Ключови фрази


1

7



7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

София, 18.01.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2826 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 295 от 02.11.2020 г. по в.гр.д.№ 610/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2 от 24.02.2021 г. по в.гр.д.№ 610/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, след частична отмяна на решение № 131 от 10. 05. 2019 г., поправено с решение № 140 от 17. 07. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 1124/2017 г. на РС – Велинград, е допуснато извършване на съдебна делба между Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г., на следните недвижими имоти и при следните квоти:
а/. дворно място, представляващо УПИ ...., в кв. ....по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., при квоти: по 11/24 за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/24 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.;
б/. първи жилищен етаж (втори пореден етаж) от построената в имота жилищна сграда, представляващ самостоятелен жилищен обект с площ от 94 кв.м., при квоти: по 3/8 ид.ч. за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/8 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.;
в/. втори жилищен етаж (трети пореден етаж) от построената в имота жилищна сграда, представляващ самостоятелен жилищен обект с площ от 94 кв.м., при квоти: по 11/24 ид.ч. за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/24 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.;
г/. приземен етаж (първи пореден етаж) с площ от 94 кв.м., представляващ самостоятелен обект на собственост състоящ се от кухня и дневно помещение, образувано от бивш търговски обект – заведение /преди гараж/ и битова стая), при квоти: по 1/4 ид.ч. за Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г.]
д/. мансарден етаж (четвърти пореден етаж) с площ от 94 кв.м., представляващ самостоятелен обект – ателие, състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, при квоти: по 1/4 ид.ч. за Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Н. Ц. Г. и К. Ц. Г., чрез адвокат Л. Г.. Поддържа се неправилност на същото, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на фактическите изводи. Относно приземния етаж се твърди, че при построяване на сградата същият е представлявал складово помещение, обслужващо жилищните обекти на първи, втори и тавански етаж, и тогава и сега не представлява самостоятелен обект на собственост и не следва да се допуска до делба като самостоятелна недвижима вещ. При възникването на етажната собственост през 1975 г., с прехвърлянето на първия жилищен етаж на Ц. и А. Г., от родителите им К. и Н. Г., Ц. и А. Г. са придобили по силата на същия договор и 1/2 ид.ч. от приземния етаж, а другата 1/2 идеална част от приземния етаж е останала в собственост на родителите им К. и Н. Г., които след прехвърлителната сделка са останали собственици на втория жилищен етаж и тавана. Относно таванския етаж се твърди, че още при построяване на сградата през 1968 г. същият е изграден като самостоятелно жилище, отговаря на необходимите нормативни изисквания за самостоятелен обект - ателие, поради което не представлява обща част, а е собственост на собствениците на терена. Същият следва да се допусне до делба, но при квоти идентични с квотите в дворното място. Относно дворното място и двата жилищни етажа се поддържа, че същите следва да се допуснат до делба, както и че след постановяване на решението по чл. 247 ГПК, квотите в съсобствеността досежно тези обекти са определени правилно. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с което се поставят 18 бр. въпроси. Сочи се и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата И. Ц. Г. и Б. И. Г., в депозирани отговори, изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценка наличие на основанията по чл. 280 ГПК, съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Н. А. Г. и К. Г. Г. са сключили граждански брак на 04.06.1961 г. Н. А. Г. починал на 11.09.2001 г. и е оставил наследници по закон съпругата си К. Г. Г. и децата си А. Н. Г., [дата на раждане] , и Ц. Н. Г., [дата на раждане] Ц. Н. Г. е починал на 16.09.2010 г. и е оставил наследници по закон преживяла съпруга Б. И. Г. и синове И. Ц. Г., от брака му с Б. Г., както и Н. и К. Ц. Г., от първия му брак.
Н. и К. Г. придобили в режим на СИО процесното дворно място, на основание договор за замяна, сключен с н.а. № .....г., и по регулация (н.а. № .... г.). В периода 1968 – 1972 г. построили процесната жилищна сграда въз основа на строително разрешение № 124/17. 07. 1968 г. По отношение на жилищната сграда е установено, от заключението на съдебно-техническата експертиза, че същата се състои от два жилищни етажа, плюс един приземен и един тавански етаж.
Н. и К. Г. дарили на децата си А. и Ц. Н. Г. по 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от процесната двуетажна къща, представляващ самостоятелно жилище, с н.а. № .... г.. След смъртта на Ц. Г. през 2010 г., неговата 1/2 ид.ч. е наследена от съпругата му Б. Г. и синовете му Н., К. и И. Г., като всеки получил по 1/8 ид.ч.С нотариален акт № .... г. А. Г. е продала на племенниците си Н. и К. Г. собствената си 1/2 ид.ч. от първия етаж (на всеки по 1/4 ид.ч.). Така, към настоящия момент Н. и К. Г. са собственици на по 3/8 ид.ч. от първия етаж (на по 1/8 ид.ч. по наследство от баща си и на по 1/4 ид.ч. на основание договор за покупко-продажба), а Б. Г. и И. Г. са придобили по 1/8 ид.ч. по наследство от Ц. Г.. Първият етаж представлява самостоятелен жилищен обект както по правилата и нормативите, установени в ЗПИНМ и СПНИНМ, в сила от 1959 г. до 1977 г., действали при построяване на къщата, така и съгласно действащите понастоящем правила на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г.
Вторият жилищен етаж и дворното място са останали собственост на Н. и К. Г.. След смъртта на Н. Г. през 2001 г. К. Г. е придобила 4/6 ид.ч. (1/2 на основание прекратена с развод СИО и 1/6 по наследство от съпруга си), а А. и Ц. Г. са получили по 1/6 ид.ч. всеки от тях, по наследство от баща си, от втория етаж и дворното място. След смъртта на Ц. Г. през 2010 г., неговата 1/6 ид.ч. от втория етаж и дворното място е наследена от съпругата му Б. Г. и синовете му Н., К. и И. Г., като всеки получил по 1/24 ид.ч. С н.а. № .... г. К. Г. и А. Г. са продали на Н. и К. Г. собствените си общо 5/6 ид.ч. от втория етаж и от дворното място (на всеки от тях по 5/12 ид.ч.). Така, към настоящия момент Н. и К. Г. са собственици на по 11/24 ид.ч. от дворното място и втория етаж (по 1/24 са придобили по наследство от баща си, а по 5/12 ид.ч. на основание договори за покупко-продажба), а Б. Г. и И. Г. са собственици на по 1/24 ид.ч. по наследство от Ц. Г.. Вторият жилищен етаж представлява самостоятелен жилищен обект както по правилата и нормативите, установени в ЗПИНМ и СПНИНМ, в сила от 1959 г. до 1977 г., така и съгласно действащите понастоящем правила на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г.
Относно приземния етаж (първи пореден) по делото е установено, от заключението на съдебно-техническата експертиза, че същият, към построяване на сградата (1968 г. – 1972 г.) се е състоял от гараж 40 кв.м. и 54 кв.м. помещения със складово предназначение. Впоследствие гаражът и помещенията са били преустроени в заведение, а понастоящем приземният етаж се състои от коридор, кухня, дневно помещение (бивше заведение-гараж и битова стая). Гаражът не съществува като самостоятелен обект на собственост. Светлата височина на кухнята е 2, 47 м., на дневното помещение (бивше заведение-гараж и битова стая) е 2, 40. Приземният етаж не е отговарял на изискванията на ЗПИНМ и Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ), в сила от 1959 г. до 1977 г., за минимална височина на жилищни помещения – 2,50 м., както и на минималните изисквания за ниво над терена – 0, 30 м. Съгласно пар. 38, ал. 1 СПНИНМ жилището трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник и складово помещение, а съгласно пар. 45, ал. 1 СПНИНМ, жилищните помещения трябва да имат светла височина най-малко 2, 50 м. Приземният етаж не отговаря и на изискванията, установени в ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, за жилище и за минимална височина на жилищни помещения. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ жилището трябва да има самостоятелен вход, кухня или кухненски бокс, най-малко едно жилищно помещение, баня-тоалетна и складово помещение. Жилищните помещения трябва да имат светла височина най-малко 2, 60 м. Към построяването на сградата ЗПИНМ е допускал изграждане на ателиета само в подпокривно пространство, а чл. 38, ал. 1 ЗУТ предвижда възможност в надземните етажи на жилищните сгради освен жилища, да се изграждат и ателиета. Приземният етаж не отговаря и на изискванията за най-малка височина на жилище в подпокривно пространство по ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. – 1, 50 м. Приземният етаж не е описан изрично в някоя от прехвърлителните сделки, посочени по-горе.
Относно таванския (четвърти пореден) етаж по делото е установено, че същият се състои от една спалня, обединено дневно пространство с кухненски бокс, санитарен възел-баня с тоалетна. Минималната светла височина на скосената част на етажа е 1.10 м., а максималната светла височина на останалата част на етажа от 2.40 м. и 2.46 м. Таванският етаж не е отговарял на изискванията на ЗПИНМ и СПНИНМ, в сила от 1959 г. до 1977 г., за минимална светла височина на жилищни помещения – 2,50 м., както и на минималните изкисвания за светла височина на жилища в подпокривно пространство – 1, 50 м. (пар. 21а, ал. 6 СПНИНМ). Помещенията на четвърти мансарден етаж не отговарят и на изискванията за най-малка височина на жилище в подпокривно пространство по ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. – 1, 50 м. Таванският етаж не е описан в някоя от прехвърлителните сделки, коментирани по-горе.
При тези данни въззивният съд е приел, че жилищните обекти на първия и втория етаж следва да се допуснат до делба между страните по делото при посочените по-горе квоти. Относно приземния етаж е прието, че същият съдържа самостоятелен обект на собственост – ателие и следва да бъде допуснат до делба при квоти по 1/4 ид.ч. за всеки съделител, като във втората фаза бъдат индивидуализирани помещенията, които съдържа. Относно таванския етаж е прието, че същият представлява самостоятелен обект на собственост – ателие и следва да се допусне до делба при дялове по 1/4 ид.ч. за всеки от съделителите. И приземният и таванският етаж не са били предмет на прехвърлителните сделки, Ц. Г. е бил техен изключителен собственик и след смъртта му правата на наследниците му (преживяла съпруга и три деца) са равни – по 1/4 за всеки от тях. Относно дворно място е прието, че същото не представлява обща част, тъй като нито един от съделителите не притежава в изключителна собственост самостоятелен обект, находящ се в сградата. Всички самостоятелни обекти в жилищната сграда са в режим на съсобственост между всички съделители, поради което не съществува пречка за допускане и на дворното място до съдебна делба наред с жилищната сграда, съгласно ППВС № 4 от 30.10.1964 г..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени множество въпроси (18 бр.) във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: 1. представлява ли обща част на сградата подпокривното пространство, когато е изпълнено като свободно пространство между покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция; 2. какъв е вещноправният статут на таванското помещение; 3. собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и към кой момент и при какви условия така изграденото може да бъде обект на придобиване по давност; това питане се отнася и за останалите обекти в етажна цяла жилищна сграда – мазе, сутерен, етаж, таванско; 4. как се приема наследството; може ли да се приеме мълчаливо, има ли срок за това, и кога и как се прави и дали има отношение по първата фаза на делбата; 5. обжалваното решение представлява ли годен съдебен акт при положение, че липсват мотиви и правни изводи; 6. нищожно ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки или липсват; 7. кое определя предназначението на дворното място като обща част по предназначение и може ли за обща част да се счита само тази част, която служи за достъп и обслужване на сградата, а останалата част да не се счита като обща част; 8. следва ли квотите в съсобствеността върху дворното място да се вземат предвид при възникването на етажната собственост или следва да се вземат предвид последващите промени в площта на сградите и промяна в собствеността им; 9. следва ли съдът на този етап, в тази фаза на делбата, само да формира извод дали е налице съсобственост между страните и при какви права, без да изследва друго; 10. може ли да настъпи придобивна давност относно идеални части от имот в полза на друг съсобственик, той трябва ли да се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част и следва ли да покаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, като тези действия са доведени до знанието им; може ли да се възразява с това в делбеното производство в първата фаза; имат ли правна стойност като доказателство обявена данъчна декларация за собственост и заплащането на данъци за нея в производството по първата фаза; 11. трябва ли всички съделители в една делба да получават поравно права върху преустроени от един собственик приземен етаж/сутерен с мазе, и от таванско ателие/мансарда – част от сградата, без да се изследват наследствените права и дялове на всички, а само като се дели поравно на всеки участник; 12. когато се допуска до делба отделен обект в етажна собственост – апартамент в съсобствена триетажна сграда, следва ли да се допусне до делба дворното място, в което е построена сградата, съобразно припадащите се на съделителите идеални части, и приложима ли е в този случай забраната на чл.38 ЗС; 13. последващи преустройства в приземие – гараж и мазе /и по-точно както са направени и посочени в СТЕ пред РС/ следва ли да се вземат предвид при допускане на делбата на имота; 14. подлежи ли в първа фаза на делба на спиране делбеното производство поради наличие заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот; подлежат ли на разглеждане възражения от страните в хода на първа фаза на делба до влизане в сила на решението по допускане; може ли да се предяви и разглежда иск за защита на други права по общия искове ред между страните със същия предмет, докато е висящо производството по допускане на делбата; има ли връзка между приемането на наследство от сънаследник и определяне на квотите му в собствеността в първата фаза до влизането в сила на решението по допускане; само възражения и искания по чл.342-344 ГПК ли могат да се правят до влизане в сила на решението по допускане на делбата или други такива; пропускането на срока по чл.342 ГПК, респ. чл. 133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК; 15. допустима ли е делбата на първият обект по делото – дворно място УПИ ....., кв.....по плана на [населено място], с площ от 352 кв.м., и ако да, то при какви квоти и за кои участници се отнася това; 16. допустима ли е делбата на вторият обект по делото – сутерен/приземен етаж, и ако да, то при какви квоти и за кои участници в съсобствеността се отнася това; 17. допустима ли е делбата на третият обект по делото –мансарден/тавански етаж, и ако да, то при какви квоти и за кои участници в съсобствеността се отнася това; 18. допустима ли е делбата на втория редовен етаж от сградата, и ако да, то при какви квоти и за кои участници се отнася това.
Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 89 от 17.06.2014 г. по гр.д.№ 764/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 95 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 524/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр.д.№ 1940/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 212 от 16.04.2010 г. по гр.д.№ 2937/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 151 от 03.06.2014 г. по гр.д.№ 890/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 395 от 04.11.2020 г. по гр.д.№ 309/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 92/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 51 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 1676/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 48 от 13.03.2013 г. по гр.д.№ 654/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 215/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 588/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 915/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр.д.№ 2440/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр.д.№ 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г. на ВКС, І г.о.
Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, които касаят следните проблеми: представляват ли самостоятелни обекти на собственост – жилища и/или ателиета приземен и/или тавански етажи от сграда, неотговарящи на изискванията за минимална светла височина на помещения в жилища и ателиета, установени както в действалите към построяване на сградата нормативни актове, така и в действащата към извършване на делбата нормативна уредба; какъв е статутът на етажи от сгради с посочените характеристики; възможно ли е такива обекти да бъдат допуснати до делба като самостоятелни недвижими вещи и как следва да се определят квотите в съсобствеността относно приземния и тавански етажи с посочените характеристики.
Посочените въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие с част от цитираната от касатора практика на ВКС.
По останалите въпроси не са налице основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 02.11.2020 г. по в.гр.д.№ 610/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2 от 24.02.2021 г. по в.гр.д.№ 610/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като ги предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях производство прекратено.
След изтичане на срока за изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му в открито заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: