на авторството, на деянията, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. Изложени са убедителни съображения на кои доказателства се гради извода за виновността им и защо се отхвърлят направените възражения.   С оглед на изложеното доводът за допуснато нарушение на закона, като неоснователен, не следва да бъде уважен.     По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   В жалбата – п. 2, по същество се сочи, че е нарушено правото на защита на подсъдимите, тъй като не е било конкретизирано участието на всеки от тях в извършване на изпълнителното деяние и че незаконосъобразно са имали един з. на досъдебното производство при наличие на противоречиви интереси.   При извършената проверка не бяха констатирани такива нарушения, които да са ограничили правото на защита, на четиримата подсъдими. За да са налице такива е необходимо, този съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимите. Изводите и заключенията относно правно релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Същите са имали възможност да се защитават пред две съдебни инстанции със адвокати - защитници и да дават обяснения по обвинението и направените възражения. Осигурена е била равнопоставеност между страните в процеса. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подсъдимите, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения и чрез които е установил точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимите са извършителите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно ги е осъдил за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Понеже този съд, както би посочено по-горе, е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, настоящият касационен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   Обясненията и на четиримата подсъдими, както на досъдебната фаза, така и в съдебно заседание, са последователни в отричане на участие във вменената им престъпна дейност, поради което по никакъв начин не може да се приеме твърдението на защитата за наличие на противоречиви интереси и от тук – съществено процесуално нарушение поради наличие на един защитник. Това би било възможно само, ако позициите им по отношение на обвиненията би била различна, а не единна, както е в настоящият случай.   Въззивният съд е обсъдил подробно в мотивите си – л. 6 и с основание отхвърлил възраженията, че не са били конкретизирани действията на всеки един от подсъдимите. Още с обвинителния акт – стр. 3, прието и от първоинстанционният съд и въззивната инстанция е посочено участието на всеки един при отвличането на пострадалия с лекия автомобил, нанесения побой и взетите вещи. Точно е посочена ролята на всеки един – от извикването му пред къщата, избутването и вкарването насила на задната седалка, нанисаните удари по време на движение, на лекия автомобил, нанесения побой от четиримата в близост до реката и взетите от него дрехи и пари. Точният анализ на фактите в тази връзка, водят до безспорните изводи, за съпричастността на подс. Я. – шофьор на автомобила и Ч. , в инкриминираната престъпна дейност. Те не само са разбирали какво се прави с потърпевшия, но и сами се включили в действията срещу него. В тази връзка са без значение неустановените обстоятелства свързани с това, кой от четиримата подсъдими, коя конкретна вещ е взел от пострадалия при извършване на деянието, тъй като са действали в условията на съучастие, с единен общ умисъл.   С оглед на изложеното, касационната жалба и в тази си част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 452/ 22.10.2008 г., по внохд № 803/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:     Членове: