4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60794 София, 22.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2376 по описа за 2021 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от „Булсатком“ЕАД [населено място] / сега „Булсатком“ЕООД/ срещу решение № 260088 от 10.03.21г.по в.гр.дело № 775/20г.на Пазарджишкия окръжен съд.С него е отменено решение № 260008 от 2.09.20г.по гр.дело № 200/20г.на Панагюрския районен съд и вместо него е постановено друго, с което „Булсатком“ЕАД е осъдено да заплати на Р. Г. А. от [населено място] сумата от 63 741.12 лв – обезщетение при прекратяване на трудов договор № 587 от 31.10.07г.,уговорено с допълнително споразумение № 1030 от 1.04.15г.,ведно със законната лихва,считано от 3.04.20г.до окончателното изплащане на сумата. Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси: 1.Действителна ли е уговорка,въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение,съгласно което работодателят дължи на работника обезщетение в размер на 12 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение,когато служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението чрез едномесечно писмено предизвестие по реда на чл.326 ал.1 КТ,без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяване на правоотношението и без в трудовия договор да е изрично посочено,че уговореното обезщетение се дължи и при прекратяване на трудовия договор по силата на чл.326 ал.1 КТ; 2.Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на 12 брутни трудови възнаграждения,без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор,когато работникът или служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението, чрез едномесечно писмено предизвестие по чл.326 ал.1 КТ,без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяване; 3.Следва ли да се тълкува,че страните са отменили уговорка по допълнително споразумение,в случаите,при които в последващо допълнително споразумение наименованието на клаузата съществува,без да е посочено съдържание,както и изрично препращане към клаузите на предходното споразумение; 4.Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните.Посочено е и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. В срока по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба Р. Г. А. е подал отговор.Счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че на 31.10.2007г.между страните е възникнало трудово правоотношение,по силата на което Р. А. е заемал длъжността „монтажник,аудио визуално оборудване“,с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 200 лв.С допълнително споразумение № 869/21.01.09г.е назначен на длъжността „регионален мениджър“ и е договорено основно трудово възнаграждение в размер на 712 лв.С решение на Съвета на директорите на „Булсатком“ЕАД от 20.03.15г.,предвид финансовото състояние на дружеството, са намалени месечните трудови възнаграждения,като е предвидено да се сключат допълнителни споразумения със служителите със следното условие: при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на трудовото правоотношение.В изпълнение на това решение на 1.04.15г.между страните по делото е сключено допълнително споразумение № 1030 към ТД,с което е договорено месечно възнаграждение в размер на 3 700 лв и клауза: при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 12 брутни месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на трудовия договор.Дължимото обезщетение е платимо в пълен размер еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора.Впоследствие с допълнително споразумение № 317 от 31.12.18г.страните са постигнали съгласие основното месечно възнаграждение на ищеца да е в размер на 4955 лв, брутното му трудово възнаграждение е в размер на 5 311.76 лв.С предизвестие № 14 от 24.01.20г. А. е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора, считано от 24.02.20г.Със заповед № 45 от 21.02.20г.на изпълнителния директор на „Булсатком“ЕАД трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326 ал.1 КТ. При тези фактически данни по делото въззивният съд е приел,че претендираното обезщетение при прекратяване на трудовия договор, уговорено с допълнителното споразумение от 1.04.15г., е дължимо, като е счел за неоснователно възражението на ответната страна за недействителност на тази клауза. Съдът е изложил съображения,че съгласно чл.66 ал.2 КТ е допустимо с трудовия договор да се уговорят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила,които не са уредени с повелителни разпоредби на закона,както и условия,които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.Посочено е, че в случая претендираното обезщетение не противоречи на императивни норми,договорено е изрично в трудовия договор на ищеца и ответникът е поел задължение да го изпълни при прекратяване на договора,независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор. Настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос : Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на 12 брутни трудови възнаграждения,без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор,когато работникът или служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението, чрез едномесечно писмено предизвестие по чл.326 ал.1 КТ, за проверка на твърдяното противоречие с практиката на ВКС - решение № 356 от 25.09.12г.по гр.дело № 773/11г.на 4-то г.о.; решение № 84 от 29.06.18г.по гр.дело № 2624/17г.на 3-то г.о.,решение № 505 от 3.01.13г.по гр.дело № 1476/11г.на 4-то г.о. и др. Първият въпрос в изложението по съдържанието си съвпада с втория, по който е допуснато касационно обжалване. По останалите две въпроса,посочени от жалбоподателя,съдът следва да се произнесе при разглеждане на спора по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 260088 от 10.03.21г.по в.гр.дело № 775/20г.на Пазарджишкия окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателя „Булсатком“ЕООД да внесе държавна такса в размер на 1274.82 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението. Делото да се докладва на Председателя на Трето г.о. за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.