Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

С о ф и я , 02 октомври 2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 с е п т е м в р и 2018 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 682/2018 година.

Касационното производство по Глава 23 от НПК е инициирано с касационна жалба (назована „частна жалба”) от частния обвинител и граждански ищец К. Т. К. от [населено място], срещу решение № 140 от 18.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 170/2018 г. от Пловдивския апелативен съд с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК заради явната несправедливост на потвърденото с него наказание на подсъдимия П. И. П. от [населено място] и занижения размер на присъденото му обезщетение за претърпените от смъртта на баща му неимуществени вреди с искане решението да бъде отменено и ВКС „упражни правомощията си по чл.354 от НПК”.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
В касационното производство касаторът поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.
Подсъдимият П. П., редовно уведомен, не взема лично участие в касационното производство и не се представлява.

Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
По първоначално внесения обвинителен акт с обвинение по чл.124, ал.1, пр.2-ро от НК и образуването на НОХД № 116/2016 г. в Старозагорският окръжен съд, съдията-докладчик с разпореждането си от 19.05.2016 г. е прекратил съдебното производство заради констатирани съществени процесуални нарушения при предявяване на обвинението и правната му квалификация и заради нарушаване правото на защита на сина на починалия К.К. и на дъщеря му П.Т., допуснати на досъдебното производство, поради което делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. Протестирано, разпореждането е било потвърдено с определение № 416 от 04.07.2016 г. по ВЧНД № 353/2016 г. от Апелативен съд-Пловдив.
При повторното внасяне на обвинителен акт в Окръжен съд-Стара Загора и образуването на НОХД № 480/2016 г., съдията-докладчик е счел за неизпълнени всички дадени в предишното му разпореждане указания, касаещи правото на защита на пострадалите наследници на убития Т.Т. и с разпореждане от 25.10.2016 г. отново е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за ново разглеждане.
След отстраняването на констатираните процесуални нарушения и пренасяне на производството в съдебната му фаза, с присъда № 3 от 29.01.2018 г. по НОХД № 692/2016 г. на Окръжен съд-Стара Загора подсъдимият П. И. П. от [населено място] е признат за виновен за това, че на 21.04.2013 г. в Ч. по непредпазливост е причинил смъртта на Т. К. Т. от същия град вследствие умишлено нанесена му средна телесна повреда и на основание чл.124, ал.1, пр.2-ро вр.чл.129, ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи и отложеното му наказание от 5 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 61/2012 г. на Районен съд-Чирпан, в чийто изпитателен срок е било извършено инкриминираното по настоящето дело деяние.
Уважен е предявеният от сина на убития Т.Т. К. Т. К. граждански иск, като подс.П. е осъден да му заплати сумата от 13 000 лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.04.2013 г. до окончателното й заплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, а в тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 2 283,28 лева и дължимата се върху уважения размер на иска държавна такса в размер на 520 лева.
Присъдата е била обжалвана от частния обвинител и граждански ищец К. К. заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и на размера на присъденото му обезщетение за причинените му вреди с искане за завишаване размерите както на наказанието, така и на присъдената му сума.
Присъдата е била обжалвана с бланкова въззивна жалба и от защитника на подсъдимия адв.Ст.П. от АК-Стара Загора заради нейната незаконосъобразност с доводи в съдебните прения за нейната процесуална неиздържаност при извеждане на правно релевантните факти относно авторството на деянието в лицето на подзащитния му и неговата вина за причинения на пострадалия вредоносен резултат, както и заради „чувствително завишения размер” на уважения граждански иск с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова за оневиняването му по предявеното обвинение, съответно отхвърляне на предявения иск изцяло.
С поставеното на настоящата касационна проверка въззивно решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на Окръжен съд-Стара Загора.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок и от страна с право на жалба, срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Обсегът на настоящата касационна проверка, очертан съгласно разпоредбата на чл.347 от НПК с наведените от жалбоподателя доводи, обхваща справедливостта на наложеното на подс.П. наказание, като се настоява то да бъде отмерено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Възразяват се изводите на въззивния съд за „сравнително дългия период от извършване на деянието до постановяване на присъдата” без каквото и да е негово съдействие на разследващите органи и направеното от него „самопризнание”, но под натиска на събраните разобличаващи го доказателства, в разрез с обясненията му за начина на осъществяване на деянието, оборени и от заключението на експертите-медици по СМЕ. Подминати били и предишните му осъждания за деяния с упражняване на насилие и закани с убийство. Занижеността на присъденото на ищеца К. обезщетение за претърпените от него морални болки и страдания от загубата на баща му се обосновава с родствената им връзка и болезнената му реакция за начина на причиняване на смъртта му, като последица от запознаването с материалите по делото и на тази основа се претендира за завишаване на неговия размер.
ВКС намира, че двете инстанции по фактите правилно са оперирали в рамките на предявеното на подс.П. обвинение по чл.124, ал.1, пр.2-ро от НК, макар да са констатирали обстоятелства за извършено от него много по-тежко престъпление срещу пострадалия Т., изводими от многобройността и тежестта на причинените му телесни увреждания, имащи пряка причинна връзка в генезиса на причиняване на смъртта му. За това са повлияли затрудненията при разкриване на автора на деянието и липсата на преки очевидци на случилото се с пострадалия. В крайна сметка той е установен по безспорен начин в лицето на подсъдимия и фактическите изводи на съдилищата не страдат от пороци, като не са и оспорени от защитата му.
При индивидуализацията на наказанието и въззивният съд правилно е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината на подс.П. обстоятелства и се е съгласил то да бъде определено при баланса им, като е дал убедителен отговор на наведените във въззивната жалба от частния обвинител доводи за неговата явна несправедливост, които се повтарят и в касационната жалба. Обективен факт е отдалечеността на деянието от датата на санкциониране на дееца с постановената осъдителна присъда, като е недопустимо „забавеното” му самопризнание да бъде отчитано като отегчаващо обстоятелство. Правилно е отчетена неговата тежест на фона на останалите доказателствени източници, което е предопределило по-високия размер на санкцията в рамките на предявеното обвинение. Той е съобразен и с обществената опасност на подсъдимия, склонен според изводите в СППЕ на прояви на неоправдана агресия, за каквито случаи е осъждан преди инкриминираното по настоящето дело деяние. От друга страна, данните за личността на пострадалия имат своето значение дотолкова, доколкото с нищо не е предизвикал упражненото върху му насилие от страна на подсъдимия. В рамките на всички тези обстоятелства съдът с основание е отрекъл да завиши размера на определеното на подс.П. наказание и касационната жалба на частния обвинител се явява неоснователна.
Неоснователни са и оплакванията за заниженост на присъденото на ищеца К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от убийството на баща му Т.Т.. Извън показанията на св.Л., Г.Г., М.Х., Д.Г., описали пострадалия като добър, „златен” човек, който не пие и не пуши, първоинстанционният съд е дал на ищеца К. възможност в четири поредни съдебни заседания, с отлагане на хода на съдебното производство, да докаже исковата си претенция с ангажираните от него гласни доказателствени средства, които не са могли да бъдат приобщени поради неизвестност на местоживеенето на допуснатите по негово искане свидетели било в страната, било в чужбина. Извън родствената връзка с ищеца с починалия му баща съдилищата подробно са обсъдили обстоятелствата относно това доколко е имало близост помежду им, което да обоснове изживяните, според К., изключителни болки и страдания. Посочените по-горе свидетели са изяснили липсата на каквато и да е заинтересованост към битието на баща му Т.Т., неполагането на грижи за него на тази преклонна възраст, изоставяйки го да живее в окрайнините на [населено място] в товарен автомобил (микробус), с откъслечни помежду им срещи през дългия период от 1995 г. насетне, когато ищецът напуснал България и заминал да живее и работи в Гърция. Макар да са неотносими към изискването за справедливост на търсеното обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдилищата са отбелязали и два смущаващи ги факта – че на известието за убийството на Т. се е отзовала само дъщеря му П.К. и е финансирала погребението му, докато синът му реагирал след повече от 20 дни, макар да е бил в Република Гърция като наша съседна държава и разполагащ с МПС. На този фон причиняването на смъртта му непредвидено, по особено мъчителен и жесток начин няма как да обоснове „изключително болезнената реакция” на жалбоподателя и то чак „при запознаване с материалите по делото”.
Обсъждайки всички тези обстоятелства, апелативният съд не е имал основание да не подкрепи изводите на окръжния съд при инертността на жалбоподателя и във въззивното производство. Няма събрани нови доказателства, които би могло да доведат до други изводи за изискуемата се от чл.52 от ЗЗД справедливост при оценката на претендираните вреди на родственика на пострадалия от престъпното деяние. И ВКС не намира относимите към гражданската отговорност на подсъдимия обстоятелства да очертават несправедливост на присъденото в негова тежест обезщетение за репариране на причинените на ищеца К. морални болки и страдания в този му размер като последица от извършеното спрямо баща му и касационната жалба и в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 18.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 170/2018 г. от Пловдивския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :