Р Е Ш Е Н И Е   №  145   гр.София,  28 април  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети март    две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 9/2010 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимата И. К. Б. против присъда № 462/13.11.2009 год. по въззивно нохд № 407/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена в нарушение на закона и с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се обосновава искането за отмяна и оправдаване по повдигнатото обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че няма нарушение на закона и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Разложкият районен съд с присъда № 1327/27.04.2009 год. по нохд № 18/2009 год. признал подсъдимата Б. за невиновна в това на 28.08.2007 год. в гр. Д. в кръга на службата си да е съставила официален документ – нотариална заверка, в който да е удостоверила неверни обстоятелства-подписът за осигурено лице в Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е положен пред нея лично и на място в канцеларията на Кметството в гр. Д. от лицето М. Г. Б. и след като се е уверила в нейната самоличност, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 НК и я оправдал по така повдигнатото й обвинение. Благоевградският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 407/2009 год. отменил присъдата на районния съд и признал подсъдимата Б. за виновна по обвинението по чл.311, ал.1 НК. При предпоставките по чл.54 НК я осъдил на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимата да заплати и направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор, в който се поддържат доводи за нарушение на закона с оправдаването на подсъдимата като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел, че събраните доказателства са достатъчно и възможните и не се налага провеждане на съдебно следствие. В изпълнение на процесуалното задължение по чл.314 НПК извършил цялостна и задълбочена проверка на събраните по предвидения процесуален ред гласни и писмени доказателствени средства. Въз основа на анализа и оценката им направил и своите фактически изводи, които не се различават от тези в първоинстанционния съдебен акт. Приел, че подсъдимата Б. , изпълнявайки длъжността кмет на гр. Д., е имала правомощие по силата на чл.83 ЗННД включително да удостоверява подписи на частни документи. С оглед създадената практика деловодителката Фикийна след проверка на съответния документ поставяла печата за нотариална заверка /на изпълняващия нотариалната служба при кметството/, което направила и по отношение на подписано от св. Б заявление за промяна на участие в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионно-осигурително дружество, чийто подпис следвало да бъде нотариално заверен. Подсъдимата не се била уверила, че лицето се е явило пред Фикийна, за което нито попитала, нито свидетелката предварително я уведомила, и поставила подписа си на нотариалната заверка, последван от положения от св. Ф върху него кръгъл печат. Няма спор, че подписът на св. Б е положен лично от нея, а е заверен от подсъдимата, в какъвто обем са правомощията й. Допуснатото нарушение се свежда до осъществяване на дейността в отсъствие на положилия подпис лице, в чиято самоличност е следвало да се увери при личното му участие. Престъплението по чл.311, ал.1 НК може да се извърши само от длъжностно лице, каквото безспорно е подсъдимата и то в кръга на службата, което има задължение да отразява истината при съставяне на удостоверителен документ. Самото документиране обаче се изразява в съставянето на истински удостоверителен /официален или частен какъвто е конкретния/ документ, но се изисква удостоверените факти или обстоятелства да не съответстват на обективната действителност. В документът, който е представен пред съответните органи, няма удостоверени факти или обстоятелства, несъответстващи на обективната действителност, защото св. Б е подписала лично Заявлението, което е установено от показанията й и от неоспореното от страните и прието от съда заключение на графологическата експертиза. Присъствието й пред длъжностното лице за извършване на нотариалната заверка е предвидена като изискване за валидност на нотариалното заверяване, но то не е част от съдържанието на документа, за да бъде определено извършеното като лъжливо документиране по смисъла на чл.311, ал.1 НК. Допуснатото нарушение не е елемент от състава на престъплението, нито е основание да се направи извод, че е извършено удостоверяване на неверни обстоятелства в официален документ в кръга на службата му и че е у становено намерението за постигане на предвидената в нормата като задължителна специална цел. Липсата на обективните и субективните признаци на престъплението налагат извода, който е мотивиран и в особеното мнение на докладчика по въззивното дело, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана, тъй като деянието, за което й е повдигнато обвинение не съставлява престъпление. Присъдата следва да бъде отменена и в частта, в която е осъдена да заплати разноски в размер на 205,26 лева, които на основание чл.190, ал.1 НПК остават за сметка на държавата. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъда № 462/13.11.2009 год. по въззивно нохд № 407/2009 год. на Благоевградския окръжен съд и ПРИЗНАВА подсъдимата И. К. Б. за невиновна като я оправдава по повдигнатото й обвинение по чл.311, ал.1 НК, както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски в размер на 205,26 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!