3 Р Е Ш Е Н И Е № 288 София,14.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 771 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1020 от 04.10.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение от 19.01.2010 година по гр.д. № 1954/2008 година на Софийски градски съд, с което е признато за установено на основание чл. 254 ГПК (отм.), че А. И. А. от [населено място] не дължи на Г. Е. Г. от [населено място] сумата 6900 щатски долара, съставляващи част от неустойка по договор за заем от 28.02.2005 г., за което вземане по реда на чл. 237, ал.1, б. “з” ГПК (отм.) е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 07354/2005 г. на Софийски районен съд. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото прецесуалноправен въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.) вр. с чл. 92, ал.2 ЗЗД относно разпределението на доказателствената тежест при установяване прекомерност на уговорения размер на неустойка. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че в тежест на претендиращия неустойката е да докаже, че уговорения размер не е прекомерно завишен. В решение № 125 от 11.01.1963 г. по гр.д. № 1580/1962 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че страната, търсеща неустойка по договор не е длъжна да доказва действителния размер на вредите, които е претърпяла от неизпълнението на договора, а ако насрещната страна възразява, че неустойката по договора е прекомерно голяма, тя следва да докаже това свое възражение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, възприето в решение № 125 от 11.01.1963 г. по гр.д. № 1580/1962 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.), претендираща неустойка страна следва да докаже, че между страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорно задължение се дължи неустойка в определен размер. Когато насрещната страна въвежда възражение, че уговорената неустойка е прекомерна тя следва да установи обстоятелствата, на които основава възражението си – следва да установи, че действителните вреди, претърпени от неизпълнението са значително по-малки от очакваните. В обжалваното въззивно решение е прието, че с договор от 28.02.2005 г. страните са постигнали съгласие предоставената в заем от ответника Г. Е. сума от 8000 щатски долара да бъде върната от ищеца А. А. в срок до 28.05.2008 г., ведно с ежемесечна лихва от 5% върху заемната сума. Уговорено е, че при невръщане на дадената заемна сума в срок, заемополучателят дължи неустойка в двойния и размер. Заемът не е бил върнат в уговорения срок. По реда на чл. 237, ал.1, б. “з” ГПК (отм.) в полза на заемодателя е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било предприето принудително изпълнение. Прието е, че ответникът по предявения иск основание чл. 254 ГПК (отм.) А. И. А. от [населено място] не дължи на Г. Е. Г. от [населено място] сумата 6900 щатски долара, тъй като не е доказал основанието, на което твърди дължимост на неустойка от 6900 щатски долара; че уговорената между страните неустойка е прекомерно завишена, поради което и при условията на чл. 130 ГПК (отм.) размерът на неустойката е намален до 800 щатски долара, а с оглед предявения петитум е признато за установено, че не се дължи сумата 6900 щатски долара. В касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Г. Е. Г. се поддържа, че произнасянето на съда по възражение за намаляване на неустойка в производство по иск с правно основание чл. 254 ГПК е недопустимо; че в нарушение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е приел, че установяването на действителните вреди е в тежест на претендиращия неустойката; че съдът не може да намали неустойката по своя лична преценка без да е установил несъответствие между уговорения размер и действителните вреди, както и че при определяне на неустойката съдът не е взел предвид продължителния период, в рамките на който заемателят не е погасил задължението си. Ответникът по касационната жалба А. И. А. от [населено място] не взема становище. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователно касационното оплакване за недопустимо произнасяне на съда по възражението по чл. 92, ал.2 ЗЗД. Потестативното право да иска намаляване на неустойката поради прекомерност, страната по договора може да упражни както в производството по иск за присъждането и, така и в рамките на установителния иск по чл. 254 ГПК (отм.) - когато кредиторът по вземане за неустойка се е снабдил с изпълнителен лист за притезанието по реда на чл. 237, ал.1, б. “з” ГПК (отм.), потестативното право по чл. 92, ал.2 ЗЗД би се преклудирало ако длъжникът не го упражни в иск по чл. 254 ГПК (отм.). Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 154 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отв.), въззивният съд е разпределил доказателствената тежест за установяване на действителните вреди в нарушение на съдопроизводствените правила. Независимо от това, с оглед данните по делото, формираните в решението изводи за прекомерност на неустойката са правилни. Уговорената неустойка е за вреди от забавено изпълнение на парично задължение, поради което размерът на обичайните вреди е известен. Съгласно установената съдебна практика, критерият за преценка дали уговореният размер е прекомерен е в каква степен уговорените вреди надхвърлят действителните. Когато уговореният размер надвишава значително този на законната лихва, без да е установено от неизпълнението да са предвиждани или настъпили необичайни вреди, то уговорената неустойка е прекомерна. В този случай, съдът намалява неустойката, изхождайки от обичайните вреди за забавено изпълнение на паричното задължение, както правилно е процедирано в обжалвантото съдебно решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.01.2010 година по гр.д. № 1954/2008 година на Софийски градски съд, ІV „г” въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: