ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161

гр. София, 15.03.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2814/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от юрисконсулт А. А., срещу въззивното решение № 117/16.04.2021 г., постановено по гр. дело № 60/2021 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 260331 от 15.10.2020 г., постановено по гр. д. № 596/2020 г. по описа на Районен съд - Перник. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Е. Ф. Н. срещу [община], представлявана от кмета С. В., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травма (счупване) на десен крак, получена на 19.04.2019 г. при спъване поради неизправна пътна настилка на [улица](близо до блок № 78) в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното й заплащане.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като бъде отхвърлен предявеният от ищеца иск.

Ответницата по касационната жалба Е. Ф. Н. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния й представител адв. Б. В., вписан в регистъра на Кюстендилска адвокатска колегия. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебни разноски.

В изложението към касационна жалба са формулирани следните въпроси :

1. Допустимо ли е да се приеме за доказано наличието на вреди от деликт, ако е налице противоречие между свидетелските показания и приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която изрично сочи, че не е възможно да е налице посоченото увреждане, така както се твърди от свидетелските показания? Сочат се основания по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК.

2. Липсата на издаден болничен лист веднага след възникване на увреждането и издаването на такъв двадесет и два дни след възникване на увреждането, води ли до липса на доказаност относно фактическият състав на деликт по смисъла на ЗЗД? Сочат се основания по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК.

В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с т. 2 от ППВС № 7 от 30.12.1959 г.

От данните по делото се установява следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Е. Ф. Н. срещу [община], за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на травма (счупване) на десния крак, получена на 19.04.2019 г. при спъване поради неизправна пътна настилка на [улица](близо до блок № 78) в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното й заплащане.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото наличието на дупка на уличното платно в деня на инцидента. Посочил е, че този извод не се опровергава от представеното по делото възлагателно писмо, с дата три дни преди инцидента, касаеща изходящата кореспонденция на общината, но не и момента на получаването на същото, като същевременно от възлагателното писмо не се установява датата на извършването на ремонтните дейности. Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от представената медицинска документация, съдебно - медицинската експертиза (СМЕ) и свидетелски показания. Съдът е приел, че съгласно СМЕ, ищцата е получила счупване на големия пищял (тибията) на десния крак. Травмата била установена чрез ЯМР изследване. Било проведено лечение чрез поставянето на ортеза, което е продължило около 45 дни. Възстановителният период е продължил около 5- 6 месеца, като ищцата се намирала 105 дни във временна неработоспособност. След инцидента се запазил обемът от движения на крака. За времето на лечението ищцата изпитвала болки и страдания, а по нейни данни същите продължавали към настоящия момент. Според вещото лице ищцата е претърпяла болки с голям интензитет. Съгласно представените свидетелски показания ищцата е получила голям оток на крака в първите дни след инцидента. Около 15 - 20 дни същата слагала компреси, ползвала мазила и приемала обезболяващи, но болката се увеличила, поради което посетила лекар. Лечението изисквало поставяне на ортеза за период от около 40 дни, а около 3 месеца ищцата се придвижвала с две патерици. Отокът е спаднал след 40 - 50 дни. За времето на лечението ищцата си стояла вкъщи и през втория месец с помощта на една патерица започнала да излиза навън, но само пред блока. Ищцата изпитвала силни болки и имала затруднения при самообслужването от битов и хигиенен характер. Съдът е приел, че обстоятелството, че представената медицинска документация е от период от около 20 дни след датата на увреждането, не опровергава извода за наличие на причинно-следствена връзка между вредите и сочения механизъм на увреждане.

Съдът е приел, че в случая са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца, което е настъпило вследствие неподдържането на улицата. Деликтът е резултат от наличието на необезопасена и неподдържана улица като елемент от пътната инфраструктура на [община] и нейна собственост, чиято поддръжка е в тежест на общината. Полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища и улици е задължение именно на ответника. За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на общината или, както е в случая, на лице, на което е възложена поддръжката на уличната настилка. Същевременно при възложената му доказателствена тежест ответникът не е установил, че на процесната дата улицата е била в добро състояние. С оглед ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата за период от около 45 дни, възрастта й към момента на деликта /45 години/, продължителността на оздравителният период и претърпените от нея болки, и страдания въззивният съд е приел, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на претендирания от 8 000 лв. С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

По въпроси № 1 и № 2.

И двата поставени от касатора въпроси, така, както са формулирани, съдържат оплаквания относно правилността на въззивното решение и не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Двата въпроса всъщност отразяват несъгласието на касатора с изводите на съда относно наличието на вреди, причинени от деликт, но не могат да обосноват допускане на решението до касационен контрол. Въпросите изискват преценка на представените по делото писмени и гласни доказателствени средства, включително и изготвената СМЕ, каквато не може да бъде извършена по реда на чл. 288 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. В случая не е налице никаква обосновка относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението оплаквания.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът дължи на ответницата по касация направените от тях разноски в размер на 1800 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.

С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 117/16.04.2021 г., постановено по гр. дело № 60/2021 г. на Окръжен съд - Перник.

ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета С. В., да заплати на Е. Ф. Н. сумата от 1800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.