Р Е Ш Е Н И Е
№
269
гр.София, 02 юли 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
със секретар Иванка
Илиева
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 266/2009 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативната прокуратура против присъда № 40 от 18.ІІІ.2009 год. по внохд № 30/2009 год. на Военно-апелативния съд, която е нова след отмяната на присъда № 108 от 3.ІІІ.2009 год. по нохд № 108/2008 год. на Варненския военен съд.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че от м. ХІ.2003 год. включително до м.ІІІ.2008 год. е подавал ежемесечно до командира на под.34960 молби-декларации за изплащане от М. на отбраната/МО/ на парична компенсация затова, че във Варна ползва жилище при условията на свободно договаряне, които молби-декларации били с невярно съдържание, довело до получаването от С. без правно основание на 5 565 лева, собственост на МО, за което и на основание чл.212, ал.1, предл.първо във вр. с чл.26 НК е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 4 години. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението, да е получил посоченото имущество въз основа още на договори за наем от 6. Х.2003 год., 14.ІХ.2004 год., 1. Х.2005 год., 20.ІХ.2006 год. и 24.ІХ.2007 год., на молби-декларации и приложения към тях от същите дати.
С протестираната въззивна присъда С. е оправдан, а уваженият от първата инстанция граждански иск за 5 565 лева в полза на МО-отхвърлен.
Соченото в протеста касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е подкрепено с довода, че макар С. да не е осъществил престъпния състав на документната измама-затова правилно е бил оправдан-той многократно е декларирал липсата на родствени отношения с наемодателката си И. С. Венкова, която вдействителност е негова майка, осъществявайки при условията на продължавана престъпна дейност състава на чл.313, ал.1 НК. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на Военно-апелативния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста.
Защитникът на подсъдимия иска оставяне на въззивната присъда в сила.
Протестът е основателен.
Още при досъдебното разследване е било документално установено, че в инкриминираните молби-декларации, които подсъдимият е попълвал с цел да получи, по реда на Наредба за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно договаряне, приета с ПМС № 41 от 6.ІІ.1997 год., парично компенсиране на заплащания от него наем за ползване на гарсониера в гр. В., С. е посочвал, че собственик на гарсониерата и негов наемодател е И. С. Венкова, с която не се намира в родствена връзка. Документално е било установено и това, че Ив. Ст. Венкова е рождена майка на подсъдимия. Макар горните две обстоятелства да не са намерили място в обвинителния акт, те са били приети за установени от първоинстанционния съд и отразени на л.3 от мотивите към присъдата му /л.118 от първ.дело/.
Оправдавайки подсъдимия по обвинението в престъпление по чл.212, ал.1, предл.първо във вр. с чл.26 НК, което, заедно с частичното оправдаване на С. от първоинстанционния съд, изцяло го е оневинило за всички действия, извършени с цел получаване на парична компенсация по силата на цитираната Наредба, въззивният съд е постановил присъдата си в нарушение на чл.304 НПК. Това е така, защото е налице безсъмнено лъжливо документиране, извършено от подсъдимия в удостоверителен документ с потвърждаването на неистината, че няма родствена връзка с наемодателката си И. Ст. Венкова /за същността на документа вж. т.7 от обстоятелствената част на П.3-82 г., Пл./. Извършеното при всички случаи съставлява престъпление по чл.313, ал.1 НК /въпросната Наредба съществува и се прилага „по силата на… постановление на Министерския съвет/, а подсъдимият може да бъде признат „за невинен” само тогава, когато извършеното от него деяние „не съставлява престъпление”.
При постановяването на въззивната оправдателна присъда е нарушен материалния закон, като не е приложен закона, който е следвало да се приложи съобразно установените факти – касационно основание по чл.348, ал.2, предл.второ НПК. Допуснатото нарушение налага отмяна на тази присъда и връщане делото на същия съд за ново разглеждане, поради
което и на основание чл.354, ал.3, т.3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 40 от 18.ІІІ.2009 год. по внохд № 30/2009 год. на Военно-апелативния съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: